Ева Емилова: Успехът не идва даром, трябва да се бориш за него

През 2023-та предстои Световно първенство за девойки, което ще се проведе в периода 7 - 9 юли в Клуж - Напока. В следващите седмици ще ви представим националните отбори девойки - индивидуално и ансамбъл, които ще се борят за призовите отличия на шампионата в Румъния. Поредицата продължава с Ева Емилова - член на национален отбор девойки (ансамбъл).

Коя е Ева Емилова? Разкажи ни малко повече за теб. За семейството и безусловната подкрепа. Какво никога няма да забравиш, като съвет от родителите си?
ЕВА: Здравейте, аз съм Ева Емилова, на 13 г. Подкрепата на семейството ми е в основата да се занимавам с художествена гимнастика и да стигна дотук, винаги са до мен! Съветът им, който няма да забравя е: „Успехът не идва даром, трябва да се бориш за него и да преодоляваш трудностите“.

Как започна твоята история с художествената гимнастика? Кой те “запали’”, ако може да се изразим така? Има ли спортисти в семейството ти?
ЕВА: Преди 8 години баща ми ме заведе в залата на Герена… и така до днес все с художествена гимнастика. Брат ми също е професионален спортист – тренира водна топка.

Моят клуб е "Левски", първата ми треньорка е Кристина Шикерова, първите ми съчетания и участия на състезания бяха при Татяна Янева. Когато прочетох историите на моите треньорки, точно това ме запали да тренирам много, за да съм добра като тях.

На едно от първите ми контролни на без уред и въже, се представих много добре и треньорка ми Таня Янева ме похвали и остана много доволна от мен.

Първият ми по-голям успех е от Държавното първенство "А" категория, на което успях да взема медал в индивидуалното.

Кое е било най-хубавото състезание до този момент в кариерата ти? Защо? А най-трудното и тежко?
ЕВА: Първото ми ДП "А" категория, за което вече говорих, беше едно от най-хубавите ми, първите успехи се помнят винаги (усмихва се). А тежко..на едно състезание си бях счупила пръста и тогава много се притеснявах дали ще се справя, но се събрах и предоодолях болката, благодарение на подкрепата от треньорката ми.

Да стигнеш до националния отбор – колко дълъг и труден беше този път?
ЕВА: Нямам какво да крия беше доста труден, осеян с много работа, доказване, болка, изграждане на борбен характер, но вече ето ме тук.

Вече си част от ансамбъл. Как една гимнастичка разбира дали е ансамблистка, или не?
ЕВА: Всяка година, освен в индивидуалната надпревара, съм била и част от ансамбъл, като последните три години сме държавни шампиони. Да играеш в ансамбъл е много по-трудно, носиш отговорност, както за собственото си представяне, така и за това на отбора като цяло. Изисква се постигане на хармония не само в изиграването на съчетанието, но и в отношенията помежду ни, а това много важно за успешен ансамбъл.

Първи срещи със старши-треньора на отбора Кристина Илиева и нейният помощник Жанина Иванова. Първо впечатление, кой е урокът, който никога няма да забравиш от работата си с тях?
ЕВА: С г-жа Кристина Илиева работим заедно от 4 години, в "Левски" ми беше личен треньор и благодарение на нея съм шампион в категория "Елит" в индивидуалното през 2021 г. и 3 поредни години шампион с ансамбъл. И тя, и г-ца Иванова, са много взискателни, научили са ме на строга дисциплина, на концентрация и на това, винаги да искам повече от себе си.

Първи срещи с останалите момичета. Колко бързо се пречупихте? Трудно ли ти беше да се адаптираш?
ЕВА: С някои от тях сме съотборнички от клуб "Левски", с други се познаваме от състезания. Разбираме се и си помагаме. Изградихме едни сплотен отбор

Имаш ли талисман или ритуал, който изпълняваш преди да излезеш на килима?
ЕВА: Нямам талисман, но имам два ритуала, но ако позволите ще ги запазя за себе си.

Любопитно от залата. За какво ти правят забележка най-често и има ли наказания?
ЕВА: Колена и падьоми (смее се). Любопитно е, че и при първото ми интервю с Вас, отново отговорих така, трябва да поработя още върху тях (усмихва се).

Извън гимнастиката, имаш ли други любими спортове, хоби? С какво се занимаваш, когато не тренираш?
ЕВА: Обичам да плувам и да съм със семейството си.

Имаш ли идол? Казваш ли си искам да приличам на нея, опитваш ли се да следваш стъпките ѝ?
ЕВА: Моите идоли са треньорките ми. Казвам си, че много искам да съм добра като тях.

Ако беше съчетание, твое, щеше да си...
ЕВА: Обръч.

Любимо съчетание?
ЕВА: В момента съчетанието с топки.

Какво научи от Илиана Раева? Спомняш ли си първата Ви среща?
ЕВА: Първата ми срещата ми с г-жа Раева беше миналата година, в зала "Раковски", когато все още течеше селекцията за ансамбъла. Показвахме елементи и тя се обърна към мен и ми каза, че играя много смело. Чела съм нейно изказване, че успехът е за смелите!

Какво ти предстои оттук насетне?
ЕВА: Предстои много работа, първо излизане на състезание и изчистване на детайли по съчетанията, за да се подготвим за Европейското и със Световното.

За какво мечтаеш и какво си пожелаваш за 2023-та?
ЕВА: Пожелавам си здраве, здрава ли съм, ще успея да сбъдна мечтите си.