Сълзи от болка, но и от щастие: Кимия Ализаде

Бронз, но с цената на злато. Сълзи, които за часове от болка се преобръщат в такива от радост. Така преминава 2024 година за Кимия Ализаде – първата таекуондитска, донесла олимпийски медал на България.

"Определено беше успешна година за нас, с огромно значение. След като спечелихме първото място на европейското в Белград, а след това – и бронза в Париж, гонихме целта да станем двукратни медалисти от олимпийски игри, което, само по себе си, е много специално.

Наистина година, в която осъществихме целите си. Но се и надяваме, че 2025-а ще се окаже „златна“ година за нас", признава Кимия.

Кимия Ализаде: Отнасяйте се с другите така, както искате да се отнасят с вас!

Иранската таекуондистка, която представя България, живее в Лондон, където пази и своя второ олимпийско отличие.

"Мисля, че в отражението му вече виждам годините назад, през които съм вървяла към този медал. Защото сега виждам ясно какво е била зад моментите, които хората виждат – аз знам за цялата тежка работа в залата, всичките травми, болката и просто абсолютно всичко. Споменът за тях, миналите моменти, ми донесе мотивация да постигна повече, да донеса по-красив цвят на дните си, да продължавам напред", коментира Кимия.

След битките на татамито, тя успява да се справи и с тези в живота. Таекуондистката се възстановява след тежка операция и бяга от режима в родината си – Иран.

Пътят на олимпийските игри за Кимия започва по кошмарен начин. Иранката, представяща България, се изправя срещу своя сънародничка, още в първата си среща. Приятели в живота, но съперници в двубоя. Секунди преди края, Кимия има предимство, но губи среща, с което се сбогува с мечтата за олимпийско злато в Париж.

"Бях объркана, бях шокирана… нещо от сорта на… думите просто се забиха в съзнанието ми, унищожиха го. И си мислех "Добре, след цялата упорита работа, след всички трудности… няма нищо…" Дори не можех да се разплача. Така че смятам, че това беше най-тежкият момент през целия ми живот", превежда ни през преживяното тя, след като отстъпи на Нахид Кианичандех с 1:2 в 1/8-финал при 57-килограмовите.

Бях толкова подготвена за тези Олимпийски игри. И отидоха там за златния медал! Не можех да си представя какъвто и да е различен медал от златния. И… След като спечелих бронза, макар и да беше сладък развой, бях малко разочарована, защото баях в най-добрата си форма през живота ми, просто нямаше как да съм по-подготвена.

Всяка нощ, когато си лягах, виждах, визуализирах си победата. Виждах се на първото място на подиума. И когато загубих в първия си мач, това не можеше да се опише с думи.

Защото цялата емоция се натрупа в ума ми, в тялото ми. И буквално бях съкрушена. Емоционално. Умствено. Всякак. Но аз съм най-голямата късметлийка на света, защото имах правилните хора до себе си. Особено моят треньор, отборът ми също. То първи се справиха със ситуацията и ми казаха "Добре, ти изгуби възможността за златото, за което се бориш всеки ден. Това обаче не означава, че не ще си тръгнеш с празни ръце.

Все още имаш шансове за медал. Така че излез, спечели си медала и се превърни в двукратен олимпийски медалист. Така се върни! След всичко това ми беше трудно да се върна и отново да се бия. Никой не може да си представи какво изпитвах в този момент. Но за радост завърших с един сладък бронз", коментира Кимия.

Таекуондистката е категорична, че място за приятелство няма, когато излезе на татамито:

"Всички отиваме там, за да представим страните си и затова се влагаш напълно първо, за себе си, после, за страната си, за отбора. Приятелството си е приятелство, но спортът е отделно нещо. И след мача все още сме приятелки, говорим си, всичко е наред. Просто това е спортът. А и аз не допускам да приемам емоционално нещата, когато пред мен е целта ми за успех. Не си казвам "О, това ми е приятелка, няма да играя на максимум." Не!“

btvsport.bg

Следвай ни: