Разказът на един баща: Защо и как Виден Нацев стана шампион с Франция, вместо да играе в България

На завършилото през юли в София европейско първенство по волейбол за юноши под 18 години титлата спечели Франция. На финала „петлите“ победиха категорично Италия с 3:0 гейма.

В състава на европейските шампиони бе и едно българско момче – Виден Нацев. Макар и да не бе титуляр, младият състезател, който преди година бе и шампион на България с ЦСКА за момчета под 16 години, все пак получаваше шансове за изява.

Бащата на 17 годишният Виден Нацев, който е със същите имена Виден Нацев, даде интервю пред BGvolleyball.com. В него той разказва историята на своя син, защо и каква е причината да не се състезава за България и още интересни неща. Верни на своя принцип да дава думата на всички, които обичат спорт и застават с името си, сайт номер едно у нас е готов да даде думата на всички, които се чувстват засегнати от думите на родителя.

Какво е да си баща на европейски шампион?

Страхотно е, но в мен има различни чувства. От една страна е радост и щастие да видиш детето ти на върха. От друга страна, специално в нашия случай, си е доста дълга и неприятна сага, която накрая поне за него приключи по най-добрия начин. Това, че сагата завърши тук в София, от където започна, според мен му помага да затвори тази страница. А тя е за българския волейбол. Така, че чисто емоционално, беше важно за него и за цялото ни семейство, че по този начин се случиха нещата. Стана европейски шампион за юноши U18 и продължава по своя път - каквото иска да прави и където иска да го прави.

Разкажете основните моменти за смяната на клубната принадлежност у нас и защо в настоящето Виден е състезател на Франция?

Всичко започна реално преди две години и половина. Виден и брат му Красимир пожелаха да сменят клубната си принадлежност и от там тръгнаха проблемите. Бяхме ги записали буквално в най-близкия клуб до мястото където живеехме. Това бе Софийски университет. Идеята бе само да спортуват, да го съчетават с училище, защото за нас образованието е много важно. Записахме ги без да знаем, че съществуват регламенти в БФ Волейбол, които казват, че едно 13-годишно дете става собственост на клуба, където започва. Това го разбрахме впоследствие, когато двамата предпочетоха да отидат в ЦСКА. Разбрахме го по трудния начин. С обаждания, с контакти с други родители, със запознаване по тематиката и т.н. Научихме, че всъщност няма друг вариант, че трябва да заплатим тъй наречената такса “развитие“ (между 3000 и 6 000 лева, а в някои случаи и повече, в зависимост дали даденият играч е национален състезател), за да може синовете ни да преминат в ЦСКА.

Аз съм прагматичен човек и не разбрах, защо трябва да плащам нещо, при положение, че като родител плащам таксите на детето ми да спортува всеки месец. Плащам всички лагери, екипировка и други подобни. По тази причина не намирах логично обяснение, защо трябва да заплащам още пари, за да отидат двете ми деца от един клуб в друг, при положение, че до тогава бях дал доста средства за целия процес. Разбрах, че съществуват едни Данчо-Лазарови правилници, подкрепени от настоящия президент Любомир Ганев, които са категорични, че трябва да се плащат едни доста сериозни суми за едва 13-годишни деца. Като повечето родители, се възпротивих и казах, че това е абсурдно и няма как да се случи. След което, тъй като Виден бе доста интересен състезател, растеше доста добре и се развиваше, бях повикан на една специална среща в залата на Левски. Там бях грубо казано „извикан на килима“  от Андреа Буратини, треньор в Левски, от Десислава Величкова, треньор в СУ, двамата бяха треньори на националните селекции тогава, в присъствието на Николай Иванов, координатор на националните отбори, да ми се иска обяснение, защо синът ми няма да вземе участие в някакъв турнир. След това той влезе в групата на „несериозните“ в българския волейбол.

А преди Виден да вземе решение да отиде в ЦСКА, предисторията е по-дълга. Той бе обект на интерес от Левски и Владо Николов. Бяхме викани на разговори там. В нашето семейство до този момент бяхме убедени, че Левски е прекрасно място за нашия син и най-доброто. С отличната си база предлагат най-добрите условия, но това е погледнато отвън. След като направихме тази среща бяхме категорични, че кракът на нито едно от децата ни няма да стъпи в Левски. Беше ни обяснено, че Виден трябва да приключи с училището и трябва да влезе в спортно училище. Иначе няма да играе волейбол. Доста интересен разговор, който не вървеше в посоката на това, че трябва да има и интелектуално развитие на децата. Да има общо взето едно преливане на двете неща- спорт и образование. Разговорът премина в много арогантен стил категорично взехме решение, че нашите деца няма да стъпят в Левски. Всъщност мога да кажа, че от тогава започнаха проблемите на Виден, нека да бъдем най-откровени!

Не само с Виден станаха така нещата. От други родители знам, че с много деца са се случили такива ситуации. Късметът при Виден и Красимир е, че имат френски паспорти от самото си раждане и са играли волейбол първо във Франция, когато живеехме там. Спортната федерация  по рождение е френска. Тоест, те нямаха проблем да си изберат за коя страна да се състезават. И от България Виден се озова във Франция!

Как се случиха там нещата?

След разговора в Левски, то нямаше разговор бе по-скоро монолог, им казах, че Виден трябва да си почине лятото, че е след тежки изпити и матури, както и, че е взел решение да си смени клубната принадлежност. Бе ми обяснено, че разбират. Че той е много важен и от септември ще разчитат на него. След това обаче никога не бе викан в български национален отбор! Никога не ни ни бе изпращана повиквателна към онзи момент. През декември 2022 г. взехме решение да изпратим Виден на един стаж във Франция, в Париж. В един от националните спортни центрове на френската волейболна федерация. Там направи едноседмичен престой с пълни изследвания и оценка- професионален анализ от френските специалисти за неговото състояние – техническо, физическо и ментално развитие. Участва и на няколко занимания на френския национален отбор за тази възраст, който по стечение на обстоятелствата, по това време тренираше в този център. След това се прибра. Към  средата на януари 2023 г. получихме предложение от френската федерация да се състезава там. Това бе доста вълнуващо, защото те виждаха потенциал в неговото развитие. За тях беше важно да знаят дали той има желание и дали ние ще го подкрепим в  така наречения негов „спортен проект“.  Във Франция всички състезатели са третирани като „проект“, който  се обсъжда със самия играч, с родителите и с клуба, от който идва. По този начин всички участници в процеса се обединяват и работят в синхрон за неговото развитие. След получаването на това предложение имаше доста безсънни нощи, не го крия. Доста е трудно решението да си изпратиш 14-годишното дете само във Франция.



След проведените разговори, се обърна внимание и върху битовата част. Бяхме поканени в националния волейболен център във Франция, за да ни се покаже къде ще живее, спортува и учи. Да сме спокойни къде ще се настани сина ни. Той през това време направи една седмица тренировки, а ние се запознахме с всичко, от мястото за възстановяване, през столовата, залата и мястото за учене, дори местата за четене в парка! Страхотно съоръжение, което французите са създали преди 35 години, именно във връзка с дългосрочната им стратегия за развитието на волейбола. От 2 юни миналата година Виден, веднага след като стана шампион с ЦСКА за момчета под 16 години, замина за период на адаптация. Изненадващо на 6 юни, два дни преди началото на старта на подготовката на българския национален отбор за тази възраст, той получи повиквателна.

Българската федерация не бе ли уведомена за преместването?

Разбира се, че бяхме я уведомили. Не само ние, президентът на френската федерация също уведоми БФВ и президентът Любомир Ганев. Още в края на февруари президентът им Танги е казал на своя колега по време, на тяхна среща, за желанието Виден да играе във Франция. От този момент до 6 юни нямаше никаква комуникация с БФВ. Опитите ни за такава бяха потопени и все едно  не съществуваха. На  6 юни получихме повиквателна по вайбър за българския национален отбор. Даже му бяха писали да си изпрати личната карта по вайбър, при положение, че той вече беше във Франция и тренираше там. За целия казус  беше информирана и Международната федерация (ФИВБ), като на този етап ние мислехме, че трябва да се образува дело за арбитраж. Но юристите на ФИВБ прегледаха документите и излязоха със становище на 15 юли, че не се касае за арбитраж, тъй като първата спортна националност на Виден и на брат му Красимир е френска. До 8-годишна възраст те тренираха в Сан Клу, който е до Париж. Решението дойде и от факта, че имат френски паспорт по рождение. Виден беше лицензиран във френската федерация и в същия ден получи повиквателна за националния тим на Франция. След това се разви, взе участие и на миналогодишния европейски шампионат под 17 години в Подгорица. Практически от юни миналата година се връща в София само за няколко дни по време на ваканциите.

Как го приеха във Франция?

С отворени обятия. Той е част от отбора. Той не е единственият с двойно гражданство. Франция има много стриктна политика да може да си подбере талантите, където и да се намират по света, и да си ги прибере образно казано. В отбора има момчета от всички френски територии, като Мартиника, Реюнион и половината им острови, които са на другия край на света.

Виден в кой клуб е?

Виден играе за Монпелие. Може да се каже съотборник е с българския национал Димитър Димитров, с който се познават и тренират понякога заедно. Както и с редица големи френски имена. Когато може Виден се включва в тренировките на мъжкия отбор на Монпелие. От тази година ще играе в две първенства, като част от отборите на Националния волейболен център на Франция - в ПРО Б,  което е втора дивизия на френското първенство и в Елит, което е трета група. Това  е техния подход, за да може да интегрират тези млади потенциали надежди в бъдещия професионален волейбол. Започват по-отрано да играят  волейбол на мъжко ниво.

Това ли е модела?

