Ето кое доведе до провала на Емери в Арсенал

Ето кое доведе до провала на Емери в Арсенал

Когато настъпи моментът Унай Емери да премисли бедствения си период в Арсенал, един въпрос ще го преследва повече от всеки друг: как така нещата се обърнаха на зле толкова бързо?

Може да не повярвате, но само преди 12 месеца „артилеристите“ се носеха на гребена на вълната, непобедени от месеци и приличащи отново на модерен и напредничав отбор, а феновете скандираха името на испанеца безспир. Година по-късно ще имаме като последен спомен от него един опразнен на 3/4 „Емирейтс“, чиито трибуни го освиркват бурно след кошмарното домакинско поражение от средняка в Бундеслигата Айнтрахт (Франкфурт) за капак на най-лошата форма от 1992 г. насам.

Нека сме ясни: това недоволство и последвалото отстраняване се дължат на резултатите и играта на тима. Трябва обаче и да се знае, че Емери нямаше на какво да се опре в кризисните моменти – нито кредит на доверие, нито лоялност при ръководителите, играчите и феновете на Арсенал.

Той реално беше старши треньорът, не мениджърът, а фокусът му в Лондон бяха тренировъчният терен и първият тим, а не клубът като цяло. Като следствие на това, така и не изгради истинска лична връзка с работещите в него, а дори и вътре в отбора си. В резултат, със загубата на вяра започнаха вечните съмнения около методите на испанеца и служителите просто чакаха момента да му се покаже вратата.

Когато Арсен Венгер напусна след 22 години престой като мениджър, периодът бе описан от един източник като „траур“, а за някои това важеше и след раздялата с бившия изпълнителен директор Иван Газидис. Реалността е брутална и малко сълзи ще се излеят сега за Емери.

За да понесе товара след Венгер, на „Емирейтс“ не дойде фигура нито с напредничаво мислене и философия – такъв би бил Микел Артета, нито с достатъчно голямо име и характер като Карло Анчелоти и Масимилиано Алегри. Вместо това дойде „средният вариант“.

Няма как да се прави дисекция на трудностите на Емери в Англия без разглеждане на езиковата бариера. Той не отговаряше на призивите на феновете просто защото не ги разбираше, а акцентът му несправедливо бе осмиван повсеместно. Журналистите често се чудеха как да сглобят изречения за текстовете си от чутото от него, а играчите си блъскаха главите какво се иска от тях на терена, ядосваха се, че така се удължава времетраенето на тренировките и дори „изключваха“ при разбори. Все пак показа смелост и упоритост и с времето започна да говори напълно непознат доскоро език пред прожекторите на световните медии, което бе оценено по достойнство от ръководството.

Проблемът обаче е, че въпреки подобрените си езикови умения Емери така и не успя да разкрие очевидно криещия се у него характер. Няма как треньор да има такива успехи – три поредни купи в Лига Европа със Севиля и требъл с Пари Сен Жермен, без да има харизма и вътрешна сила. Модерната футболна култура обаче е вманиачена по характерите, а испанецът така и не показа своя пред публиката в Англия.

Истината в крайна сметка е, че всичко това придобива значение само когато резултатите и представянията западнат. На никого не му пукаше за недостатъците на Емери, когато „артилеристите“ записаха серията си от 11 победи в началото на миналия сезон, а методите му се усещаха свежи и вълнуващи. Апотеозът бе триумфът с 4:2 в дербито с Тотнъм в декемврийския дъжд с агресивен, интензивен и безмилостен футбол.

После обаче дойде спадът в постоянството в първенството с криза откъм контузии в защитата около празниците. Появи се въпросът: ако при Венгер играчите бяха тренирани твърде малко, дали при Емери не бяха тренирани твърде много? Провалът в мисията за класиране в Шампионската лига, с вземане на едва 4 точки в последните 5 кръга и последвалото унижение от Челси във финала на Лига Европа, започна да хвърля сянка на съмнение около дългосрочното бъдеще на наставника в клуба.

Положителното чувство от летния трансферен прозорец след внезапното напускане на селекционния директор Свен Мислинтат пък бе изтрито след натиска на Лоран Косиелни да си тръгне, което задълбочи липсата на лидери след раздялата и с други стари асове като Петер Чех и Аарън Рамзи, а и още няколко играчи на първия тим.

Тогава дойде онова, което самият Емери нарече „обстоятелства“ – събитията, отключили разстройването на „емоционалния баланс“ на състава. Първо беше масовото напускане на лидери в съблекалнята, което повлия и на приспособяването на новите попълнения, включително рекордната покупка Никола Пепе. Опитът за нападение срещу Месут Йозил и Сеад Колашинац също помогна за дестабилизацията, а фиаското около Гранит Джака и капитанската лента съвсем я затвърди.

Така случилото се с Косиелни и Джака по чудесен начин отрази западащия авторитет на Емери зад кулисите в клуба. Стигна се дори дотам играчите открито да му се подиграват, например в самолета на връщане от мача с Витория Гимараеш със задаване на висок глас на въпроса колко капитани има или пък с имитирането му из тренировъчната база с разваления му английски и странния му акцент.

Ето как постепенно Емери просто изпусна юздите. И след като така и не успя да се приспособи към спецификите на живота и футбола в Англия и винаги бързаше при всяка възможност да се прибере у дома в Ондаррибиа, накрая хвана пътя окончателно.

Накрая той беше останал напълно сам.

Сам Дийн, „Дейли Телеграф“

Още от Футбол свят

Виж всички