Пламен Николов: Най-вероятно Сираков е бил подведен от самия Диксън

Бившият вратар на Левски и националния ни отбор Пламен Николов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Героят от САЩ’94 коментира най-актуалните теми в международния и българския футбол.

- Пламене, здравей! Благодаря ти, че прие поканата отново да гостуваш в предаването „Код Спорт“! Има много теми, по които можем да говорим. Предлагам да започнем с най-актуалната – приключилото европейско първенство. Италия стъпи на трона на Стария континент, а Джанлуиджи Донарума стана най-добрият играч на шампионата. Какъв е коментарът ти за приключилото Евро 2020?
- Благодаря за поканата! За мен едно интересно първенство, ако мога с една дума да го обобщя. Преди него имаше много скептици, че след като беше отложено с една година, след като мина доста време от момента, когато трябваше да се проведе, предвид и формата, че ще има доста скучни мачове, безинтересни двубои и няма да бъде на ниво, според мен всичко това беше опровергано. Първенството беше интересно, имаше интрига до последния мач. Седем или осем двубоя се решиха с продължения, имаше и дузпи. Според мен Италия заслужено спечели първенството. Дори още от първия двубой, с който се откри шампионата – Италия срещу Турция, беше загатнато, че този отбор има потенциал и ще играе важна роля. Без допуснат гол в групата. Вярно – два трудни мача с Австрия и с Белгия, още по-труден мач с Испания, но големите отбори затова са големи и силни, и печелят първенствата, защото успяват в най-трудните моменти да постигнат целта си.

Италия сложи европейската корона🏆
Италия сложи европейската корона🏆

- Очевидно е, че в тима на „скуадра адзура“ липсват играчи от класата на Алесандро Дел Пиеро, Андреа Пирло, Франческо Тоти, но все пак съставът ликува на „Уембли“. В какво се изразява класата на този тим на Италия? 
- То е ясно – в колектива на отбора. Понякога присъствието на много звезди оказва обратен ефект. Всяка една звезда има своите капризи, има претенции, кой е по-по-най. В отбора, когато има повече такива звезди, това оказва негативно влияние върху останалите футболисти. Ето, Италия е отбор без такива големи звезди, с треньор като Роберто Манчини и щаб, в който е Джанлука Виали, които са минали през този етап – участвали са на големи първенства, участвали са в големия футбол. Успяха да направят един хомогенен състав и един колектив, който без присъствието на изявени футболисти да стане силен отбор и да спечели първенството.

- Италия не допусна загуба и вече някои се шегуват, че първата такава ще бъде срещу България на 2 септември във Флоренция. Склонен ли си на такава прогноза? 
- Много правилно каза във въпроса „някои се шегуват“. Наистина това звучи като шега, в сферата на вероятностите е и веднага мога да кажа защо. Разликата между двата отбора е наистина да не казвам в светлинни години, но е очевадна. Не виждам как при създалата се ситуация – при това, че нашите футболисти не играят в класни отбори, не играят в класни първенства. Националният ни отбор се опитва да се отлепи от една негативна позиция, в която се намира за момента, докато на обратния полюс Италия е в еуфория, спечели европейското първенство. Вече коментирахме колективната игра, младите футболисти. Дори и да има някакви промени след този шампионат и да се търсят нови попълнения в този отбор, макар че аз не виждам смисъл много-много да се пипа този тим, все пак отявлен фаворит е Италия. За нас остава клишето „едно добро представяне“.

- Разликите между тези отбори, които гледахме на Евро 2020 и българският тим са много и едва ли това е изненада за някого. 
- Току що казах – разликата е, че тези футболисти играят в големи отбори, в големи първенства, постоянно са под напрежение. Може би тук е мястото да вметна, че аз лично съм учуден, че след изиграването на около 60 мача от 80% от футболистите, които участваха на това първенство, те показаха завидна физическа подготовка, както и психическа след тези двубои. Това граничи с подвиг в мирно време, както обичаме да казваме. Но наистина италианското първенство е 38 кръга, английското, купи има, европейски клубни турнири, мачове с националния отбор... Тези футболисти взимат участие във всичките тези мачове. И като гледаме статистиката след всеки един двубой, при смяна дават всеки един футболист колко е пробягал и т.н., някъде от 12 до 14 км пробег имат полевите футболисти.

- Свършваме с международния футбол и се насочваме към нашия. Ситуацията в Левски продължава да е сложна. Защо не се вижда светлина в тунела според теб? 
- Защото първо, за да се види тази светлина в тунела трябва да има финанси. Това е най-важният и най-въпиющият въпрос в момента – защо тези финанси ги няма, след като още миналата година, когато стана това прословуто прехвърляне на акции, джиросване през един човек на втори, на трети, когато беше голямата офанзива на привържениците на отбора за събиране на средства за виртуални билети за мачовете и всички тези неща. Може би тази вълна трябваше да бъде овладяна и вкарана в руслото, за да бъде помогнато на отбора някак да се стабилизира. Да, той по някакъв начин се стабилизира със спортно-техническата част къде с млади момчета, къде с някои от по-старите футболисти. Тук може да отворим една скоба със зимния трансферен период, който беше в Левски. Според мен не беше най-удачният период и трансфери, защото мога да посоча футболисти, които не доказаха и не направиха това, за което бяха привлечени в този отбор. Това осмо място Левски можеше да го завоюва и без тези „гръмки“ трансфери.

Диксън ядосан на Левски: Подведоха ме, бях използван за жертвено агне
Диксън ядосан на Левски: Подведоха ме, бях използван за жертвено агне

- Съжаляваш ли, че „сериозният“ инвеститор в лицето на Джоузеф Диксън се отказа от проекта Левски? 
- Така, както ми задаваш въпроса, не знам дали сериозен е в кавички. Ако е „сериозен“, значи въпросът ти е уместен, защото ако не е в кавички, не бих казал, че е сериозен. Идва един човек, казва: „Аз искам да инвестирам 250 млн.“ Още от първия момент имах някакви съмнения. Не го казвам при свършен факт, споделял съм го и с приятели, и с твои колеги. Давам пример – така преди години имаше един инвеститор в Ботев (Пловдив). Аз бях потърпевш от такъв инвеститор, разбира се в по-малки размери. Не бяха 250 млн., но бяха 5-6 млн. В Ботев (Враца) дойдоха едни италианци Пепино Тири и още един българин, който го водеше – „ние ще инвестираме“. Тази схема ми беше пределно ясна. Искаме гаранции да инвестираме със стадион, документи за имоти и т.н. Още в този случай и с протакането на тези неща, как ще се строи стадион с мол и всяка една такава следваща стъпка показваше, че нещата може би няма да се случат. Всичко е в сферата „може би“, но не мога да бъда сигурен и да кажа с точност какво е станало. Най-вероятно Сираков е бил подведен в този случай от самия Диксън, от хора, които са близки до този човек, от хора, които са обещали, че ще помогнат, за да стане тази сделка и т.н. И в един момент, когато самият този човек започна да поставя условия, беше ясно, че нещата ще бъдат дотук.

- Защо беше нужно това шоу – да се накара един чужденец да се поти, да гледа на различни посоки, да се чуди какво да отговаря на една пресконференция? Имаш ли обяснение? 
- Не, нямам. Тази пресконференция за мен беше напълно излишна. И тази пресконференция не трябваше да се състои на стадион „Георги Аспарухов“, където не ѝ беше мястото, трябваше да присъства ръководител от Левски. Или мажоритарният собственик, или изпълнителен директор, или някой фактор в този отбор. Диксън даде тази пресконференция единствено в присъствието на твоя колега Ивайло Йовчев и преводач. Това беше. Със същата успеваемост тази пресконференция можеше да бъде дадена на всяко едно място в София, но не и на стадион „Георги Аспарухов“, защото нямаше основание и причина тя да бъде проведена там.

