Красимира Иванова: Трудно не означава невъзможно

През 2023-та предстои Световно първенство по художествена гимнастика за девойки, което ще се проведе в периода 7-9 юли в Клуж - Напока. В следващите седмици във Фейсбук страницата на Българската федерация по художествена гимнастика ще бъдат представени националните отбори девойки - индивидуално и ансамбъл, които ще борят за призовите отличия на шампионата в Румъния. Поредицата продължава с Красимира Иванова - член на НО девойки (ансамбъл).

Коя е Красимира Иванова? Разкажи ни малко повече за теб. За семейството и безусловната подкрепа. Какво никога няма да забравиш, като съвет от тях?
КРАСИ: Казвам се Красимира Иванова, на 14 г. съм от гр. Варна. Имам по - малка сестра, която също тренира художествена гимнастика. Родителите ми винаги са ме подкрепяли и са вярвали в мен. Съветите, които са ми давали са много, но имам няколко любими фрази, които съм запомнила от мама и често си повтарям: "Ще бъде трудно, но трудно не означава невъзможно! Прави всичко с желание и любов и побеждавай себе си!"

Как започна твоята история с художествената гимнастика? Кой те 'запали', ако може да се изразим така? Има ли спортисти в семейството ти?
КРАСИ: Започнах да тренирам художествена гимнастика в СКХГ "Грация". Мама ме заведе за първи път в залата, когато бях на 4 г. Тя беше тази, която ме вдъхнови, като ми казваше, че това е най- красивият женски спорт, най- изящен и грациозен.

Баща ми е спортувал джудо и самбо 10 години и може би от него съм наследила спортния дух.

Първият и единствен клуб, в който съм тренирала е СКХГ "Грация" и ако трябва отново да избирам, пак бих избрала него. Благодарна съм първо на г-жа Светлана Юриевна за цялата любов, отдаденост, внимание и търпение, за това че до последно вярваше в мен, за целия труд, който положи, за да стигна дотук и да съм част от националния отбор на България - ансамбъл девойки.

На второ, но не на последно място искрено благодаря и на г-жа Виктория Атанасова, която даваше всичко от себе си за моето израстване, развитие и надграждане в спорта.

Първото, на което се научих в залата беше мост. Бях на 6 г., когато беше и моето първо състезание. Играх съчетание без уред на турнира "Морски звезди" в СК Камчия и спечелих моя първи златен медал.

Кое е било най-хубавото състезание до този момент в кариерата ти? Защо? А най-трудното и тежко?
КРАСИ: Най -хубавото и най - запомнящото ми състезание беше турнирът " LUXEMBURG CUP" - 2019г, на който се класирах: 1-во м. бухалки, 3- то м. топка и 3- то м. многобой. А най- тежкото и трудно ми беше- ДП - кат. "ЕЛИТ" - ДМВ, на което не се представих добре и бях много разочарована от себе си.

Кои успехи на килима до този момент ще отличиш?
КРАСИ: Моите отличия са Държавни първенства, на които съм се класирала на финали.

Да стигнеш до националния отбор – колко дълъг и труден беше този път?
КРАСИ: Това беше една моя мечта! Изкачвах смело всяка стълбичка към успеха, всяка трудност беше предизвикателство за мен, всяка загуба ме амбицираше още повече да се боря. Пътят е дълъг и труден, но си струваха усилията!

Първи срещи със старши-треньора на отбора Кристина Илиева и нейният помощник Жанина Иванова.

Първо впечатление, кой е урокът, който никога няма да забравиш от работата си с тях? Първи срещи с останалите момичета. Трудно ли ти беше да се адаптираш?
КРАСИ: Когато за първи път се срещнах с г-ца Кристина Илиева и г-ца Жанина Иванова, бях притеснена и развълнувана едновременно от това, че всичко беше нещо ново за мен. Но те успяха много бързо да ме предразположат с внимателно отношение и приемане. Урокът, който научих от тях е, че винаги трябва да се стремя към повече.

С момичетата бяхме непознати за кратко. Имаме някои различия, което е нормално, но бързо намерихме общи неща помежду си и се сближихме.

Гордея се с всяка една от тях и за мен е чест да съм в ансамбъл точно с тези момичета!

Имаш ли талисман, или ритуал, който изпълняваш преди да излезеш на килима?
КРАСИ: Имам талисмани, които нося на всяко мое състезание.  

За какво ти правят забележка най-често и има ли наказания?
КРАСИ: Често ми правят забележки за колената (смее се). А когато треньорките не са доволни от нас - да, имаме наказания, но щом така са преценили, ние ги приемаме.

Извън гимнастиката, имаш ли други любими спортове, хоби? С какво се занимаваш, когато не тренираш?
КРАСИ: Обичам да прекарвам свободното си време със семейството си, да се разхождам с приятелки, а едно от любимите ми занимания е да приготвям сладкиш .

Имаш ли идол? Казваш ли си искам да приличам на нея, опитваш ли се да следваш стъпките ѝ?
КРАСИ: Любимата ми гимнастичка е Александра Солдатова, има различен стил. Да, опитвам се да извличам най- доброто от най- добрите и да се уча от тях!

Ако беше съчетание, твое, щеше да си...
КРАСИ: Щях да съм топка! Съчетанието ни с топки ми е любимо!

Какво научи от Илиана Раева? Спомняш ли си първата Ви среща?
КРАСИ: От всяка среща с г-жа Илиана Раева научавам, че силата, мотивацията и вярата са в мен.

Какво не знаят хората за теб?
КРАСИ: Мога да готвя много добре!

Какво ти предстои оттук насетне? Готова ли си с изработването на съчетания? За какво мечтаеш и какво си пожелаваш за новата 2023-та?
КРАСИ: Тази година предстоят първите най- важни състезания за нашия ансамбъл - Европейско и Световно първенство, а преди това Международния турнир, на който ще участваме в Тарту (Естония). Работим усилено и даваме всичко от себе си, за да се представим максимално добре. Мечтая за златен медал от Европейско и Световно първенство! Пожелавам си здраве и успехи на всички състезания!

Автор на интервюто Лорета Яньова

Снимки: Анна Недкова и личен архив