Диего Мосна: Битките за Матей и Цецо са справедливи каузи

Във времена, когато за повечето западноевропейци думата "България" буди само недоверие и асоциации с корупция и бедност, един италиански бизнесмен загърби предразсъдъците. Преди две години той реши да повери волейболния си клуб в ръцете на български треньор и да привлече половин дузина български състезатели. Оттогава вдигна титлата в страната си и тази в Шампионската лига. Сега е решил да разшири доверието си в нас и планира да построи фабрика в Плевен. Да инвестира милиони, да открие работни места и да атакува нови пазари, при това - в разгара на страшна криза. Ако поне малко се интересувате от волейбол, името Диего Мосна ви говори достатъчно. Камерите го показват често не само заради атрактивните мустаци, а и защото бизнесменът е сред най-уважаваните личности на Апенините. Президент е и на местната лига на професионалните клубове. Тези дни е във Варна и гледа мачовете на националите от Световната лига. Незабавно приема да даде интервю за читателите на "Спортлайн" а с ролята на преводач се нагърбва самият Радо Стойчев.

- Господин Мосна, добре дошъл във Варна. Какъв е поводът на посещението ви - почивка или бизнес?

- Това е третото ми посещение в града. Всеки следващ път той изглежда все по-хубав. Ориентиран е към туризма и непрекъснато се развива. Освен това се утвърждава като волейболен център в международен аспект и е домакин на събития от най-високо ниво. В България съм и по повод на собствения ми бизнес, защото опитвам да отворя фабрика във вашата страна. Тя ще бъде разположена в Плевен. Може да се каже, че съчетавам работата с волейбола, но не и дума не може да става за почивка (смее се).

- Решението да инвестирате в България свързано ли е по някакъв начин с успешния модел "Тренто"?

- Животът е пълен със съвпадения. По-скоро надделя фактът, че страната ви е със стратегическо местоположение и именно тук искам да започна производство, с което да покривам не само местните нужди, но и пазара в целия регион. Освен това разчитам на партньор, с когото работим добре и на когото имам доверие.

- Заради кризата повечето бизнесмени закриват, а не отварят фабрики...

- Светът е разделен на луди и по-малко луди (смее се). Всъщност това е част от плана ми за излизане от кризата. Заради новата фабрика ще намаля произвоството в други европейски страни, ще затворя някои линии и ще ги преместя в България. От една страна разходите ще бъдат по-ниски, а от друга ще търся нови пазари.

- Забелязвате ли колко по-популярен сте в нашата страна в сравнение с предишните ви посещения? Хората ви познават заради успехите на Тренто, който наричат "български"...

- Във волейболната зала хората наистина ме спират и искат да се снимат с мен. В бизнес средите обаче нещата стоят по различен начин. Там, поне засега, популярността не ми помага особено.

- Когато преди години решихте да инвестирате във волейбола, това търсене на рекламен ефекет ли беше, или от любов към спорта?

- Отново ще кажа, че животът е пълен със съвпадения. Когато решихме да се насочим към волейбола, футболът тъкмо бе започнал да изпада в криза и това бе определящо за нашето решение. Вложихме парите си в по-малко популярен спорт, който обаче е във възход. Сметнахме, че така че постигнам повече успехи, отколкото ако се натискаме като всички останали във футбола.

- Вие сте и президент на местната волейболна лига, която администратира първенството. Защо сте във вечна битка с националната и международната федерация?

- Основното противоречие се поражда от това, че федерацията е политическа организация, която по много неща прилича на държавата. Лигата е сдружение на частни инвеститори. Получава се както при държавата и бизнес сектора - те не могат да имат еднакви интереси. Непрекъснато се получават разногласия и това е нормално, защото едните разсъждават политически, а другите - икономически. Контрастът между двете организации винаги ще съществува, те дори са създадени с тази цел.

- А дали ограниченията за чужденците в клубовете ще направи италианския или който и да е друг национален отбор по-силен?

