Гледай на живо

БФ Волейбол официално представя Джанлоренцо Бленджини като национален селекционер

Интервюто с Клоп: Тежката загуба ти помага да не си загубеняк

Интервюто с Клоп: Тежката загуба ти помага да не си загубеняк

Юрген Клоп не си спомня името на улицата, но се присеща за бруталния трафик, отложил пристигането му в Манхатан за срещата, която даде началото на всичко. Той не може да посочи с точност коя точно от високите сгради е приютила срещата – това е заради мащабите на обрисувалите небето над Ню Йорк стоманени структури, ала не му убягва нищо в спомена за чувствата при влизането на интервюто, което щеше да оформи живота му и този на една от най-големите спортни институции в света.

Улицата е „Лексингтън Авеню”, небостъргачът е този на правната фирма „Шиърман и Стърлинг”, датата е 1.10.2015 г., а Ливърпул е клубът, който искаше тогава да прецени дългосрочната визия на човека, желан за мениджър на отбора от дълго време.

На Клоп му отнема шест часа придвижването от летище „Кенеди” до Източната част на Ню Йорк. Причината е годишната Генерална асамблея на ООН. Любопитно е, че също шест часа продължава и изложението на германеца за бъдещите му планове за „червените”.

Главният собственик на клуба Джон Хенри, президентът на Фенуей Спортс Груп – Майк Гордън, президентът Том Уърнър и бившият изпълнителен директор Йън Ейър са толкова впечатлени от дълбочината на детайлите при Клоп, че започват да готвят споразумението с неговия агент – Марк Козицке, само час след началото на разговора. Треньорът въобще и не се опитва да смалява очакванията и се разпростира крайно нашироко, твърдейки с убеденост, че ще върне Ливърпул отново в елита. И определено го стори със спечелването на Шампионската лига.

Създаде ли разпознаваема идентичност на терена? Сторено. Събуди ли заспалата огромна фен маса? Сторено. Направи ли „червените” пак сила и на домашната, и на континенталната сцена? Сторено.

На 10 минути пеша от онази вече историческа среща – в бележития хотел „Лот Ню Йорк Палас”, Клоп обръща поглед назад, за да оцени развитието на отбора почти четири години след назначението му.

„Честно казано, в деня на онази ни среща тук бяхме изпълнени с надежди, с мечти, с оптимизъм. И защо да не бях?! Станах мениджър на Ливърпул, защото това е чудесен клуб. Харесвах състава, обичах историята и т.н., затова бях голям оптимист, че ще имаме успехи. Е, в моите мечти вероятно сме били по-успешни от случилото се в действителност в тези четири години”, казва през смях Клоп, но реалността е друга. Напредъкът на отбора може и да се определя от спечелването на Европейската купа на 1 юни т.г. – първия му трофей в клуба, но има и много други фактори.

Отколешните служители на базата Мелууд пеят в хор за „промяната към световна класа във всяко едно отношение” в клуба – от диетата, през качеството на спортно-техническия щаб, та до рекрутирането. Вземането миналия сезон на шестата Европейска купа плюс трупането на 97 точки в Премиър Лийг – със 7 повече от Непобедимите на Арсенал и с 21 повече от спечелилия требъл Манчестър Юнайтед випуск 1999 – не е съвпадение.

„Взехме много решения и ще вземем още много повече в бъдеще и не всички може да проработят в крайна сметка. Човек трябва да приеме, че се нуждае от късмет в такива ситуации, тъй че провалът е възможен. Трябва обаче да се опитваш и да не променяш нещата заради самата промяна. Така може да се постигне подобрение: ако един човек върши една и съща работа в нова година, той става по-добър в нея с прекараното време и натрупания опит.

Към момента не става въпрос за това просто да докарваме нови играчи, а да използваме всички ние натрупания опит, за да бъдем още по-добри и от преди. Целият този опит, всичките тези по-добри в сравнение с преди хора ще стъпят на цялото това знание заедно и ще бъдем по-силни. Толкова е простичко и това е планът. Така е при футболистите, но също и при нас в щаба: има развитие. Не се плаша от това да нямам 100% успеваемост в решенията си или да не измисля някакви си новости за футбола и т.н. Не ни се и налага – трябва само да използваме натрупаното знание.”

Клоп трябваше да гледа отстрани как свръхталантливият му отбор в Борусия (Дортмунд) бива разкъсан на парчета от големите хищници във футбола. Нури Шахин замина за Реал Мадрид, Марио Гьотце и Роберт Левандовски бяха успешно изкушени от Байерн (Мюнхен), а Шинджи Кагава се прехвърли в Манчестър Юнайтед. Клоп не искаше това да се повтори и в Ливърпул и клубът стана с времето по-устойчив на интереса на акулите към асовете на отбора му.

С изключение на трансфера на Филипе Коутиньо за 142 млн. паунда в Барселона през януари 2018 г., клубът не е пуснал ключов играч да си тръгне след идването на германеца, а дори и бразилецът се наложи да почака половин година, преди да осъществи „мечтания си избор” срещу третата най-висока трансферна сума на всички времена.

В същото време Ливърпул обвърза ключови играчи без никакви ядове. Мохамед Салах, Садио Мане, Роберто Фирмино, Джордан Хендърсън, Джо Гомес, Трент Александър-Арнолд, Анди Робъртсън и Дивок Ориги преподписаха с „червените” в последната година. Вирджил ван Дайк иска да ги последва, Джеймс Милнър изчаква за същото, а скоро това ще се случи и на Алекс Окслейд-Чембърлейн.

„Това всъщност са нашите трансфери, но никой не иска да го чуе. Имаш играч, който е добър, искаш да го задържиш с нов договор, а когато го подпише, за някои хора това значи само, че ще е по-скъп, когато го продадем и т.н., че това не значи нищо в наши дни. При нас обаче това са си трансферите. Задържането на тези момчета с нови договор е мноооого силен сигнал за външния свят. Харесва ми това, че те са на много добра футболна възраст. Спечелиха Европейската купа, което е добре, защото ни помага да заздравим нашите основи.”

Клоп твърди, че триумфът в Шампионската лига нямаше да е възможен без поуките от поражението от Реал Мадрид във финала година по-рано. Всъщност, и той го обяснява красноречиво, всички „на косъм” моменти са допринесли. В това число загубените финали през 2016 г. от Манчестър Сити с дузпи за Купата на лигата и от Севиля за Лига Европа.

„Стигнахме дотук, добри сме, но победители ли сме? Хората ще те поставят под въпросителна без трофеи, а всички ние сме повлияни от външния свят, тъй че ако не спечелиш нищо, няма как да кажеш: „Всъщност аз съм победител, но просто досега не ми се получава.” Така че тази купа помага на всеки от нас, пък и да се премине заедно през по-трудните моменти е много, ама много важно. Трябва да загубиш яката, за да осъзнаеш, че не си загубеняк. Тогава приемаш случилото се, ала и знаеш, че не си далеч от това да си победител. Тези са нещата, които ни направиха до един по-силни и съм щастлив, че имам тези момчета и че ги задържах заедно. Те преминаха през доста черна загуба в Шампионската лига, за да стигнат до доста бляскавия момент в Мадрид. Пък и загубихме от Реал Мадрид, а после триумфирахме в Мадрид – сякаш ни бе писано.”

По пътя към този финал бе моментът, посочен от Клоп като изпъкващия – реакцията на незаслужената загуба от Барселона с 3:0 в първия полуфинален сблъсък на „Камп Ноу”. В реванша на „Анфийлд” – без контузените Салах, Фирмино, Наби Кейта и Окслейд-Чембърлейн, а и с излязъл с травма на почивката Анди Робъртсън – „червените” завършиха изумителен обрат до 4:0 противно на всякаква логика.

„Знаех преди това, че можем да сторим тези неща, но и сме хора, тъй че понякога може да доминираш, може и нищо да не ти се получава. Срещу Барса обаче имахме идеалното представяне. Алисон трябваше да направи няколко добри спасявания, ала цялото нещо си беше показно на тема „всичко е възможно”. Каквото и да правим, ако не скачаме смело с главата напред, няма да ни се получи на най-високото ниво. Начинът, по който играхме него ден, бе доказателство за това – леле, всичко е възможно! Когато дойдох тук, използвах една фраза: „Всеки отбор е победим в определен ден.” Ние само трябва да направим така, че този уж непобедим отбор в такъв ден да се срещне с най-добрата наша версия. След толкова години и натрупан опит във футбола рядко чувствам гордост, ала в този момент бях наистина горд и ахнах: „Майчице, това е специално!”.

Моментът от тази буквално невероятна вечер, за който Клоп мисли и говори най-много, е бързият ъглов удар от Трент Александър-Арнолд, който изненада всички без Дивок Ориги, пратил с полуволето си Ливърпул на финала. „Когато разказвам на хората за този мач, няма как да не спомена корнера. Това е най-умното нещо, което съм виждал във футбола. И после казвам на хората, че Трент е само на 20 години! Нещо повече, той е израснал на около 200 м от Мелууд, а съм напълно наясно с това как всички постоянно чакат да се появи някоя голяма местна фигура. Понякога това може да е прекалено голям товар, но не и за Трент.”

В момента се обрисува с лика на младежа стена на сграда в близост до стадиона, където се случи този бележит момент. Клоп, комуто бе оказана подобна чест в друга част от града, се шегува, че портретът на младежа трябва да е „зад ъгъла”, преди да го предупреди да очаква купища снимки на приятели и семейството пред стената. „Дано е достатъчно голям портретът, защото той има доста дружки и рода в Ливърпул. Надявам се да се снимат там, както се случи с мъничката рисунка с моя лик.”

Искрената обич и близка връзка на Клоп с играчите му обяснява в голяма степен защо толкова много от резервите успяха да дадат своя принос във феноменалния сезон на Ливърпул, въпреки че нямаха много игрови минути. Ориги вкара пет от най-важните голове за 2018/19, при все че получи само 583 минути в лигата и ШЛ. Жоел Матип, който бе контузен и започна сезона като четвърти избор за центъра на защитата, накрая бе почти толкова влиятелен, колкото и Ван Дайк.

„Даниел Стъридж, Джердан Шакири… Нямаше човек, който да не свърши работа, а това е изключително. Чух сега как Вики (Джепсън) – мениджър на женския ни отбор, нарича своите играчи „титуляри, завършвачи и поддръжници”. Харесва ми тази идея. Най-доброто решение изобщо, а съм свръхкритичен към УЕФА, ФИФА и всеки замесен в убийствените графици, е това да се позволи на 23-ма футболисти да са вписани в групата за финала на ШЛ. Честно казано, един от най-добрите мигове лично за мен е онзи със скочилия на гърба ми Алберто Морено, защото не знаех, че е той. Не е важно, че той ми скача на гърба, а че е толкова важно за него.

Няма как да имам по-високо мнение за Алберто Морено. Желая му всичко най-добро от дъното на сърцето си. При напускането му изпратих едно дълго съобщение. Много ми се щеше да му бях помогнал повече, но не можах. Случва се и това във футбола – 50:50. На него му се щеше да играе повече, ала беше невероятно как подкрепяше отбора и се включи в празненствата. Това казва всичко за него и той вече е легенда на Ливърпул завинаги.”

Клоп е предоволен, че Стъридж и Морено можаха да се сбогуват с Ливърпул на върха – като европейски шампиони на парад пред над 700 000 души. Навръх третата си годишнина на „Анфийлд” 52-годишният германец предвиди: „Когато спечелим нещо, градът ще избухне в най-положителния смисъл.” Дори и той обаче не е могъл да си представи цялото това червено море на връщане от Мадрид.

„Това е нещо, което никога не съм си и представял, а и никой не би могъл. То е единственото добро нещо на това да не печелиш трофей дълго време: събрал си цялото желание и мечти на едно място и изчакваш, докато можеш да ги освободиш извън себе си. Ще е трудно да надминем това в бъдеще, защото усещането бе свръхинтензивно, пък и на драго сърце бих чул учените да ми обяснят как е възможно 700 000 души да пеят постоянно на висок глас и да не го губят в продължение на над четири часа. Наистина си нямам и представа как става това. Невероятно! Шумът и темпото бяха изумителни, както и контактът очи-в-очи в кратките мигове с различни хора. Разбира се, знаехме какво значи този успех за хората, ала е много различно, когато го видиш лице-в-лице. Това беше голям ден в животите на всички ни.”

Ливърпул е кралят на Европа за шести път. Клоп обаче иска още. Той е забранил връщането към финала след предсезонното турне в САЩ, а подготовката за новия сезон ще повиши оборотите по време на едноседмичния лагер в Евиан, Франция.

По време на встъпителната среща на „Лексингтън Авеню” Клоп настоял, че най-големият съперник на Ливърпул винаги ще е самият Ливърпул. Увеличаване на алчността за успехи и колективен растеж и развитие следователно е „не изискване, а закон”.

Мелиса Реди, ESPN

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти