Джудоката Ивайло Иванов: Олимпиадата е състезание на психиката

Ивайло Иванов (81 кг) е сред най-успешните български джудоки в историята. През миналата година той остана втори на европейското първенство, а през тази завоюва бронз от силния Мастърс турнир.

26-годишният боец от Монтана ще участва за втори път на олимпийски игри. Специално за читателите на "България Днес" той разказа с какви амбиции заминава за Токио.

- Не остана много време до олимпийския турнир, как се чувствате преди старта на най-очакваното състезание?

- Остават няколко дни до заминаването. В събота тръгваме. Ще имаме около 30 часа пътуване. Всичко е наред. Нещата вървят по план. Здрав съм, функционален съм и съм фокусиран. Правя всичко, което е необходимо, за да знам, че съм дал максимума. След това ще го дам и на състезанието.

- Преди пет години в Рио дебютирахте на олимпиада. Ако върнем времето назад, какви са приликите и разликите с Игрите в Токио за вас?

- Огромни. Израснах много като човек и личност. Тогава бях млад. Взех квота ноември 2015-а. За пръв път завоювах медал от турнир за Големия шлем в Абу Даби. Нямахме много време за подготовка. Стартирах същата година с мъжете. Имах осем месеца до Рио. Не знаехме какво е олимпиада. Това е състезание на психиката, защото е на четири години. За спортиста главата е най-важното нещо. Не че не бях подготвен. Бях много силен. Още ме е яд, когато се сетя за това състезание. Сигурно цял живот ще си спомням за грешката, която направих с американеца. Това е обеца на ухото. Продължих напред. Не е важно колко победи имаш, а колко пъти се изправяш след загубите. На това ме е научил спортът. Гледам всеки път да се изправям и да намирам мотивация.

- Как оценявате състезателната 2021-ва за вас? Имате баланс 12:6 в мачовете. Започнахте с две победи на световното?

- Добре стартирах на световното, но се подведох в третия мач. Смачках съперника, но в последния момент допуснах грешка. Исках да го хвърля или мислех, че ще го накажат още веднъж, защото имаше две санкции. Тръгнах да рискувам. Не трябваше да го правя. Още една обеца. Взех си поуките. Да бъда по-предпазлив и да не правя големи рискове на форумите. Главната цел е олимпиадата. Трудно е да бъдеш на 2-3 състезания в пикова форма.

- Всички спортисти трябва да се адаптират и с още един елемент - пандемията. Колко по-различни са състезанията в момента?

- Доста време нямаше турнири. Както и лагери. Част от подготовката ни минава навън, защото все още не сме настигнали големите нации като Русия и Япония, за да имаме голяма конкуренция и да се дърпаме един друг. Опитахме се да се подготвим в тези условия. Имаме 4 PCR теста за състезанията. Понякога забравяме, че сме живели нормално и без маски, когато пътуваме. Когато отида на състезание, се фокусирам върху него. За мен няма значение дали ще съм затворен в хотела и ще ходя само до залата. Отишъл съм да си свърша работата, след което се прибирам с нетърпение при семейството. Когато човек знае какво иска, се фокусира и отстранява другите неща.

- Говори се, че в Токио ще има още по-строги мерки. Вярно ли е?

- Отиваме 12 дни по-рано. Не в Олимпийското село, а на друго място. Отново ще бъдем с охрана. Можем да ходим само до залата и ресторанта. С нас ще вървят по двама човека, за да не може да мърдаме. Говори се, че всеки ден ще имаме тестове. Изключил съм това от главата си. Представям си, че режимът ще е нормален. За мен е важно да тренирам, да ям и да спя. Остават последни 15 дни, в които да възстановя и да събера сили. Да изляза и да дам всичко. Каквото е за мен, това е за всички 20-30 хил. спортисти. Надали тези 15 дни ще са проблем за някого.

- Малко не ви стигна да бъдете сред осемте поставени. Плюс или минус е това?

- На предната олимпиада бях трети поставен, а американецът 23-и. Той стана вицешампион, а аз завърших седми. Освен мен японецът, канадецът, италианецът и още 3-4 човека, които могат да победят всеки, също не са поставени. На Мастърс турнира бяхме същите състезатели без японеца. Отново не бях поставен. Завърших трети. На полуфинала загубих от състезател, когото съм побеждавал шест пъти. Всички сме много равностойни. Доза късмет и кой ще излъже другия. Това е тънкият момент. За да стана шампион, трябва да победя всички.

- Вече сте баща на две деца. Как успявате да преодолеете носталгията към тях?

- Трудно е. По-големият син се сърди, когато замина. Той още не знае какво са 10-15 дни. Иска баща му да си е у дома, за да му обърне внимание. Малкият още не разбира. Гледам да се абстрахирам, за да се вложа в залата. А на 27 юли, когато е моят състезателен ден, да бъда доволен. Искам да знам, че цялата загуба на време спрямо децата не е била безсмислена.

- Кое е по-трудно, да се занимавате с двете деца или да правите по две тежки тренировки на ден?

- Доста често тренирам по два пъти и гледам да обръщам внимание на децата. Трудно е. Те си искат тяхното. Това е смисълът на живота. Най-голямата ми цел е да ги направя хора. Да бъдат човеци с главно Ч, защото имам доста лоши виждания за децата в днешно време. За отношението им към по-възрастните. Искам да предам най-важните неща. Нещо, което никой да не може да им го вземе, а това са знанията. Колкото и пари да оставиш на един човек, ако не си го научил да има знания, винаги може да ги загуби.

- Имате рожден ден на 20 юли. Отново ще бъдете далеч от дома. Как ви се отразява?

- Ден като ден. За последните 7-8 години съм бил само веднъж в къщи. Не е нещо ново. Рождени дни ще има. Ще го празнувам след това, дай боже, с медала.

- Във вашия клуб ЦСКА има много деца, които следят всяко ваше движение. Какво е да бъдеш модел за подражание?

- Искам да им покажа доброто в мен, отношението към хората. За мен е голямо удоволствие. Винаги когато дойде някой и ме попита дали може да им покажа нещо, ако имам възможност и достатъчно знания за определена техника, винаги се отзовавам. Децата са нашето бъдеще. Те са хората, които ще представляват България след мен. Бих искал да пожелая на всички да следват мечтите си. Никога да не се отказват. Да вървят само напред.

- Какво е вашето мнение, че изпращаме най-малобройната група спортисти на лятна олимпиада от Берлин 1936-а?

- Жалко е, защото сме държава, която е носела много медали в предишни години. Силна нация сме като хора. Балканци сме. Имаме всичко, което много хора си мечтаят. Имаме планини, хубава храна, уникално местоположение. Не оценяваме това, за жалост. Гледаме постоянно материалното. Окото става все по-лакомо. Хората не са виновни. Самият аз се усещам как ме завлича ежедневието и гледаш материалното. А то не е чак толкова важно. Има толкова хубави места в България. Едно време се славехме с борба, щанги, атлетика, а с всяка изминала година изпращаме все по-малко състезатели и все по-малко медали печелим.