- Въпросът е комплексен. Ако например предлопожим, че от утре нито един чужденец не играе в Италия, може би, но само може би, след десет или двайсет години националният наистина отбор ще повиши нивото си. Обаче има и друго. Лигата съществува вече 22 години. Тя превърна Серия А1 в най-интересното първенство в света. Това от своя страна подхранва интереса към спорта волейбол в Италия. Така че колкото по-силен и качествен е шампионатът, толкова повече млади хора ще се запалят да играят. Това е нашата гледна точка и ще запазим този курс - лигата да предлага възможно най-голям спектакъл, по този начин да привлича вниманието и така да въвлича повече хора, повече спонсори. Това, според нас, ще доведе до добри резултати за италианския волейбол като цяло и за националния отбор в частност.

- Участвахте в свирепа битка за Матей Казийски преди две години, сега историята се повтаря с Цветан Соколов. Всички тези административни пречки уморяват ли човек, който просто иска да инвестира във волейбола и да направи голям отбор?

- Разбира се, че ме уморяват. Аз обаче съм свикнал да побеждавам и не се отказвам по средата на пътя. Случаите с Матей и Цецо си приличат по това, че много хора се включихме не само заради интереса към конкретните волейболисти, но и защото това е борба за справедливост. Мисля, че моята генерация трябва да има точно такава отговорност към младите хора - да създаде честни условия за развитието им.

- Случаят с Цецо окончателно ли е приключен?

- От него ни дели само един документ, който обаче е само формалност. Федерацията и Лигата направиха официално изявление, с което изяснихме казуса.

- Да се върнем към старта на проекта "Тренто". Усещахте ли скептицизъм, когато решихте да заложите на българската карта, и как се ръзви отношението през последвалите два сезона?

- Винаги, когато има големи промени, се подхожда с недоворие. Само че аз видях, че формира група от хора с много голямо желание и ентусиазъм за работа. Успяхме да привлечем млади и преспективни волейболисти и всеки изминал месец ни показваше, че вървим в правилната посока. И ето че днес вече сме модел за имитация. Навремето за модел се приемаше само Сислей Тревизо, сега се говори повече за нашия модел. И това е признание и осъзнаване на факта, че сме се справили. Сега обаче ни предстои по-трудното - да утвърдим позициите си. И това не зависи само от един човек, а от всички в клуба. Трябва да останем и рамотим заедно.

- Докъде стигат мечтите ви във волейбола? Кога ще си кажете, че сте постигнал достатъчно?

- Точно това е хубавото на спорта - когато спечелиш даден трофей, той се затваря във витрината и остава там. Още на другия ден има нови стимули и предизвикателства. Нов шампионат, нов турнир. Целите и задачите непрекъснато се променят и ето това е магията на спорта, която привлича хората. Няма крайна точка, няма момент, в който да си кажеш: "Готово, вече всичко е наред".

- Бихте ли направил паралел между публиката във Варна и тази в Тренто?

- Двете много си приличат по това, че са много шумни и много коректни.

ТОВА Е ДИЕГО МОСНА

Роден е на 21 февруари 1948 година в Тренто. Икономическата си дейност започва в началото на 70-те години, когато основава фирмата "Д. Мосна" и изнася печатни машини за снимки и фотоизображения в САЩ. С разширяването на спектъра на дейности през 1978 година в градчето Клес (в околностите на Тренто) регистрира фирмата "Диатек Клес", която се занимава с производството на качествена хартия. Обръщайки се към европейския пазар в началото на следващото десетилетие, Мосна основава в Париж компанията "Diatrace S.A.". През 90-те години целта на компанията става закупуването на звена във всички етапи в хартиената индустрия - от производството до разпространението. И за целта Диего закупува много центрове в бранша в Северна Италия. През 2003 е най-важното разширение на компанията "Диатек" - закупена е швейцарската "Sihl AG", международна компания и лидер в производството на дигитални печатници. Към момента в групата "Диатек" изкарват прехраната си 1100 работници.
През 2000 година фирмата приема предложението на новосъздадения клуб Трентино Волей да стане официален спонсор на тима. Отборът купува правата на закъсалия Равена, а Диего става президент на Тренто и благодарение на мениджърските си качествата през 2004 година е избран за президент и на местната лига, като е преизбран през 2007 и 2009-а. Също така е избран от европейските федерации да защитава правото на труд на всички играчи на територията на Европейския съюз.