Моделът е постоянство и стратегията, която Франция избра преди 35 години и я следва неотклонно. С която те се различават от италианския волейбол, от руския и други водещи нации. Вече 35 години работят по този начин. Те сами да си обучават треньори и цялата им политика във волейбола да е свързана с това, за да може да има резултати, като през изминалите години те станаха олимпийски шампиони, европейски шампиони и успехи в Лигата на нациите, както и да бъдат водещи при подрастващите в Европа в последно време. Трябва да отбележим, че преди две седмици младежите им под 22 години спечелиха европейското първенство, на което България поради една или друга причина не участва. Пак победиха Италия на финала, макар и не толкова категорично както на европейското под 18. Тази водеща роля на Франция в мъжко направление през последните години вече е очевидна. Италия също е една страхотна волейболна нация, с тяхната стратегия и тяхното виждане за играта. Ние в България, докато продължаваме да имаме виждания от типа на удряме силно в празното, няма да се получи. Нищо в българския волейбол не показва, че ще има развитие, което е най-тежкото и най-жалкото. С мен говорят много родители, всички се чудят как да си отърват децата. За жалост по този начин, по който се върви, българският волейбол няма да го има в скоро време. Има светъл лъч, имаме страхотни треньори, но общата политика е сбъркана.

Човекът, който върна Виден  във волейбола, след като буквално се беше отказал лятото на 2022 г., беше треньорът в ЦСКА Невен Нешев. Изказвам му големи благодарности. Месеци по-късно станаха шампиони за момчета под 16 години. За първи път победиха Левски, показаха че нещата могат да се случват и по друг начин.

Невен Нешев продължава да показва същите качества. Ето и тази година е шампион на България с момчетата под 18 години. До ден днешен когато Виден се върне тренира с тях. Тази връзка няма как да се скъса, но за съжаление нещата  в България не са както трябва. Ето най-добрият играч - MVP за момчета под 18 години от ЦСКА не получи повиквателна. За поредна година талантите на един отбор, който заема трето място, са предпочетени, пред тези, които станаха шампиони и вицешампиони. Нещата се повтарят. Диагнозата е  една и съща, въпросът е че никой не взима „медикаменти“ за постигане на оздравяване.

След като казвате, че държите на образованието, как се случва учебния процес във Франция, след като се гони и спортно майсторство?

Във франция не съществуват спортни училища. Всички спортисти учат в нормални училища, и всеки профилира и се подготвя за Висше образование. Висшето образование за атлети на високо ниво (какъвто статут има Виден и от септември Красимир) също е подпомогнато от държавата като се предоставя възможност за удължено (да взима колкото изпита може на година) и така за 6-7 години да има диплома. В момента Виден получава 2 стипендии, за добър успех в училището и от департамента като състезател на високо ниво. В България не му платиха стипендията за МВП от миналата година!

Учебният процес е от 8 до 15:00 ч, като се връща в Националния волейболен център да обядва, след това има две тренировки (волейбол и фитнес) до 19:30 - 20:00 вечеря, след 20:30 до 22:30 е на учебна подготовка, където учители следят за тяхната подготовка (домашни и подготовка за изпити) в центъра. След 15:00 може да има и мачове. Събота и неделя има участия в двубои от първенството.



Само да допълня, всичко това ни беше казано и показано във Френската федерация. Те искаха да знаят дали Виден иска да се впусне в този проект да става професионален волейболист на най-високо ниво. Януари 2023 той беше категоричен, че това иска да прави. Сега се подготвя да учи "Спортен мениджмънт" в университет. 95% от националите на Франция - мъже са минали през този център CNVB (Centre National de Volley-Ball).

Стана ясно, че и по-малкият Ви син Красимир напуска ЦСКА и отива да играе за Франция?

Да, така е. Това по скоро беше логично продължение на предприетото. Няма как да си разделя децата. Каквото за единия, такова и за другия. Красимир върви добре. И ръстово и технически и се развива. Играе посрещач като брат си, но може би френските специалисти да му  сменят поста и да бъде разпределител, но това тепърва ще се разбере. В края на краищата, за нас като родители, по-важното е децата ни да станат добри хора и да имат добро образование. Да говорят по два-три езика, а пък ако и спортният проект, с който са се захванали, ги доведе до професионална кариера, ще е страхотно. Наясно сме, че може би 1-2 процента от всички, които тренират волейбол, ще стигнат до най-високото ниво. Важното е те да си намерят тяхното най-високо ниво, а не какво мислим ние като родители. Всичко зависи от тях.

Какво ще кажете в заключение на родителите на децата?

Да си слушат децата, да уважават техните решения и да ги подкрепят, дори някой път да им се струва, че решенията им са малко налудничави, или че са малко крайни. Просто да си подкрепят децата. Аз си радвам, че ние си послушахме нашите и взехме най-доброто решение. А и предвид настоящата ситуация в България, съм повече от  убеден, че това е едно от най-добрите решения които сме взимали.

Следвай ни: