Мачовете с Ейре и Кипър доказаха - България НЕ може без Бербатов и Мартин

Ентусиазмът на отбора заслужава уважение, но задължително трябва да обърнем внимание и на огромните пробойни в тима, които, като че ли,
остават далеч назад, някъде в миманса.

Успехите на националния отбор по футбол могат да обединят България така, както нито една друга институция не може. Това безспорно и доказано твърдение е сплотявало нацията неведнъж (успехите ни в САЩ 94, класирането ни за световното във Франция 98, класиранията ни за европейските първенства в Англия 96 и Португалия 2004). Макар вчерашната победа срещу Кипър да не е съизмерима по успех със споменатите години, тя по някаква незнайна причина вдъхна гордост, увереност и вяра на българите като нация, че страната ни не е сбирщина от 8 милиона некадърници, а в нея живеят и талантливи хора, които могат да се борят за успеха, стига да са заeдно и обединени - такъв, какъвто бе и националният ни тим в сряда-вечерта.

В материала обаче не става въпрос за това колко велика е България като нация, а ще обърнем внимание на пробойните в тима. Тези, които неведнъж са ни спирали за голям футболен форум и е крайно време да ги преодолеем по пътя към ЮАР 2010. А именно завистта, злобата, делението на Стоилов и Бербатов, съмнителни повиквателни като тази на Томашич и тн.

Като цифрово изражение, 4-те точки, спечелени от възродения тим на Мъри  срещу Ейре и Кипър, е неподлежащо на дискусии постижение.

Но със сигурност по-важното в случая е, че опиянени от частичния успех,
много хора започнаха да шушукат срещу липсващия капитан и най-голяма звезда на националния ни тим - Димитър Бербатов, като все по-открито изразяват съмненията си дали той изобщо е нужен на България. Бил развалял климата, а и не се напрягал много в двубоите за родината.

Дано селекционерът Станимир Стоилов не се подведе по този тон и да е
разбрал едно: Мачовете с Ейре и Кипър доказаха - обединена България НЕ може без Бербатов и Мартин Петров.

Това са най-класните ни футболисти и именно те, а не някой друг или
както напоследък е модерно да се описва с гръмкото, но неопределено -
"колективният дух", могат да са разликата между нас и Ейре през юни в
София, когато ще е мачът на годината за двата отбора.

Ако това не бъде осъзнато докрай и се появят дори малки съмнения в
приноса на Мартин и най-вече в този на Бербатов за България, това ще е пагубно и почти сигурно ще ни се наложи да гледаме световното в ЮАР по телевизията. Защото играчът на Манчестър Юнайтед може да е звезда, но и той е човек, и той се влияе от злостни коментари по негов адрес, още повече когато си атакуван грубо и целенасочено от свои сънародници.

Така че, за да обърнем повече внимание на този проблем, който със
сигурност ще избухне при неуспех срещу Ейре на "Васил Левски", ще си
позволим да опишем представянето на България в Ирландия и най-вече срещу Кипър по малко по-махленски и фенски начин, който няма да се хареса на част от запалянковците.

Факт е, че България игра селски футбол и на юруш. Допусна изключително груби индивидуални и отборни грешки, които благодарение на Господ и вратаря Иванков не бяха наказани и срещу Ейре, и срещу Кипър.

В първия двубой, който се води и по-добрият от двата мача, статистически погледнато трикольорите създадоха едно единствено 100% голово положение (пропускът на Благой Георгиев. Ударите на Ивелин Попов и Рангелов не ги слагаме, тъй като едва ли от 20 подобни ситуации, могат да паднат повече от един-два гола) срещу цели три на Ейре (на Роби Кийн, на Дойл в 93-та минута с глава и на Хънт, който не вкара при идентично положение с това на Благо Георгиев). Срещу Кипър пък бе още по-напечено - спестени два червени картона в наша полза и три инфарктни положения пред вратата на Иванков срещу отбор, от който, при нашите амбиции, не трябва да треперим, а да го надиграваме безпроблемно.

Именно тук е и разковничето на успеха. Да осъзнаем, че четирите
спечелени точки не са на базата на някакъв тотално променен футбол, а на голяма доза късмет. Такъв, какъвто липсваше на България в предишните квалификации. С него обаче не трябва да се злоупотребява, а да се разбере, че е възможно той да ни обърне гръб и да не победим Ейре в София. Дори с Бербатов, Мартин Петров и Валери Божинов в състава, тъй като и слабите ни постове не са никак малко.

По-важното в случая е дали при евентуално негативно развитие на нещата, България може да остане обединена и да продължи да се бори.
Предпоставките са налице. Най-многобройните запалянковци - тези на Левски и ЦСКА, в момента са равноправно поставени като важни фактори в тима. Сините вече имат за какво да се хванат, защото треньор на отбора е техният Станимир Стоилов, а червените фенове отдавна знаят кои са най-добрите играчи на трикольорите, тръгнали за големия футбол от ЦСКА.

Следвай ни:

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe