Един успял зад граница българин за проблемите в родната борба и разликата с Германия

Само преди дни в германската Бундеслига започна новият сезон, където по традиция участват много от нашите борци. Венелин Венков е единственият българин старши треньор на отбор от първа лига. Европейският вицешампион и пети в света на класическия стил води тима на „Лихтелфелс“, който през 2016 година става шампион на област Байерн, а с това си осигури място в елита на Германия. Вече 13 години Венков е живее и работи в немската страна, като преди това е успешен състезател. Четири пъти е шампион в Бундеслигата, два пъти с „Люкенвалде“ и толкова пъти вдига купата с „Кьолербах“.

- Как се свиква в Германия, имайки предвид, че нашият манталитет е доста различен?
- С хубавите неща бързо се свиква. И когато всичко ти е подредено, адаптацията е много бърза.

- От години много от българските борци се борят в Бунслигата. Как е устроена там системата, и защо е толкова атрактивна?
- Много е различна от тази в България. И не е толкова сложна. Всеки отбор си е като една малка федерация. И този отбор се подкрепя от всички в града. Отделно има фенклуб, и когато има състезания, идват запалянковци, родители помагат с нареждането на тепихите, например. След това се ангажират и помагат в организацията на почерпката. Целият град живее с отбора.

- А кой взима решенията?
- Пак всички. Избира се председател на клуба, който е влиятелна личност и може да привлече спонсори. Отделно си има нещо като скаут. Той следи кой борец можем да привлечем. Аз като треньор също мога да си избера. Сядаме обсъждаме какви пари ще ни струва, можем ли да си го позволим, какво ще очакваме от него като резултат и чак тогава се пристъпва към действие. Във всеки клуб може да има максимум по четирима чужденци. Освен това на два месеца правим събрания на клуба. Те са открити, присъстват всички – от ръководители и треньори до родители на по-малките деца. И всеки може да изкаже мнение, да се дискутира даден казус, чак след това се взима решение.

- Покрай старта на първенството също имаше еуфорията, радвате се и на добро медийно отразяване....
- Абсолютно. Всичко е на много високо ниво. Първият ден е истински празник – интервюта, снимки, настроение. Към първенството има много голям интерес, събира се много публика. Има специализиран сайт, на който можеш да намериш цялата статистика за всеки един борец, а един час след състезанието се публикуват и всички резултати. А иначе схемата е малко като във волейбола. Има 4 групи от по 8 отбора, всеки от тях събира точки, най-добрите продължават. Има и репешажи. И това, което е любопитното, че ние треньорите на всеки две години минаваме квалификационни курсове. Не знам дали това го има днес в България, но тук, ако нямаш такъв документ, че успешно си минал съответния курс, не можеш да работиш.

- Бързо ли ви приеха германците?
- О-о-о, в началото имаше резерви, докато не те опознаят. Постоянно следят да не „стъпиш накриво“ (усмихва се). Минеш ли този период, спечелиш ли им доверието и видят ли, че си точен и коректен, е удоволствие да се работи с тях.

- Вие как попаднахте в Германия?
- Няма нищо случайно. Когато аз се борех, мениджър ми беше Стефан Иванов-Чесъна. Той е с много голям авторитет в Бунделигата. И германците щом чуят, че си негов състезатели, значи си на топ ниво. Така се започна. Първо бях състезател, после играещ треньор, а от 4 години съм старши треньор на „Лихтенфелдс“. Миналата година завършихме на четвърто място в първа лига, която е от общо 32 отбора. Преди това отборът беше във Втора Бундеслига, станахме първи и се изкачихме в елита. Сега амбицията е да станем шампиони и на Първа лига.

- Уважавана ли е българската школа, има ли много наши борци в Бундеслигата?
- Определено. Но ако преди нашите борци бяха над 60 процента, сега са в пъти по-малко, за жалост. И това е резултат от нивото на българската борба в момента.

- Във вашия отбор, колко българи има?
- Българин не точно. Да кажа национален състезател - Абу-Муслим Амаев. Преди бяха Румен Савчев и Крум Чучуров. От дълги годин е треньор в клуба е Сергей Шишков, който беше в една категория със Серафим Бързаков.

- А когато се бори българин срещу ваш състезател, за кого сте вътрешно?
- Аз може и да работя в Германия, но емоционално винаги преживявам схватките на нашите борци. Дори се ядосвам, че в определен момент не е направил една или друга хватка.

- Наскоро завърши световното първенство, изненада ли ви нещо?
- Слабото представяне на българите. И това са момчета и момичета, които са в националния отбор, имат осигурени лагери, фокусирани са изцяло върху спорта. В Германия, знаете ли как е? Всички национални състезатели си има някаква професия, дали ще са полицаи, пожарникари или нещо друго. През деня ходят на работа, вечер тренират. А за да отидат на лагер си взимат по 2-3 седмици отпуск. Ако пък са аматьори, тренират три пъти в седмицата.

- Къде са проблемите при нас?
- От години са. Омаложава се работа на спаринг партньорите и тези, които са трети-четвърти човек в категорията, те не са осигурени. А накрая на месеца, като ти дойдат сметките, какво правиш? Аз винаги съм бил първи човек, ако бях трети или четвърти, никога нямаше да остана в националния отбор. Освен това закриха се спортни училище, спортни паралелки...Занемарена е работата с подрастващите. Не виждам нищо да идва отдолу. Може да има някъде проблясъци, но като цяло.. Ако там не се работи, нямаме бъдеще!

- Вие кога за последно се борихте?
- През 2012-ра. Тогава участвах на държавния шампионат през януари. Бяхме се хванали с един приятел на бас, че ще ги надвия. Не бях тренирал 2 години, станах втори на 66 кг. Сега спортувам за здраве.

- Ако ви предложат, бихте ли се върнали в България?
- Категорично не. Причините са много – условия, отношение, организация...

- Има ли българска общност във вашия град, подкрепяте ли се?
- Има, да. Но предимно контактуваме с хора от нашите среди. А иначе в свободното си време със съпругата ми предпочитаме да пътуваме – Италия, Франция, Хърватия... Преди и дъщеря ни Никол идваше с нас, но сега все по-рядко, не ѝ остава време. Тя завърши стоматология и в момента кара специализация, иска да продължи със зъботехника...

- Толкова години сте в борбата, на какво ви научи тя?
- На няколко пъти съм бил освобождаван от националния отбор. За последно бях на 28 години, когато ми казаха, че не съм перспективен. Но за нищо не съжалявам, напротив, това ми даде насоката какъв път да поема. Исках да продължа треньорска кариера, да се развивам. И се насочих към Германия, където има стройна структура, точни правила, всеки си знае ангажиментите, спазва се йерархията. Тук се чувствам оценен. Преди като състезател, и сега като треньор!

автор: Красимира Станкова, bgwrestling.bg