Невин Галмарини: Искам да спечеля Олимпийските игри

Световният елит на сноуборда се събра в зимния ни курорт Банско за втора поредна година за стартове от световната купа. Най-добрите в паралелните дисциплини и бордъркроса премериха сили пред препълнените трибуни на Бъндеришка поляна. Екип на предаването „Код Спорт“ по ТВ+ се срещна с двама от най-добрите – Невин Галмарини и Линдзи Джакобелис.

Той е швейцарец и към момента е лидер в класирането за световната купа по сноуборд в паралелните дисциплини, а в Банско записа второ и първо място. Участник е в две зимни олимпиади – Ванкувър и Сочи, като на последната спечели сребро.

- Невин, как се чувстваш отново в Банско? Какво мислиш за публиката тук?

- Миналата годината публиката беше невероятна. Карах на финала срещу местния любимец Радослав Янков. Той спечели, аз останах втори, но бях много щастлив от постигнатото. Всички на трибуните полудяха, което беше фантастично преживяване. Въпреки че не подкрепяха мен, а Радо, беше много приятно.

- Можеш ли да сравниш публиката тук с тази на други състезания?

- Те са фанатични, направо полудяват. Не ни се случва често да караме пред такава публика.

- Нека те върна назад във времето. Какъв е първият ти спомен на сняг?

- Труден въпрос. Може би как играя около брат си на детската площадка през зимата.

- Кой е „виновникът“ сега да си сноубордист?

- Определено брат ми. Винаги съм искал да бъда състезател по ски, но след това брат ми се захвана със сноуборд и, разбира се, аз трябваше да правя всичко като него. Затова и аз започнах да карам борд и сега съм състезател по сноуборд, а не по ски.

- Караш ли все още ски в свободното си време или предпочиташ да се концентрираш само върху сноуборда?

- Не, аз обичам да пробвам различни неща. Когато имам време, веднъж или два пъти на сезон карам ски, което е много забавно. Мисля, че съперничеството между сноуборда и ските вече не съществува. Важното е човек да се забавлява в планината, а с каква екипировка е - няма значение.

- Понякога отстрани всичко изглежда песен за спортистите, но невинаги е така. Кой е бил най-трудният момент в кариерата ти?

- Знаеш ли, ние цяло лято сме във фитнеса за тренировки, качваме се на сняг през август, готвим се до декември, когато започва надпреварата в Световната купа и след това имаме само няколко шанса. Тази година имаме 12 старта, 12 шанса за цялата година да докажем дали сме добри спортисти или не, дали ще постигнем успех през този сезон или не. Да живееш с това напрежение през цялото време не е лесна работа. Аз обаче си избрах пътя на професионалния спортист. Освен това ми харесва, наслаждавам се на работата си.

- Кое те мотивира най-много и кой е до теб да те подкрепя по този нелек път?

- Аз съм луд за победи, такъв съм. Искам да бъда най-добрият и за щастие съм обграден от добри хора. Брат ми в момента е кондиционният ми треньор. Имам много добър треньор по сноуборд, физиотерапевт, технически специалист, който ми помага с борда, ментален треньор, както и добри приятели, с които мога да разговарям, когато не знам как да се справя с напрежението или пък нещо друго. Важно е да имам хора зад гърба си, които да ми помогнат да стана най-добрият сноубордист в света.

- Помниш ли първия си подиум, първия си медал?

- Да, това беше невероятно преживяване. Беше през 2011 година на Световната купа, близо до родния ми град, в Ароза, Швейцария. Цялото ми семейство и приятелите ми бяха там. Бях леко изплашен да карам пред всички тях, но се оказа най-добрият ми резултат до онзи момент, качих се на подиума и бях изключително щастлив.

- Кой беше любимият ти предмет в училище?

- Математика. Обичах да пресмятам, обичах да работя с формули и подобни неща. Да, харесваше ми.

- Това помага ли в състезанията?

- Не директно, но аз не съм емоционален атлет. Обичам да премислям нещата, да планирам, обичам прецизността, да е ясно какво искам да направя, как да се представя, което може да ви покаже какъв тип човек съм.

- Какви са хобитата ти? Какво правиш между състезанията и сезоните?

- Когато имам време, най-много се наслаждавам на срещите си с приятелите. Да правим нещо заедно, да пийнем по бира или да караме, когато има нов сняг, такива неща… През лятото любимото ми занимание е да карам маунтин байк. Предпочитам спускането пред изкачването. Това е втората ми най-голяма страст.

- Любим филм?

- Може би „Криминале“ на Куентин Тарантино.

- Можеш ли да пееш?

- Не, не мога.

- Имаш ли някакви ритуали преди старт?

- Имам. Ако ме гледате пред старт, всеки път правя едно и също. Слагам сняг на врата си, след това си припомням някои спомени и се съсредоточавам върху спускането. Всеки път правя едно и също.

- Зимните олимпийски игри са съвсем скоро. В Сочи ти спечели сребърен медал. Как се чувстваш в навечерието на състезанията в ПьонгЧанг?

- Чувствам се добре. Мисля, че мога да се представя на ниво. Този сезон е най-добрият ми в кариерата до момента, което ми дава самочувствие. От друга страна обаче знам, че ако приема, че всичко е наред и не се боря достатъчно, няма да се получи. Трябва да запазя концентрация и да работя здраво. Предизвикателството ще е огромно, всичките ми опоненти също ще са в най-добра форма там. Ще видим какво ще стане, но нямам търпение да се изправя срещу останалите на олимпиадата.

- Какво е да участваш на такъв голям форум? За какво се сещаш, като си помислиш за предишните си преживявания на олимпийски игри?

- Участвах във Ванкувър през 2010-а, когато бях доста млад и прегорях от голямата сцена на олимпийските игри. Четири години по-късно в Сочи вече имах повече рутина, знаех какво да очаквам, което ми помогна много. Сега ще е третото ми участие на олимпиада и се надявам да бъда спокоен. Олимпийските игри обаче са нещо по-голямо от Световната купа, но мисля позитивно и че ще се справя с това.

- Коя е най-голямата ти мечта?

- В сноуборда?

- В сноуборда, в живота - ти избери.

- Искам да имам добър живот с приятелите и семейството си. В сноуборда имам много мечти. Искам да спечеля Олимпийските игри, искам да взема големия кристален глобус. Големи мечти, но работя здраво, за да ги постигна.

Следвай ни: