Гледай на живо

БФ Волейбол официално представя Джанлоренцо Бленджини като национален селекционер

На непостоянния Арсенал още му липсва “смелост в убеждението”

На непостоянния Арсенал още му липсва “смелост в убеждението”

Някои неща никога не се променят. През целия сезон до момента въпросът бе дали Арсенал най-сетне не е намерил стабилността в защита, която да го направи реален претендент за купи. Загубата от Челси с 1:2 в събота даде отговора: все същите стари пробойни, все същите стари слабости си остават. На най-високото ниво на футбола може да изглежда, че той зависи главно от контрола на полузащитата – доминирай там и положенията ще дойдат. Това обаче важи, ако всичко останало е равносилно, а подобно нещо рядко се отнася за Арсенал.

Отвъд всякакви тактики, отвъд всякакви технически способности, отвъд мотивацията и страстта съществува едно качество – способност да побеждаваш, да измъкваш успеха. То е трудно да бъде дефинирано: твърдост, безпощадност, пресметливост. Браян Клъф го нарече “смелост в убеждението”.

Това е качеството да използваш шансовете си, когато е от най-голямо значение, да не допускаш леки голове, да устоиш пред лицето на натиска, да убиваш мачовете, когато трябва. Това е то да те избутва до победата дори в мачове, в които съперникът те превъзхожда. Арсенал не го притежава и вероятно не го е притежавал от напускането на Патрик Виейра през 2005 година насетне.

Идването в ролята на асистент мениджър на Стийв Боулд, част от славната защитна четворка на Арсенал от 1990-те години, изглеждаше да е довело до спиране на гафовете в отбрана. Манията по високата линия на засадата си отиде, въпреки че тя сама по себе си не е добра или лоша – просто Арсенал отново и отново допускаше да бъде изловен в крачка от прости извеждащи пасове, а по-дълбоката линия е по-сигурна.

С изваждането от състава на Аршавин и Уолкът защитаването от предни позиции се подобри: Подолски, Окслейд-Чембърлейн, Рамзи и Жервиньо са все добри в покриването на съперниковия бек или поне го следват, когато той напредне. Завръщането на Диаби в полузащитата допринесе с коравост и системата изглеждаше по-естествено. Подолски и Жиру добавиха сила в играта във въздуха не само в атака, а и в защита, което пролича най-вече при равенството в Стоук, когато “топчиите” не се оставиха да бъдат мачкани както в предните сезони.

Така бяха запазени “чисти мрежи” в първите три кръга в лигата, а серията приключи в 4-тия срещу Саутхемптън, когато вратарят Шчесни изтърва центриране, ала на това не се обърна особено внимание поради победата с 6:1.

На гости на шампиона Манчестър Сити, където също напоследък не играеше успешно, Арсенал се справи добре и си тръгна с равенство, дошло обаче след изоставане с лек гол на Лескът след корнер. Вината според множество специалисти бе в зоновото пазене, тази “черна котка” на английския футбол. Странно обвинение: никой никога не критикува персоналното пазене, когато то се провали. Проблемът там бе, че Подолски остана под топката, а това значеше, че Лескът имаше инерцията, тъй като я атакуваше. Ако германецът бе отстъпил две-три крачки при летежа на топката, също би имал шансове да я спечели – това е грешка на индивида, не на системата.

Статичните положения сринаха Арсенал и в събота срещу Челси. Схемата за пазене при тях бе развалена поради принудителната смяна на Диаби с Окслейд-Чембърлейн, което обяснява отчасти защо Давид Луиж избяга без опека при едно центриране от фаул на Мата. Може би това разсея Кошчелни (макар че не бива да го извинява) и той позволи на Торес да протегне крак край него и да вкара. Отново не ставаше въпрос за погрешна схема – Кошчелни бе на точното място, а за неспособността за достатъчно агресивна реакция.

Вторият гол бе донякъде злощастен, тъй като пуснатата от Мата топка убегна на всички и се заби в долния десен ъгъл на вратата, ала отново липсваше агресия. Гибс замахна лекичко към топката, а Кошчелни едва я докосна, като и в двата случая не бе осъществен решаващ контакт. Маноне бе оставен безнадеждно уязвим.

В тона на Арсен Венгер имаше явен гняв при обсъждането на пропуските на отбора му. “Ние сдадохме сами мача – каза той. – Те имаха три удара във вратата и вкараха два гола. В защита не бяхме на нужното ниво, затова и бяхме наказани днес. Трябва да показваме повече характер при положенията, при които получаваме голове. Не атакувахме топката нито при първия гол, нито при втория. Разликата между нас и Челси при статичните положения бе очевидна. Когато играеш у дома, просто не пускаш два гола от статични положения! Това те поставя в позицията на догонващ, невъзможно е. Налага ти се да поемаш всякакви рискове и се оставяш отворен за контраатаки.”

Повдигнат бе естественият въпрос: защо не е пуснал отличния до момента Пер Мертезакер? Венгер отвърна, че е избрал защитата си според съперника. Неговата логика е била, че заплахата, идваща от Торес, се крие в скоростта и движението му, а не във физиката, пък така силният, едър и понякога муден Мертезакер би бил изложен на опасност. Уменията му при защитаването на статични положения обаче щеше да е от голяма помощ.

Може би под наставленията на Боулд Арсенал ще открие нужния характер, ала фактът е, че след седем години на провал, седем години на допускане на леки голове и пропуснати шансове, е трудно да си представим лондончани с нужното за спечелване на титлата постоянство.

В Шампионската лига е различно – там е важно колкото да си най-добрият в течение на сезона, толкова и да си в топ форма в точните моменти. Арсенал има навика да бие с разлика у дома в груповата фаза, тъй че няма да е изненада да победи убедително Олимпиакос. Трудно е обаче да си представим как отбор, толкова очевидно неспособен да устоява на бурите и да излиза с успех от тях, би могъл да удържи напора по подобие например на Челси миналия сезон.

Джонатан Уилсън, sportsillustrated.cnn.com

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти