Росица Бакърджиева: Постигнахме повратен момент, градим бъдеще за хандбала

Президентът на българската федерация по хандбал Росица Бакърджиева изгледа на живо финала на световното първенство за мъже в Доха. Преди сблъсъка за трофея между Франция и Катар, спечелен от “петлите”, тя участва във форума на президентите на национални федерации, ръководен от боса на международната централа Хасан Мустафа. Бакърджиева води битка за възраждане на родния хандбал. Тя е легенда в този спорт. Определена е за най-добра хандбалистка на България за петдесетилетието. Многократен голмайстор е в първенствата на България, Испания и Италия. Шампионка е и на Испания, и на Италия, и на Бразилия. Обявена е за най-добър играч на Латинска Америка. Основателка на клуб “Бъки” (Габрово).

- Госпожо Бакърджиева, какво ви впечатли най-много от 24-ото световно първенство по хандбал, което богаташите от Катар превърнаха в грандиозно събитие и голям празник на спорта?

- Организацията е впечатляваща. Това е отлично смазана машина по отношение на това как огромен финансов ресурс се насочва към даден спорт. Колкото и да не ми се иска да казвам, че парите са основен фактор, в случая с Катар това е точно така. Като започнем с цялата изградена инфраструктура, с прекрасната зала “Лусейл”, построена специално за световното първенство по хандбал. Всичко е впечатляващо. Техниката, с която разполагат, ефектите, които предлагат на феновете. Огромният екип от хора, който са събрали и са успели да го подчинят на едно мото - хандбала. Това първенство е истински феномен, популяризирането му - също. Хандбалът ни гледа отвсякъде в Доха. Включително от фасадите на сградите, където реклами на световното първенство са вградени по невиждани технологии на тази избързала във времето страна. Впечатлението ми е много силно.

- Очаквахте ли такъв бум от Катар? Как гледате на такива богати страни, които могат да си купят класни играчи и да сглобят национален отбор? Това помага или вреди на хандбала?

- Специално в Катар не смятам, че вреди. А и не само за Катар. Аз тази тема я слушах и във футбола за “Лудогорец”.

Дали е правилно

ядрото на

“Лудогорец” да е

от чужденци

Моята гледна точка е, че за да е едно нещо устойчиво във времето, трябва да произвежда, да си има школа, местни играчи. Ние нашите - в България, те техните - в Катар. Но по никакъв начин не смятам, че вреди да подсигуриш най-високо ниво, след като можеш да си го позволиш. От 16 души в националния им отбор 10 са чужденци. Треньорът им - също. Но за тях е важно, че носят екипировката на Катар, защитават знамето на Катар. Така започват своя път. Но заставайки зад тази идея, вероятно това ще премине и в устойчиво развитие със създаването на местни кадри.

- България отсъства от големите форуми, имаме 4 класирания на световни при мъжете и жените. В Катар говорят за план 2030 да бъдат център на световния спорт. Ако погледнете към вашата къщичка, какъв е планът за качване на българския хандбал на световната сцена?

- Ако те говорят за план 2030 да постигнат тази своя цел, то ние с техния финансов ресурс много по-рано бихме били сред най-добрите не само в хандбала, а и в много други спортове. Към момента те ни превъзхождат изключително с финансов ресурс. Няма бързо да сведа глава и да кажа, че са космически години пред нас. Още не трябва да се пречупваме. А да гоним целите си спрямо нашата реалност и въпреки нашите проблеми.

- Кои са най-належащите проблеми за решаване пред българския хандбал?

- Имаме сериозни задачи, които ни предстоят през следващите три месеца. Другите колективни спортове съумяват да се справят, но те работят с милиони бюджет. Като приоритет при последните правителства бе изведено високото спортно майсторство и бе подета сериозна атака срещу федерации като нашата, които гледаме олимпиадите само по телевизията. Но като добавим и политиката, че ни

разрешават финансиране

само за два национални

отбора при подрастващите,

това вече е голям проблем

Ние нямаме два национални отбора, имаме поне пет в момента. Имаме талантливи момчета и момичета при юношите и девойките, които очакват своя миг. Тръпнат и

не заслужават да

останат излъгани

от треньорите си,

че също ще носят

екипа на

България

Извървяхме труден път, но вече имаме потенциал. Преди нямах претенциите и самочувствието, не можех да кажа, че като идем да играем някъде, няма да ни смачкат тотално.

Най-голямата ми лична победа е, че поех федерацията в тежка криза, а вече е стабилизирана. Запазих доверието на колегите и спечелих обичта на състезателите. И заедно постигнахме повратен момент в историята на хандбала ни.

В момента световната федерация направи един формат - “Чалъндж трофи”, което е като световна купа за мъже и жени. При жените още през 2013 г. спечелихме купата. Първо спечелихме на европейско ниво, след това на световно в Мексико. Тази година в Гърция спечелихме отново европейската купа. И дори

смятам да се

боря за

домакинство на

световната купа,

ако успеем да покрием чисто технически изискванията за зали и организация. При момчетата се преборихме и тази година ще има участие в “Чалъндж трофи”. Очакваме да определят възрастовата група, дали ще е до 24 години. И колегите от мъжкото направление да подберат най-доброто, защото там се явяваме в равностойна конкурентна среда. Въпреки че Молдова миналата година бяха впечатляващи с момчета над 195 сантиметра. Но на такова ниво можем да се борим. През 2016 г. ще има европейско първенство, група “Б”. Смятам да участваме с юноши, а през 2017 г. - с девойки. Тази година в Габрово сме домакини на категория девойки, родени 1996 г. Една от девойките ни - Елизабет Оморегие, играе в “Крим” (Словения) на много високо ниво и може да поведе българския национален отбор. В група сме със Словения и Хърватия, които са сред водещите световни сили. Но това домакинство е важно. Независимо дали ще се класираме, вече ни е време да се борим да сме сред най-големите в нашия спорт. Имаме възможности - потенциал и като хора, и като организация, да дръпнем в близко време в спортно-техническо ниво. И очаквам повече разбиране от страна на държавата. Ситуацията беше критична с оглед на това, че върнахме стотици хиляди левове задължения. Имаме още малко неизчистени неща, с които се надявам проблемите от миналото да приключат. И вече да имаме ресурс за подготовката на младите отбори.

Радващо е отношението на министъра на спорта Красен Кралев, който се отнася с уважение към хандбала. Подобно отношение в последните години не е имало.

- Кога ще възродите мъжкия ни национален отбор?

- Темата е деликатна. Истината е, че нямаме средства. Ако трябва да съм честна, не виждам мъжкия и женския ни национален отбор сред световния елит през следващите осем години. Имаме доста таланти, играещи в чужбина. Приоритет е да развиваме националните ни отбори при подрастващите. Затова е голям проблем, че ни позволяват да финансираме само два от националните отбори.

- Кое беше най-важното нещо, обсъдено на форума на президентите в Доха?

- Имаше много сериозен акцент за провеждането на олимпиада за младежи по плажен хандбал в Аржентина през 2018 г. В България по темата плажен хандбал пък изобщо не са узрели нещата, че за нас може да бъде много добра възможност за изява. През 1994 г. ставаме четвърти в света не само по футбол, но и по плажен хандбал за жени. И тъй като участваме със състезателите, които готвим в зала, мисля, че можем да постигнем успехи. На форуми като проведения в Доха всяка държава се бори за собствените си проблеми. И тук ставаха, изказваха се, надпреварваха се президенти на различни азиатски държави. Борят се за домакинства. Когато дойда на такъв форум,

аз съм човек,

който с най-малко

битки печели

най-много за

спорта ни

А когато си отида в България, там, където съм си у дома, там битките ми са една след друга и тепърва предстоят. Когато това нещо се промени като усещане и стигне правилната посока - навън да си бъдем чужди, а вътре да сме си семейство и да си помагаме, и резултатите в много отношения ще се променят.

- Как се отнасят шефовете на световния хандбал към плановете ви за българския?

- В лицето на ръководството на световната федерация по хандбал имаме реални партньори за работа. Още преди три години бях поканена на среща в Париж, на която стана президентът на испанската федерация и се изказа доста негативно относно политиката световната федерация постоянно да подпомага такива по-малки държави като нас, които имаме икономически проблеми. Изслушах го внимателно, след което аргументирано защитих не само българския хандбал с цялата му история, а и многото бивши руски и сръбски републики, които смятам, че заслужаваме специална организация. И не само да плачем за помощи, а да тръгнат съответните турнири, които да ни дават възможност за израстване. В Базел бе изготвен проект, в който вече участваме 16 държави. В лицета на Хасан Мустафа като президент на световната федерация, на финансиста на централата Санди Шола имам приятели, които ни подкрепят. В техните програми имаме възможност за развитие на наши съдии, треньори, делегати, на плажния, на училищния хандбал.

На предстоящите финали от държавното ни първенство за мъже и жени в Габрово пък съм поканила шефа на европейската съдийска комисия Драган Начевски, който да проведе съдийски семинар.

В нашата федерация създадохме сплотен екип предимно от млади хора със спортно образование. Най-важното е, че вече на която и врата да почукаме, тя е отворена. Целта ни е да измъкнем хандбала от дъното и да го развиваме в правилната посока. С потенциала на подрастващите и стигнатата повратна точка, сега е моментът да градим бъдещето на българския хандбал.