Магдалена Христова ще изпрати една от най-успешните си години, свързани със спорта. През 2022 г. тя спечели световната титла за ветерани (Ж45) в скока на дължина, а преди по-малко от седмица триумфира и на Балканиадата в Солун, където постави световен рекорд в тази възрастова група от 5.70 метра.
Христова все още държи националния рекорд на България в скока на дължина при жените в зала с 6.91 метра от 1998 г. Като девойка тя има две четвърти места в скока на дължина на световни първенства и едно четвърто с щафетата на 4 по 100 м. При жените е девета в скока на дължина на Световното в Атина през 1997 г., четвърта е на Европейското в зала във Валенсия през 1998 г.. Има седми места на Световното в зала при жените в Маебаши през 1999 г., а същата година е седма на Европейското за девойки под 23 години в скока на дължина. Последният голям успех на Христова на голямата международна сцена е осмото място на 60 метра на Европейското в зала в Бирмингам.
Тя има също множество титли и медали от национални шампионати и балканиади.
Христова даде специално интервю за Sportal.bg, в което говори за световния рекорд, трудностите около осъществяването на допинг пробата, сбъднатите си мечти, треньорството, има ли бъдеще българската атлетика и засегна още много други теми.
Българка постави световен рекорд в скока на дължина
“От една година си бях поставила тази цел, много се надявах това да се случи на Световното в Тампере, но тогава заради чисто организационни проблеми, които те имаха, не се случи. Хубавото беше, че това ме мотивира цяло лято да продължа да тренирам. Бях абсолютно готова за този рекорд и с нагласата, че това нещо трябва да се случи и ще се случи”, сподели Христова пред Sportal.bg.
Изявяващата се и като треньор майка на 3-годишно момче коментира и трудностите, пред които е била изправена след поставени рекорд: “Имаше чисто организационни проблеми от страна на гърците - на всяко едно голямо първенство има задължителен допинг контрол. Всички участници платихме, за да има допинг контрол. В един момент се оказа, че комисията, която е трябвало да взема контрола, не е на стадиона и драмата беше, че се наложи близо 6 часа да седя на стадиона и да чакам най-накрая нещо да се случи и да дам тази допинг проба. Проблемът дойде от това, че в един момент трябваше да се оправям напълно сама. Смятам, че моята работа в случая беше да бъда състезател. Стори ми се странно хора от различни федерации да идват и да ми честитят, да ми казват какво трябва да се направи, протоколи, допинг, а всъщност човекът, който трябваше да се грижи за цялото това нещо, го нямаше. Моят проблем ескалира за това, че в един момент се оказа, че аз съм виновна, защото не съм потърсила помощ.”
“Един мълчалив световен рекорд” - Магдалена Христова с отворено писмо до Здравка Йорданова
Христова пази горчиви спомени още от Световното за ветерани в Тампере по-рано през годината, където тя стана шампионка: “Връщайки се от Световното в Тампере, където свиреше българския химн, никой не си направи труда това да бъде отразено. Т.е. институцията, която се грижи за мастер атлетите, трябваше да отдели 10 минути и да пусне едно прес съобщение, че там се е случило нещо. Ясно е, че съм си платила всичко сама, това е удоволствие - да. Но нека хората да не забравят, че това удоволствие е свързано с много труд. Хората не се замислят, но на мастер атлетите им е много по-трудно. Аз съм била елитен състезател и тогава моята работа беше само да тренирам, да спя, да ям и да почивам.”
Христова коментира и отвореното писмо, което изпрати до Здравка Йорданова, председател на Българска мастърс федерация: “Нещата не опират само до мен, те са много по-радикални, свързано е с цялото мастърс движение в България. В случая аз мога да коментирам само леката атлетика - тази година имаше рекорд по участие на републиканското за ветерани. Ние сме близо 300 човека - всичките тези хора са със своите проблеми, изисквания, претенции. Всичко тръгна оттам, че аз като световен шампион не получих никаква подкрепа от федерацията. Оказа се, че всичките тези 118 човека също не са получили нищо и ние нямаме реална представа как се разпределят тези средства, какви са принципите им, какво точно се случва.”
Световната рекордьорка смята, че решение може да бъде намерено и е отворена да прави предложения, а според нея всичко би могло да се реши чрез разговори. Цялото становище около този казус може да откриете във видеото.
“Не знам дали това е най-успешната ми година, но със сигурност е тази, в която сбъдвам много свои мечти”, добави още Христова.
Какво я мотивира и какви са нейните следващи цели - във видеото.
Снимки: Борислав Цветанов