Интервюто с Алегри: Футболът е за радост, но накрая победите се броят

Любопитни сцени на базата на Ювентус Виново. Гигантски трон от мечове току-що е прекаран през предната порта. Работниците се събират да наблюдават странната гледка. Масимилиано Алегри я удостоява само с един кратък поглед. Той е минал през далеч по-невероятни събития в последните девет месеца. В средата на юли бе останал без работа и не изглеждаше да има дори и минимален шанс да си намери клуб преди началото на сезона. Днес той е начело на един Ювентус, който е само на няколко победи от изключителен требъл.

“Само че още не сме постигнали нищо – приканва към предпазливост той, докато се вмъква в стаята за интервюта. – Все още ни трябват точки за спечелването на скудетото и ни предстои финалът за Копа Италия. Шампионската лига си остава мечта и целта ни там е просто да се представим възможно най-добре и да прескочим първото препятствие. Засега гледаме към полуфинал.”

Подобна внимателност е разбираема след съботното поражение от опашкаря в Серия А Парма. Дори при това обаче стои преднината от 12 точки на върха при само осем оставащи кръга, а букмейкърите смятат Юве за твърд фаворит срещу Лацио във финала за Копа Италия и срещу Монако в четвъртфинала на ШЛ.

Телефонът на Алегри иззвънява непрекъснато на масата пред него със спешност, която отсъстваше в голяма част от лятото. “Планът ми бе да стоя безработен. Исках да пътувам по света и да понауча малко английски. Исках да видя различни начини на работа, да науча малко за работническата култура в различни страни.”

Той вече бе започнал това изследване с двумесечен престой в Англия след уволнението си от Милан в началото на 2014 година. Гледал бе мачове из цялата страна и получи достъп зад завесата в Арсенал и Тотнъм. Не крие своето запленение от английския футбол и се помни изявлението му пред ВВС, че би искал да е мениджър в Премиър Лийг един ден. Което не иде да рече, че смята лигата за безкрайно по-висша.

“Трябва да вземем за отправна точка това, че няма “по-добър” или “по-лош” вид футбол, просто различни стилове и култури, принадлежащи на всяка страна.” Отбелязва, както и мнозина преди него, че английският футбол е по-бърз и по-физически, а италианският дава приоритет на тактиката. Подчертава обаче и малките детайли – че живеещите в две различни страни футболисти ще имат различни диети, различен час на събуждане, различни моменти във всекидневието. Тези неща се добавят за създаването на футболни култури, които са, в голяма степен, непроменими.

“Никой не бива да си представя, че може да иде в Англия и да промени начина, по който се играе футбол там. Точно както и никой не бива да си представя, че може да иде в Италия и да промени културата или ДНК-то на тамошния футбол. Нито дори ДНК-то на клуба, в който работи.”

По-доброто за даден треньор е да прегърне вече съществуващата култура там и да моделира съвсем леко отбора по своето виждане, добавяйки “малки пипвания” по пътя. Точно това стори Алегри в Ювентус, като в началото запази системата 3-5-2, наложена от неговия предшественик Антонио Конте, и постепенно въведе нови схеми в течение на сезона. Дори сега продължава да се връща към старата, когато приляга най-добре на тима му.

Не всеки треньор би имал смелостта да замени Конте, извел Старата госпожа до три поредни скудети. Все пак, как би могъл някой да подобри отбор, преминал миналия сезон за първи път в историята бариерата от 100 точки в Серия А? Конте явно бе решил, че това е невъзможно, и напусна в края на първия ден от предсезонната подготовка.

Алегри видя нещата по различен начин. “Когато Ювентус ми се обади, не трябваше да се замислям много. Вече имах някои ясни идеи за това какъв бе потенциалът на тима. Знаех, че има още много какво да даде и какво да подобри.”

Най-очевидно това бе за евротурнирите. При Конте бе стигнат един четвъртфинал в ШЛ, ала имаше отпадане в груповата фаза през миналия сезон. Тогава той обвини за провала липсата на пари за трансфери с фамозното изречение, че не е реалистично да искаш да ядеш в ресторант с ястия за 100 евро с банкнота от 10 в джоба. Може би просто става въпрос да знаеш къде да гледаш в менюто.

“Разликата между финансовия потенциал на клубовете от Италия и този на английските и големите два испански е много голяма. За да се съкрати тя, трябва да използваме изобретателността си. Трябва да потърсим и намерим млади играчи, да имаме солидно ядро от италианци, върху което да градим (както Ювентус прави), а чак тогава да вземем чужденци да добавят наистина високо техническо качество към групата. Преди всичко Юве имаше шанса и умението да докара хора като Карлос Тевес, Пол Погба, Артуро Видал, а този сезон и Роберто Перейра от Удинезе.”

