Това е нивото, но с малко забележки

Драма, битка до последната точка, пълни зали, експлозия от емоции, непредвидими сблъсъци и най-вече – качествена игра. Това искахме и това получихме в хода на плейофите, а и като цяло през редовния сезон в НВЛ. Спокойно може да се каже, че за пръв път през този век мъжкото ни първенство по волейбол бе най-оспорвано и качествено от всички останали колективни шампионати в страната. И доби толкова голям интерес, че залите ни да се окажат тесни за желаещите да гледат на живо.

Сухата статистика показва, че 50 процента от срещите в плейофите завършиха при резултат 3:2. 11 от общо 22 двубоя в елиминациите приключиха с такъв резултат, което показва доколко наистина бе равностойна битката за титлата. Единствено полуфиналът между Левски и Хебър не отговори на очакванията, но това се дължи най-вече на липсата на опит в състава на сините, където безспорно разполагат с талант, но им трябваше още малко, за да направят тази серия също толкова вълнуваща. Николай Желязков ще може да обработи още малко диамантите, събрани в отбора начело със Симеон Николов, за да могат през следващата кампания там да бъдат още по-сериозен претендент, както ги видяхме и в редовния сезон.

Аксел Трухчев пред Sportal.bg: Ако имам възможност да играя за България, ще го направя на 100%

Но плейофите са друга бира – там се печели с опит, хитрост, инат и знания. Неслучайно и в идеалния отбор на „Тема Спорт“ за преминалите през изминалия месец срещи попадат основно ветерани. Защото именно те знаят как се играят подобни мачове. Безспорно откритието на целия ни сезон се казва Аксел Трухчев (28 г.). Французинът с български корени трябва да е претендент за място в националния ни отбор и ще бъде кощунство да не се мисли в тази посока. Иван Станев (37 г.) пък изнесе невероятни двубои както срещу Хебър, така и преди това с ЦСКА, а тандемът между тях бе бетон през цялата кампания. На 40 години Тодор Алексиев се бори със зъби и нокти и даде всичко от себе си, за да съхрани титлата в Пазарджик, а Димитър Димитров (22 г.) бе на прага сам да нокаутира шейховете на полуфиналите и да прати червените в битката за титлата. Какво ли щеше да стане тогава?! Владислав Иванов (36 г.) пък не стигна с играта си в защита за Левски, но бе като мотор за сините и почти непробиваем на сервис (тук трябва да се отчете и силното включване на Симеон Добрев за Нафтата). Единствено може да се каже, че по-големи очаквания имахме към играта през центъра. Виктор Йосифов (37 г.) и Иван Михал (32 г.) заслужават добри думи, но като цяло тези отигравания, както и качественият блок, този който да забие топката като пирон в полето, бяха изключения. България винаги се е отличавала в световен мащаб със страхотни центрове, но като цяло този сезон там имаше пробойни и това, че ветераните бяха с класа над младежите, не говори особено добре…

Георги Петров пред Sportal.bg: Нефтохимик е моят отбор, моят дом

И накрая – голямо браво на Атанас Петров. Специалистът дочака търпеливо своя шанс и не го изпусна. Нефтохимик игра най-добрия волейбол през изминалия месец, а може би и като цяло в хода на първенството. Изгради колектив, който надделя над класата на Хебър. И води мачовете с много хладнокръвие, а дори смените, които предприемаше, бяха точно на място (тази на Мариян Наков в първия финал си остава като по учебник).

Летвата е вдигната много високо. Сезон 2022/23 в Супер Волей е като еталон за качество. 12 отбора в първенството, 8 от които изключително равностойни в хода на плейофите е точно това, от което спортът ни има нужда. Сега топката е в полето на мениджъри и директори, които да направят така, че да отговорят на собственото си предизвикателство за следващата кампания.

Хари ЛАТИФЯН, “Тема Спорт”