Цената на златото
Началото за Светла Згурова било плуването. И в това няма нищо странно, тъй като майката на световната и европейска шампионка по модерен петобой при 17-годишните е била плувкиня.Всъщност Светла сбъдва до някаква степен и мечтите на майка си Наталия Стоянова, която 19-годишна прекратява кариерата си.А преди това е била републиканска шампионка и на 16 г. дори покрива олимпийски норматив, която не използва заради крехката си възраст.Впоследствие Наталия става воден спасител, работи дълги години в Българския червен кръст, треньор е на националния отбор по водно спасяване. В момента е преподавател в НСА и треньор по плуване.
„С първата ми треньорка започнах в Левски, а после ме пое мама. Започнах да тренирам 8-годишна, преди това общо взето се къпех в басейна – разказва през смях Светла. - Когато бях на 12, ме поканиха да участвам на състезание по двубой, което включваше плуване и бягане, и станах първа“. През 2016 г. прибавя още една дисциплина – стрелбата, и се пробва в трибоя. Само на 13 заминава на първото си европейско, което е до 16 г.
„Мама прецени, че нямам достатъчно добра физика за плувкиня“, обяснява момичето, което засега е с ръст 162 см, но има завидна издръжливост. Згурова започва да се готви на шпага едва през миналата година, а тепърва й предстои да се захване с петата дисциплина – ездата.
„Често ми се налага да тренирам от 8 сутринта до 8 вечерта с кратка почивка за обяд. По стрелба се готвя на басейна, но за леката атлетика отивам на стадион „Васил Левски“, където са и заниманията по фехтовка. Сериите на бягането са между 6 и 8 км, а аз ги правя три пъти седмично, плувам поне по 4 километра всеки ден. Цялата седмица всичко ми е разпределено по график“, продължава шампионката.
Твърди, че родителите й не искат да правят от нея и брат й шампиони на всяка цена, а по-скоро целта им е да отгледат здрави и дисциплинирани деца. Захари е на 12 г. и вече жъне успехи в басейна. Като видял златния медал на кака си обаче, и той поискал да се пробва в петобоя.
Згурова е в деликатната възраст, в която се осъществява преходът между юношеския и професионалния спорт.
„През зимата бях пред отказване, защото имах пет неприятни контузии, всяка получих от различна дисциплина. Една беше на кръста, друга на рамото, трета на крака...Имах чувството, че спортът ми носи само контузии и нищо друго. Почти цяла година не можех да тренирам пълноценно и това ме обезкуражи. Благодарна съм на хората от федерацията, които ме поканиха на дълъг разговор и ме убедиха да продължа, а освен това ми осигуряват всичко, за да участвам по състезания“, споделя Светла, която благодарение на баща си Добромир Згуров, който е бил ски инструктор, а сега е планински спасител, знае как да се пуска по пистите.
Иска да стане професионален спортист и в бъдеще се вижда като студент по спортна медицина в Англия и в САЩ. Затова ходи на частни уроци по английски.
Таня Манова, в. “Телеграф”