)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
На Световната купа в Япония капитанът на националния отбор по волейбол Пламен Константинов за кой ли път доказа, че класата не зависи от възрастта. На 34 години и с неприятна контузия в кръста посрещачът поведе своите съотборници към бронзовите медали, които откриха пътя им към Пекин. При завръщането в България Константинов разказа впечатленията си от турнира в Япония и сподели най-съкровените си желания, свързани с олимпийските игри в Пекин.
- Отново трето място и отново в Япония. Кой медал е по-ценен - от световното първенство или от Cветовната купа?
- Не може да се каже кой е по-ценен. Определено сегашният медал е с много голяма стойност, защото е първи за България от Cветовната купа. Освен това с него дойде и квотата за олимпийските игри. Но пак казвам - не мога да ги сравнявам. И двата медала са еднакво ценни.
- След световното първенство миналата година казахте, че не сте успeли да спите. Сега как беше?
- Този път не спах три нощи. Със сигурност след мача със САЩ никой от нас не можа да спи. То се видя и в мача срещу Бразилия. Имаше напрежение и около мачовете с Русия и Япония. Но така е - в подобни турнири място за отпускане няма.
- Коя беше най-трудната ви победа?
- С изключение на третата фаза от турнира, когато бяха сравнително леките мачове, другите бяха силни. Срещу Русия беше много тежко. Също срещу Испания, тъй като бе първи двубой за нас. Пуерто Рико пък бяха победили САЩ, а и срещу тях се играе трудно. Последните ни два мача бяха важни. Тогава бяхме в деликатна ситуация и нямахме право на грешки. Трябваше да вземем само победи, което не е лесно, защото силите вече са изравнени. Яд ни е за срещата с Бразилия, тъй като заради загубата от американците видяхте какво се случи.
- Трябва ли на олимпийските игри пак да тръгнем малко по-предпазливо и след това да атакуваме?
- По принцип може да се окаже, че игрите в Пекин са турнир, за който е по-трудно да се класираш, отколкото да го изиграеш.
- А да го спечелиш?
- Това вече е на кантар. Има четири-пет отбора, които са с изравнени възможности. Видяхме го и на Световната купа. Американците биха Бразилия и нас, ние бихме Русия, Русия пък последния ден се измъкна срещу САЩ. Въпреки че почнаха с осем победи, накрая руснаците можеха да останат без медал. Затова отиваме на олимпийските игри, където няма да има отбор, който да не сме били.
Това означава, че всичко е възможно. Нещата зависят от моментното състояние, от жребия, тъй като турнирът в Пекин ще е на директна елиминация с четвъртфинали, което според мен е по-справедливо.
- Вие играхте в Атланта през 1996. Сега има ли нещо по-различно?
- Изминаха 12 години, в които конкуренцията във волейбола стана двойна, да не кажа тройна. Дори има държави, които по онова време не ги брояхме въобще. В момента е много по-трудно да се класираш на олимпийски игри.
- Какво е усещането лично за вас?
- Олимпийските игри са си олимпийски игри. Нямат нищо общо с другите големи форуми. Играл съм четири световни първенства, може би седем-осем европейски и десетина световни лиги. Затова знам. На игрите атмосферата е различна, духът е нещо незабравимо, което всеки спортист трябва да усети.
- През 1996 г. Мартин Стоев бе състезател като вас, а сега ви е треньор. Кое е различното?
- Сигурно има разлика, но мисля, че той е щастлив колкото сме и ние. И на него му се ходеше на олимпийски игри. Знаете, че има страх от летене, но стискаше, за да се класираме за Пекин.
- Какво си пожелавате?
- Медал от олимпийските игри.
- Златен?
- Предимно златен. С много компромиси може и да е друг.
- А смело ли е да мечтаем за това?
- Мисля, че ние сме единственият отбор, който затвърди медала си в близките една-две години. Въпреки недоброто представяне на европейското, където всичко се реши в един мач, в който може би подценихме съперника. По принцип след силно представяне отиваме на другата крайност. Сега обаче показахме постоянство и затвърдихме позициите си.
Нещата при нас не са много шум за три дни
Затова мечтите за медал от Пекин не са само лозунги, а са изпълнима цел.
- Кое му специалното на нашия национален отбор по волейбол?
- Нищо специално няма. Просто имаме поколение. Между нас си знаем кой колко струва. Аз го казах на момчетата, че трябва да се използваме един друг и да дадем максимума от себе си. Това дали се харесваме и дали гледаме кой е по-велик, винаги има значение, особено на Балканския полуостров. Такъв ни е манталитетът. Важно е обаче тези чувства да ги потискаме. Хубаво е, че имаме поколение и
не трябва да го опропастяваме
защото трудно ще ни се случи скоро пак.
- При успех на олимпийските игри ще размислите ли по отношение на решението си за отказване от националния?
- Живи и здрави да сме. Човек, ако започне да мисли, преди да е направил нещо, то става обратното. А и спортистите трябва да говорят на игрището. Докато чувствам, че мога да изпълнявам отговорностите, които съм поел пред себе си, пред отбора и пред хората, ще играя.
- В края на годината е време за класации. Може ли волейболист да бъде избран за най-добър спортист?
- Не знам. Това зависи от вас. Ще ви дам един съвет. Миналата година стана така, че се номинираха отбор, един състезател, втори състезател... Или номинирайте един волейболист, или целия отбор. Това е моето мнение. Иначе се разпръскват гласовете и става нереално. Миналата година бяхме двама в десетката. Другите момчета, които са в националния, не са играли колкото нас, но ние без тях можем ли да спечелим нещо? Не, не можем. Не е правилно едни да обират славата на другите. Много зависи от поста, на който играеш, както е във футбола. Това не значи, че другите не вършат работа и че нямат заслуга за медала. Затова за мен е най-правилно да се номинира отборът. Важно е да се поддържа духът.
- Волейболът се раздели с един човек, който много помогна за това да играете в Япония на Световната купа - д-р Митко Иванов. Мечтата му беше да се класирате на олимпийските игри.
- Трудно може да се каже нещо след подобна трагедия. Той си беше колорит, имаше присъствие и допринесе за всички успехи. Имаше много критици. Аз също съм го критикувал за някои неща, както и той мен. Това не променя фактите, които сочат, че е направил много за волейбола. Ние дадохме много жертви. Разделихме се с две дечица, с Георги Захаринов. Никога няма да ги забравим. Те всички имат принос за класирането ни за Пекин и се надявам с един медал от олимпийските игри да осмислим цялата тази борба.
Божидар Къртунов, "7 дни спорт"
СНИМКИ: ГЕОРГИ КАЗАКОВ, SPORTAL.BG
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)