Първият треньор: Бербо има шесто чувство за топката и беше слаб като паяк

Първият треньор: Бербо има шесто чувство за топката и беше слаб като паяк

"Този паяк ли искаш да тренира при мен?" С тези думи треньорът по футбол в благоевградския интернат Славчо Моралиев се обръща към Иван Бербатов. Бащата води при специалиста сина си Митко и държи да започне първите си стъпки във футбола в неговата група. Годината е 1993-а. Малчуганът е едва 12-годишен, а по това време бившият футболист на "Ботев" - Благоевград (б. а. - старото име на "Пирин") води набор 1979. "Преди това бях тренирал самия Иван. Съгласих се. Но дебело подчертавам, че аз нито съм направил Митко Бербатов голям футболист, нито съм го открил. Момчето много обичаше тази игра, както и топката да е в краката му. Имаше не шесто, а десето чувство към играта и към гола. Където е топката, той е там. Сложи я крак, я глава и я вкара в мрежата", пали се Моралиев. Митко бързо си намерил мястото в отбора, останалите момчета го заобичали. Настоящият капитан на националния ни отбор изпитвал истинско удоволствие от футбола. Излизал на терена да се забавлява. Изключителният му талант се забелязвал и от лаиците. Славчо тренира Бербатов до 1998 година. Научава от съотборниците му, че е заминал за София, след като няколко дни му пише минуси, задето отсъства от тренировки.  Сега 67-годишният пенсионер следи с интерес сагата около Димитър Бербатов. Стиска палци да премине в любимия му клубен отбор "Манчестър Юнайтед". "По-нагоре няма накъде, заиграе ли при "червените дяволи". Дано помогне и на националния отбор да се класира за световното първенство. Митко е футболист отвсякъде. Той е с благ характер, затова печели съотборниците си. Радвам се за него, цяла България му се радва, Европа също", реди първият треньор на Бербатов. Моралиев е роден на 07.07.1941 година в Симитли. Като хлапе редовно тича до стадиона. Там тренирали войниците от поделението. Малкият Славчо висял зад вратата и връщал топките на батковците. Понякога го пускали в игра, защото не достигали хора. Започва с местния отбор в селската група. Привлечен е в тима на "Ботев" - Благоевград, през 1959 година, където е войник. Излизал от казармата със сержант, за да отиде на тренировка. През декември същата година треньорът на "Ботев" Чори Петров го пуска двайсетина минути срещу тима на Бяла Слатина. Забелязан е от хора на ЦДНА и е изтеглен в спортната школа. Отива на два лагера с армейците, чийто треньор по това време е легендата Крум Милев. Засилват го в Сливен, където играе за местния отбор 22 месеца. Борел се със зъби и нокти за титулярното място в халфовата линия. "Издъним ли се на мач, в слаба форма ли сме, все ни плашеха с преместване в някое от тежките поделения. Полагах много труд, за да играя любимата игра. Но не съм съгласен, че и 2% талант стигат, а останалото е блъскане, за да успееш във футбола  изповядва специалистът. Признава, че много искал да пробие в по-голям отбор, хвърлял много усилия, но така и не успял. А оставал с часове на стадиона, изпълнявал десетки корнери. В кариерата си има отбелязани 3-4 гола директно от ъглови удари. Започва в "Ботев" през 1962 година. Треньор е Чори Петров, човек енциклопедия. С невероятно чувство за хумор, но и много добър специалист. Веднъж пътували за мач. Спрели да обядват в Асеновград. "Чори, лека му пръст, ни изпревари по пътя към рейса. Вървим по единия тротоар, а на другия пред магазин наредени на стената няколко ковчега. Щяхме да паднем, когато в единия от тях видяхме Петров. Затворил очи и лежи вътре като мъртвец. Баби минават покрай него и се кръстят", разказва Славчо Моралиев. Бил зачислен в Текстилния комбинат в Благоевград. През 1969 година изиграва последния си сезон за "Ботев". В местния вестник "Пиринско дело" пред името му лепвали често "ветерана". А бил само на 28 години. "Не бях нищо особено като футболист. Давам си оценка между 3 и 4 по шестобалната система. Бях боец, борец, работлив, но не съм блестял с дарба, с талант. След края на футболната си кариера заработих в тектилния комбинат. Там водих отбор "Текстилец", а от 1973 година вече тренирах деца в интерната заедно със Станке Михайлов", връща се назад във времето пенсионерът. 3 години следва ВИФ, но не го завършва. Изкарва обаче треньорската школа към висшето училище. На два пъти е помощник-треньор на "Пирин". За него дисциплината на терена е много важна. Затова бил строг треньор. Дори за псувня гонел момчета от тренировка.

"Сега съм пенсионер, карам я по-кротко. Следя всички мачове на Митко. Обичам английското и испанското първенство. Бразилия също е на сърцето ми, защото са магьосници, артисти. Другият отбор, освен "Манчестър Юнайтед", който обичам, е "Реал" (Мадрид), твърди Моралиев.  Следи и българското първенство, макар футболът ни да дълбае дупка в дъното. Крайно време е да се обърне внимание на детско-юношеските школи. В противен случай спасение няма допълва Моралиев.
Владимир Симеонов, "Стандарт"

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти