Феновете на БГ Тренто още помнят: Победи, Владо!

През първите двадесет и четири години от своята история настоящият европейски клубен шампион Трентино Волей (Тренто) често прибягваше до чуждестранния пазар, за да намира своите диагонали, а тази традиция ще продължи и през новия сезон благодарение на пуерториканеца Габи Гарсия, който пристигна официално преди няколко дни в клуба. Петнадесет чуждестранни волейболисти на поста диагонал вече са носили „жълто-синята“ фланелка. По-долу в хронологичен ред са представени всички състезатели, останали в историята на Тренто.

От списъка отсъства Матей Казийски, който въпреки че влизаше в ролята на диагонал на разпределителя през сезон 2022/23, винаги е бил посрещач. Информацията е от официалния сайт на Тренто trentinovolley.it.

ГАБРИЕЛ ЧОЧОЛАК (сезон 2004/05 – 21 двубоя, 109 точки): Словакът беше първият чуждестранен диагонал в историята на „жълто-сините“ и носеше №10, като този №10 ще носи и Габи Гарсия, който вече играе и за националния отбор на САЩ. Чочолак често заменяше в игра титуляра Андреа Сарторети, особено в европейските турнири.

АНДРÉ НАШИМЕНТО (сезони 2005/06 и 2006/07 – 64 мача, 1062 точки): Бразилският левичар беше оценен заради изключително бързата си и технична ръка, която, особено в първия му сезон, изведе тима до първите си по-големи постижения (полуфинални плейофи за „Скудетото“). Играта с разпределителя Марко Меони беше усъвършенствана за няколко дни и бразилецът се оказа едно от печелившите „оръжия“ за този период. През 2006 г., по време на двугодишния си престой в Тренто, той стана световен шампион с Бразилия.

СМИЛЕН МЛЯКОВ (сезони 2006/07 и 2007/08 – 36 мача, 49 точки): Пристигна в Тренто по препоръка на Радостин Стойчев, който от следващия сезон стана негов треньор на пейката на „жълто-сините“. Мускулестият българин беше оценен повече заради постоянната си дисциплина и себераздаване в тренировките, отколкото заради изявите си на терена, силно намалели първо от Андре Нашименто, а след това и от сънародника си Владо Николов. Той обаче сложи подписа си под първата титла в историята на Тренто.

ВЛАДИМИР НИКОЛОВ (сезон 2007/08 – 33 мача, 537 точки): Само един сезон, но изпълнен със значение за българина, който спечели шампионата с Тренто и беше главен герой, разпалвайки страстта на трентинците към волейбола.

Запомнящ се е припевът “Picchia, Vlado!“ (Победи, Владо!), който публиката му отдаде, когато се готвеше да изпълни своя феноменален сервис с отскок – една от запазените марки в „репертоара“ му.

Заедно с Матей Казийски, Радостин Стойчев, Смилен Мляков и Васил Стоянов той бе фундаментална част от българската колония през онзи исторически сезон.

ЛЕАНДРО ВИСОТО (сезони 2008/09, 2009/10 – 90 мача, 1362 точки): Бразилецът пристигна в Тренто през лятото на 2008 година, за да замени именно Владо Николов, и след някои първоначални трудности да се впише в играта на Тренто, демонстрира по-голямата част от своя страхотен потенциал, като бе главен герой в спечелването на първата Шампионска лига (2009 г. в Прага), както и на втората (2010 година в Лодз), но също и в първите успехи в Купата на Италия (2010 г., MVP в Монтекатини Терме) и Световното клубно първенство (2009 г. в Доха).

КРАСИМИР СТЕФАНОВ (сезон 2008/09 – 23 мача, 127 точки): Един от десетте (!) български волейболисти , носили фланелката на Тренто. Той веднага направи своя дебют като титуляр, за да играе във финала за Суперкупата на Италия през 2009 г. (първият в историята на Тренто) във Флоренция в отсъствието на съотборника си Леандро Висото. Стефанов не успя да допринесе за успеха в този случай (поражение от Лубе с 0:3) и впоследствие получи малко шансове за изява, но изигра част от мачовете както в Шампионската лига, така и в редовния сезон на шампионата на Италия.

ЦВЕТАН СОКОЛОВ (сезони 2009/10, 2010/11, 2011/12 и 2013/14 – 164 мача, 1425 точки): Българинът пристигна в Тренто много млад и беше алтернативата на поста диагонал първо на Леандро Висото, а след това и на Ян Щокър, постепенно намирайки все повече и повече място на терена.