- Преди малко спомена, че още от началото си знаел, че това е измама. 
- Не, не съм знаел. Подозирах.

- Защо хората вярваха, че това ще се случи? 
- Знаеш, че надеждата умира последна. Това е българска народна поговорка. Когато в един такъв момент наистина финансовото положение е тежко, има задължения, които са обявени… Аз не мога да казвам колко са и как са, защото не знам. Може да излезе човек от ръководството и да каже как седят точно нещата. Постоянно се говори, виждаме – започва новото първенство, а Левски като че ли бавно-бавно върви, няма подготвителни лагери, няма трансфери, не се знае кой има договор и кой няма. Една такава неизвестност, когато витае в пространството, е напълно нормално, като се появи някаква искра, която не се знае откъде идва и всеки мисли, че това е искрата, която ще запали отново огъня, ще вдигне този отбор и ще го прати там, където му е мястото.

- Аз най-много съжалявам, че не се направи нов стадион с палми. Беше много хубав проект… 
- Аз съжалявам, че този стадион беше съборен, старата част, защото когато тръгнеш да правиш нещо, трябва да имаш финансите. Ако ти имаш една барака, образно казано, и тръгнеш да я събаряш, и да си строиш къща, първо се подготвяш и си поглеждаш финансите и си казваш: „Да, имам толкова и толкова пари, за да я направя, да я покрия, да наглася всичко и т.н.“ Стадионът беше съборен с обещанието, че ще бъдат намерени пари да бъде направен модерен стадион „Георги Аспарухов“. В един момент се оказа, че пари няма. Старата част беше съборена, където беше козирката, дълго време се бави да започне строежът на новата част. Новата част беше построена, не беше достроена и остана без козирка, което след толкова години следствие на атмосферните условия, имам информация, че някъде вече е започнало да тече, има проблеми и трябва да бъде правен ремонт, което показва, че тогава Левски е бил ръководен недалновидно относно инфраструктурата на отбора.

- Ще се престраши ли някой треньор на „сините“ да играе само с юноши на клуба? Защо толкова ги е страх наставниците, които идват на „Герена“ да вземат това решение? 
- Ако не се престраши, съдбата ще ги докара дотам, че все един на този етап ще започне да играе с юноши. Това в кръга на шегата, но нямам никаква представа защо наистина не бъдат налагани повече футболисти. При създалата се ситуация, дали Левски ще бъде осми-седми-шести с юношеския отбор, е по-добре отколкото да бъде на същата позиция със скъпоплатени чужденци и да бъдат харчени по 15-20 хиляди евро за заплати. Да не се връщаме във времето, когато са били харчени за възнаграждения много повече за някои от играчите.

- Обертан колко струваше? 
- За там витаят космически суми, които на мен умът ми не ги побира.

- Вярваш ли, че Живко Миланов ще се справи като треньор? 
- Живко има амбицията, има желанието, но тук има и други проблеми, които ще трябва да решава. Живко Миланов доскоро беше футболист на този отбор. По всички наредби и закони той трябва да има някакъв лиценз, за да води отбора, а той го няма. Трябва да мине през завършване на образование, на треньорски школи, за да получи Про лиценз, което изисква и време в случая, не само знания и амбиции. Явно ще има човек, на който ще му бъде ползван лицензът, няма какво да крием. Ще има човек с Про лиценз, който по един или друг начин ще се води старши треньор, но решенията ще ги взима Живко, ако разбира се той остане човекът-лице в този отбор. Имаше моменти, когато пое отговорността миналата пролет, когато Славиша Стоянович беше в болница. Той беше човекът, който измъкна някои от много важните двубои за Левски, за да се стигне до плейофната фаза, когато вече Левски беше в по-спокойни води, дори можеше да атакува и това седмо място, даващо право за участие в Европа, което нямаше да бъде никак зле в този момент. Поне едни свежи финанси щяха да постъпят, дори и един кръг да беше участвал отборът. Надявам се, дано да стане така, че Живко… Да вметна и друго – нямам представа как седят нещата с по-предния старши треньор на отбора, защото когато има такива неразрешени проблеми… Постът старши треньор все още не е свободен.

- Мисля, че договорът на Славиша приключи. 
- Не говоря за Славиша, не знам дали и той се е водел старши треньор. Говоря за Петьо Хубчев, дали той не се води още като старши треньор на отбора, защото не му е прекратен договорът от това, което знам. Не пускам фалшиви новини, но за да бъде прекратен един договор, трябва да бъдат изчистени финансовите взаимоотношения между двете страни. Там има някакъв проблем. Славиша Стоянович като спортно-технически директор най-вероятно са приключили финансовите взаимоотношения. Оттук нататък нямам представа.

- На този фон, за който говориш сега, не е ли малко изненадващ резултатът, който се получи на контролата на Левски с Локомотив? В нея „сините“ победиха с 4:0… 
- Зависи какъв критерий гледаме. Като резултат - да, 4:0 за едните е много добра победа и както се казва „футболистите изпълниха тактическите указания“. От другата страна ще кажат „тежка загуба, футболистите пропуснаха да изпълнят тактическите указания“. В подготвителния период в доста от футболистите има повече натрупана умора, защото се води една подготовка по-сериозна и тези контроли на база на тези натоварвания, наистина треньорите трябва, убеден съм в това, да бъдат малко по-снизходителни към своите футболисти. Но все пак ще направят някакви заключения. Не вярвам Левски да са в еуфория от тази победа и да кажат: „Всичко е розово пред нас. Ето, започва първенството и се борим за шампионската титла.“ Локомотив пък обратното – да се примирят и да кажат: „Край, ние сме обречени. Загубихме от Левски с 0:4 и т.н.“ Това е просто един резултат, но той леко светва лампичките в отбора и всеки трябва да си насочи вниманието там, където вижда проблемите.

- Ще има ли битка за президентския пост в БФС? Ще успее ли Бербатов да спечели сблъсъка с Борислав Михайлов, с Христо Порточанов? 
- Е, караш ме да гадая. Не бих казал битка, но оспорвана борба за президентския стол, според мен ще има. Рано е още, защото доколкото знам редовният Конгрес на БФС трябва да се проведе февруари месец. Тогава изтича четиригодишният мандат на сегашния президент Боби. Най-вероятно от октомври месец, когато свършат отпуските, хората вече са заредени от почивките и настроени за работа, тогава вече ще започнат и по-сериозните срещи на кандидат-президентите или на сегашния президент. Но може да се появи и друг кандидат. Спомена само три имена, но да не забравяме, че в такива моменти излиза и едно друго име, което е на повечето избори за президент от Бургас.

- Може би пропуснахме Емил Костадинов, който също има амбицията да стане президент. Поне така беше обявил. 
- Не знам дали ще се кандидатира. Имах предвид, малко шеговито, Ивайло Дражев.

- Какво обаче трябва да се промени веднага след този Конгрес според теб? Първото решение, което трябва да се вземе, за да тръгнем малко нагоре? 
- Не знам какво трябва да се вземе, но нещата наистина не са цветущи. Най-малкото, което виждаме и от националния отбор, и от провеждането на нашите първенства. Най-вероятно рязко да бъдат спрени всички компромиси, независимо в каква сфера и към кой отбор са те. Било то относно картотекиране, лицензиране, наказания на футболисти. Всички такива компромиси, които преминават, трябва да бъдат спрени. Според мен трябва собствениците или ръководните кадри в отборите да не участват в управлението и да не бъдат членове на Изпълкома. Трябва да бъдат съвсем други хора членове на този Изпълнителен комитет. И като се взимат решения, тези решения да бъдат съобразени с наредбите и устава на БФС.

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти