Новаторско: Жена стана старши треньор на отбор от Трета лига

Ръководството на Мизия (Кнежа) назначи за старши треньор жена – Ива Найденова-Данчева. 30-годишната дама заменя на поста Ивайло Петков, чийто договор с клуба приключи в края на миналата година. Найденова-Данчева има необходимия лиценз Б за да води футболен тим в аматьорския елит. Познава отлично ситуацията в клуба, тъй като през есента бе начело на формацията юноши старша възраст /родени 1998 и 1999 година/. Резултатите показват, че се е справила перфектно – 1 място в Ловешката междуобластна група /участват отбори от областите Велико Търново, Габрово, Плевен и Ловеч/ с осем победи, един равен и без загуба.

На новия си пост ще работи с досегашния играещ помощник треньор Димитър Петров. Найденова-Данчева е и член на новия Управителен съвет на клуба, избран в края на миналата година. Младата специалистка разказва как се стигна до този радикален ход на ръководството и готова ли е самата тя да се справи с подобна отговорност. - Ива, жените все повече нахлуват в „мъжка територия“, утвърждавайки се в професии и сфери, считани доскоро като запазена марка само за силния пол. Като че ли вече вълненията от това постихнаха. Но дама футболен треньор на мъжки отбор това все още е изненада.



- Как влезе ти във футбола и достигна чак до този етап в треньорството?
- Обичам спорта от дете. Започнах с конен спорт, заедно със сестра ми Корнелия Найденова, която е 4 години по-голяма от мен. После тя се прехвърли във футбола и аз я последвах. Сестра ми постигна добри резултати – беше 10 години /2000-2010/ вратар на националния отбор на България. Сега е преподавател в НСА. Аз взех решение, че футбола ще е моята професия. През 2009 година завърших НСА с първа специалност треньор по футбол. Втората ми е учител по физическо възпитание и спорт. Придобих и магистърска степен. Упражнявам и двете професии. Учител съм в Основно училище „Отец Паисий“ в Кнежа. Веднага след като се дипломирах в НСА започнах работа като треньор. През 2009-а селектирах отбора юноши старша възраст на Мизия /Кнежа/ и бях негов треньор в следващите две години. През 2011-а заминах за Кипър, където работих във фитнес-център в Никозия за професионална подготовка на висококвалифицирани спортисти. Фитнесът е собственост на Никос Андронику – треньор по футбол с лиценз УЕФА “ПРО”, водил почти всички отбори от елитната лига на Кипър. В момента е селекционер на националния атбор на Кипър за юноши до 19 години. В центъра подготвяхме националния тим на Кипър по баскетбол, футболистите на Апоел /Никозия/ и други елитни спортисти на страната. Прекъснах за две години за да родя и гледам дъщеря си. След това от сезон 2015-2016 тренирах подготвителната група, децата и юношите младша възраст на ФК Торпедо /Борован/. От лятото на миналата година се завърнах в Мизия /Кнежа/, където с отбора на юношите старша възраст станахме есенни първенци на Ловешката междуобластна група.

- Не е малко постигнатото от теб. Въпреки това футбола е взривопасна материя особено в България и навлизането на дамите в неговата същност със сигурност ще предизвика сериозен отпор от мъжка страна. Усетили до момента подобно нещо?
- При обучението в НСА не съм срещала проблеми с мъжете-колеги. Напротив, насърчавали са ме да се развивам. Благодарна съм за това най- вече на шефа на треньорската школа проф.Лъчезар Димитров. Когато започнах работа обаче навсякъде не ме приемаха на сериозно в началото – в Кнежа, Борован и Кипър. Когато събирах за първи път отборите си и заявявах моите изисквания усещах иронията в погледите на хората срещу мен. Смятаха, че не разбирам от футбол. Постепенно в хода на работата се уверяваха, че не е така и вече започваха да тренират сериозно. През миналата есен отборът ми изигра 9 мача – 8 победи и 1 равен. В последния кръг победихме като гост с 4:2 основния ни съперник за първото място – Трявна. След мача треньора им дойде да ме поздрави. Никой от останалите колеги не го направи в хода на полусезона. Съдиите вече свикнаха и се отнасят нормално с мен. Но от щаба на съперника все още не. Преди срещите идват и поздравяват нашия домакин Димитър Драшански, явно мислейки си, че аз съм на мача само като зрител. Това не ме притеснява, защото доказвам знанията си с резултати. Най-важното за мен е моите футболисти да тренират качествено и да ме уважават.

- През месец март ще дебютираш начело на мъжкия Мизия /Кнежа/. Готова ли си?
- Договорът на предишния старши треньор Ивайло Петков изтече. Той свърши добра работа. Не подновихме отношенията с него за да спестим финансови средства. Винаги има първи път. Въобще не мисля да съм само фигурант в мъжкия отбор. Имам потенциал да помогна. Трябва да запазим постигнатото класиране и при възможност да се изкачим по-нагоре. В по- дългосрочен план трябва да налагаме юноши от ДЮШ на Мизия в мъжкия състав. Воденият от мен тим на старшата възраст показа с представянето си, че има потенциал. Тези момчета заслужават поетапно да им се даде шанс. Но като цяло всички в клуба трябва да развиваме школата. В момента имаме 71 картотекирани подрастващи във всички гарнитури – Футбол 5, 7, 9, 11, деца и юноши старша възраст. Нямаме само юноши младша.

- А какви са приоритетите ти като член на Управителния съвет на ФК Мизия /Кнежа/?
- Да привличаме децата във футбола, където да ги възпитаваме и развиваме. Те са бъдещето. В Кипър са доста по-напред от нас в това отношение. Там още на 6 години децата са във фитнеса и родителите идват и плащат по 100 евро за да тренират. Друг приоритет е модернизирането на базата. Чрез европроекти кандидатстваме за финансиране. Разбира се общинското ръководство и местния бизнес помагат на клуба с каквото могат. Като цяло целта е да запазим това, което имаме в момента и постепенно да надграждаме.

- Как съпруга ти приема твоята отдаденост в един все още мъжки спорт?
- Той е обикновен човек, който въобще не е фен на футбола и спорта. Мисля че това е положително, защото няма спорове вкъщи /смее се/. Той се радва на моите успехи и смята, че треньорството е мое хоби. За мен обаче това е професията ми.

- За пореден път подчертаваш, че футболът е твоята професия. Имаш ли кумири в него?
- Харесвам стила и отношението към играта на италианеца Дженаро Гатузо и французина Зинедин Зидан, когато бяха активни футболисти. От треньорите се възхищавам на Жозе Моуриньо. Любимите ми отбори са Милан /Италия/ и германския Байерн /Мюнхен/.