Единственият му сезон като титуляр обаче беше и неговият последен при „жълто-сините“, след като се завърна от наема си в Кунео. Той игра страхотно до март, преди да контузи прасеца си. Соколов се върна само за плейофите, които за Тренто приключиха още на четвъртфиналите.

ЯН ЩОКЪР (сезони 2010/11, 2011/12, 2012/13, 2016/17 – 192 мача, 2536 точки): Чехът пристигна в Тренто жаден за победи, които постигна в изобилие през следващите 3 години. Заедно с Матей Казийски и Османи Хуанторена той състави мечтаното трио за високи цели, което спечели 3 Световни клубни първенства, 2 Шампионски лиги, 2 шампионатни титли, 2 Купи на Италия и 1 Суперкупа на страната. Щокър е петият най-добър реализатор в историята на „жълто-сините“ с над 2500 точки. Число, което се увеличи и през сезон 2016/17, когато той се завърна с традиционния си №14, извеждайки Тренто до финалния плейоф в първенството, купата на Италия и финалите за Купата на CEV.

НИКОЛАЙ УЧИКОВ (сезон 2012/13 – 28 мача, 82 точки): Българският волейболист зае мястото в състава на сънародника си Цветан Соколов (даден под наем на Кунео за този шампионат) като алтернатива на титулярния диагонал Ян Щокър и успя да бъде полезен, когато беше необходимо.

Като например в Милано – във финалната част на финала за Купата на Италия през 2013 г., спечелен срещу Лубе.

Световното клубно първенство през 2012 и „Скудетото“ през 2013 са другите му титли в „жълто-синия“ отбор.

ДАВИД ШАБО (сезон 2013/14 – 16 мача, 76 точки): Унгарецът изкара само един сезон в Тренто, след Цветан Соколов. Беше много злощастна година от лична гледна точка, като се има предвид, че той беше сериозно контузен точно когато стана титуляр поради проблем, подобен на този, който засегна и самия българин.

КАЙ ВАН ДАЙК (сезон 2013/14 – 9 мача, 52 точки): Нидерландецът беше привлечен в клуба в края на февруари 2013 г., за да компенсира двойното отсъствие поради контузии на Цветан Соколов и Давид Сабо,  случили се в отбора през този период. Ван Дайк изпълни ролята си, преди отново да остави място на терена на Цветан Соколов.

МАРТИН НЕМЕЦ (сезон 2014/15 – 42 мача, 481 точки): Словакът изкара само един сезон в Тренто, но беше знаменателен. Той беше главният герой за достигането до върха в редовния сезон на шампионата, класирането за финала за Купата на Италия и красивото „жълто-синьо“ пътешествие в Купата на CEV (краят му дойде след златния гейм на финала в Москва). В плейофите на Серия А1 Немец започна четвъртфиналите и полуфиналите, преди най-накрая да остави място на терена за Митар Джурич.

МИТАР ДЖУРИЧ (сезони 2011/12, 2012/13, 2015/16, 2019/20 – 148 мача, 1430 точки): Носейки „жълто-синята“ фланелка, гъркът преживя няколко важни етапа от кариерата си. Първият (между 2011 и 2013) като централен блокировач на отбора, който по това време печели последователно Световното клубно първенство и Купата на Италия по 2 пъти; втория като титулярен диагонал (между 2015 и 2016), третия (между 2019 и 20) като алтернатива на Лука Ветори в ролята на нападател от пейката. Джурич винаги се е отличавал със своето себераздаване и страхотна класа, но моментът, в който гъркът се оказа най-важен, със сигурност бе на финала на Скудетото през 2015 г., когато на поста диагонал той беше основното „острие“ за спечелването на четвъртата титла на Италия в историята на “жълто-сините“.

РЕНЕЕ ТЕПАН (сезон 2017/18 – 40 участия, 172 точки): Естонецът игра в Тренто само един сезон, в който, благодарение на някои трудности с приспособяването на Лука Ветори, Тепан често намираше място на терена, понякога дори се превръщаше в абсолютен герой по време на мачовете.

НИМИР АБДЕЛ-АЗИЗ (сезон 2020/21 – 46 изяви, 841 точки): Нидерландецът пристигна в Тренто в качеството си на  главния трансфер за лято 2020 и през първата половина на сезона той демонстрира цялата си класа с атаки и асове. Никой играч на “жълто-сините“ не е отбелязвал толкова много точки в дебютния си сезон. След поражението във финала на Шампионската лига срещу ЗАКСА (1:3 гейма), игран във Верона, той се премести в Модена.

Превод: volleyweek.bg