Къде е Лео? (екстракт от официалната биография на Меси)

Това бе въпросът на върха на езика на всички в класната стая на Лео в гимназията “Хуан Мантовани”.

Школото бе разположено в квартал Лас Ерас в южната част на аржентинския град Росарио, близо до дома му. Лео бе пропуснал една седмица от учебния процес, а, като изключим кратка болест, рядко му се бе случвало. Чинът му стоял празен и по време на междучасие, когато някой извадел топката, мачът изглеждал още по-объркващ. Няма футболно игрище в “Хуан Мантовани” и винаги има прекалено много хлапета за малката, претъпкана площадка. Тя не окуражавала пространни, нашироко мачове и, при отсъствието на Лео, още по-малко. Трябва да са били минали няколко дни, откак някой го бе виждал.

Не, съжаляваме.

Идвал ли е Лео днес?

Неговите съотборници в Нюелс Олд Бойс (НОБ), където игра в детско-юношеските формации, си задаваха същия въпрос. Той бе пропуснал куп тренировки в тренировъчната академия Малвинас, а и го нямаше наоколо за мача през уикенда. “Хепатит – каза някой в клуба. – Има хепатит.” А, това ще да е значи. Никой не знаеше наистина какво точно се е случило, ала звучеше ужасно – нещо, което ако хванеш, със сигурност спираш с футбола. “Да, Маестрото има хепатит.” Това ще е краят.

Маестрото. Лионел Меси в други моменти бе също Ел Пики (Дребния) в училище, но бе Маестрото за по-големите си дружки (други прякори сред тях бяха Кларк Кент, Галисиеца, Рейса, Корееца – последният заради прическата му). В аржентинския футбол никой не носи християнски имена и фамилии. И ето така официалният състав биваше изписван: име, дата на раждане, тегло и прякор – Мишката, Дзифта, Късия.

Къде е отишъл Лео?

Адриан Кориа – първият треньор на Лео във футбол с единайсеторки, се грижеше добре за своята възрастова група, но и той не знаеше нищо за местонахождението на момчето. Странно е да изчезнеш през септември. И нещо повече от странно – това е проблем: побеждаването без Лео би било много по-трудно.

Някой звънна на Кике Домингес, предишния му треньор в Нюелс: “Нямам идея, не зная къде е”, но той приел тезата, че нещо сериозно ще да се е случило. Лео винаги е бил отговорно момче, ала когато отишъл на проби в Ривър Плейт само година по-рано, също не бил казал нищо. Дали Ривър най-накрая го е взел? Някой каза, че има хепатит.

Семейство Меси получило телефонно обаждане няколко дни по-рано: “Елате сега, вземете момчето!”. Те бяха чакали този ден толкова дълго, а сега, внезапно, всичко се случваше с припряност. Те трябваше да се подготвят да заминат за Европа.

Нюелс не бяха уведомени. Нито един треньор, технически директор или играч в клуба не знаеха какво се случва. Нито Лео, нито баща му Хорхе, винаги надзираващ кариерата на своя син, искаха да казват на когото и да било. Не бе трудно те да прикрият случващото се само за себе си: и двамата са дискретни, еднакво резервирани. Замесени от едно и също тесто.

Воден от предчувствие, вестникът на град Росарио “Ла Капитал” посвещава цяла страница на младока. Първата.

Бе 3 септември 2000 година. “Много Специален малък прокаженик”, бе заглавието; “прокаженик” е прякор, носен от всички негови съотборници в клуба, който някога през 1920-те години играл благотворителен мач за събиране на средства за клиника за прокажени.

А отстрани стоеше снимка на наклонил главата си на една страна Лео, носещ фланелка на НОБ. Той винаги ще бъде прокаженик, страстен почитател на Нюелс – клубът, който бе “всичко” за него в младостта му, в който бе спечелил току-що титлата в своята възрастова група, източник на гордост за него. И със своя тих глас (бе трудно да накараш момчето да се усмихне пред камерата) той сподели с интервюиращия го журналист някои от своите мечти.

Желанието му бе да е учител по физическо. И, естествено, да играе в Примера дивисион. И да стигне до младежкия национален отбор на Аржентина. Да стигне (това бе много далеч напред във времето, но да, разбира се) до мъжкия национален тим. Мечта...

Гийем Балаге, “Меси”