Първите трима бяха купени за общо едва малко над 25 млн. евро, докато Перейра би струвал още 14 милиона, ако трансферът му стане постоянен идното лято. Днес пазарната стойност на Погба е близо до 80 милиона, макар че Тевес е този, който стори повече от всяка друга единица в състава за напредъка този сезон.

Аржентинецът стои начело при реализаторите в Серия А със 17 гола в 27 мача и постави личен рекорд с 6 попадения в ШЛ, а освен това е и водещ в асистенциите в тима. Алегри го описва като “изключителен играч, щедър, с голям характер”. Тези епитети не му се прикачаха в етапа в Манчестър Сити, когато отказа да излезе на терена от пейката в небезизвестната загуба от Байерн (Мюнхен) преди три сезона.

“В живота нещата невинаги остават едни и същи. Има определени алхимии, които правят свръзката в определени моменти на определени места с определени хора. Понякога можеш изкара и 10 години, без да си намериш мястото и равновесието, но накрая стигаш до този момент, когато си на точния етап в съзряването си, с точните хора около си. Точно това откри Тевес и то му позволява да има една от най-добрите години в своята кариера.”

Алегри заслужава голяма част от похвалите. Конте също имаше Тевес, Погба и Видал, ала тактическата му непоколебимост и настоятелност за постоянно високоинтензивен пресинг направи в последната част от етапа му Ювентус твърде предсказуем в Европа. Алегри е по-гъвкав, не само приспособява схемите си, а и окуражава отбора си да мени ритъма си и да канализира енергията си в процеса на всеки мач.

Той не знае точно колко дълго Юве ще съумее да задържи Тевес, признавайки, че играчът, чийто договор изтича догодина, най-вероятно ще приключи кариерата си в родната Аржентина. Наставникът обаче е убеден, че тимът му при всяко положение ще продължи да прогресира, като дългосрочната цел е “утвърждаване сред осемте водещи клуба в Европа”. Достигането на четвъртфиналите в ШЛ този сезон е начало, но не и успокоение.

“Това е съвсем различна класа състезание, защото нямаш възможност за поправка, ако скапеш един мач или ако събитията се наговорят срещу ти. Само трябва да видите как на осминафиналите Челси отпадна от Пари Сен Жермен, а Арсенал – от Монако.” Все пак настоява, че отсъствието на английски отбори от този етап не е нищо повече от моментен спад и ще бъде поправен още догодина, а и се надява, че Манчестър Юнайтед ще поведе колоната, тъй като без отбори като тях и Милан “Шампионската лига губи от своята привлекателност”.

Засега обаче Алегри е изцяло съсредоточен върху битките с Монако. За да докаже тезата си как обстоятелствата може да повлияят на съдбата на даден отбор в ШЛ, изтъква как в неточния момент са дошли контузиите на Погба и Пирло, който поне се оправи за снощния мач с Монако. Отсъствията обаче няма да намалят очакванията от торинци. Преди шест години Алегри, тогава в Каляри, изтъкна контраста между себе си и Жозе Моуриньо с думите “за мен футболът е щастие и наслада”. Когато ги споменаваме пред него сега, той бърза да ги постави в нов контекст.

“Мисля, че футболът е щастие и забава, ала все пак трябва да мислиш за побеждаването, защото това е важното в крайна сметка. За да се стигне до тази цел – побеждаването в мачове, трябва да поемеш по пътя на красивия футбол, голямата интензивност, работата върху тактиката и техниката – има много аспекти.

Моуриньо е изключителен треньор, спечелил много. Във футбола даден човек може да бъде или да не бъде харесван. Аз мога да бъда харесван, Моуриньо може да бъде харесван, друг може да не бъде харесван, но в крайна сметка най-важното са резултатите ни.”

С това нашето интервю стига до свършека си.

По пътя към изхода подминаваме двама мъже, неуспяващи да прекарат трона от мечове през антре. Той е тук като част от промокампанията за новия сезон на “Игра на тронове”, ала Алегри има другаде къде да бъде.

Колкото и добре да се справи в тези последни девет месеца, той знае по-добре от всички останали, че неговият първи сезон в Торино все още не е стигнал до своя момент на коронация.

Паоло Бандини, “Гардиън”

Следвай ни: