(АРХИВ) Реалността в България: ниски данъци и безпътица за футболистите

Футболистите в България могат да се радват на ниска данъчна ставка, но за сметка на това нямат голяма перспектива след приключване на състезателната си дейност. Това стана ясно след днешната пресконференция на "Ърнст и Янг България" в "Полиграфия офис център" в столицата. На нея от професионалната одиторска компания обявиха резултатите от изследването си, посветено на данъчния и осигурителния статус на професионалните футболисти в 30 европейски държави. Докладът е изготвен по поръчение на Европейската комисия и FIF-Pro. Анализът е трети по рода си и първи от 2005 година насам.

"Чрез настоящото изследване разглеждаме трудностите, свързани с облагането на доходите на професионалните футболисти, подходящото третиране на професията футболист с оглед на бъдещето след приключване на състезателната дейност, пенсионните фондове за футболистите и др. FIF-Pro желае да се създадат фондове, които да осигуряват живота на играчите след края на тяхната кариера. Нашата компания е одитор на УЕФА и реално ние следим как хората на Мишел Платини харчат парите в европейския футбол", каза старши мениджърът в компанията Юлиян Михов.

"Разгледали сме облагането на футболистите в 30 държави от Европа - има държави с високо данъчно облагане и такива с ниско. Най-високите ставки са в Швеция, Португалия, Дания, Испания и Белгия. Най-ниските - в България, Чехия, Турция, Унгария и Румъния. Според общите показатели обаче финалистите на последното световно първенство Испания и Холандия са най-привлекателни за един футболист. Факт е, че България е с най-ниско данъчно облагане, затова и някои чужденци избират да дойдат в "А" група - заради ниските данъци, които ще плащат тук. По общите показатели обаче България е на 21-о място, непосредствено след Румъния. Последна на 30-о място е Гърция. Това е така, защото освен ставката говорим още за пенсионен фонд за след края на кариерата, данъчни преференции, програми за обучение по време на състезателната дейност", продължи Михов.

От казаното стана ясно, че липсата на специализирани програми, свързани с квалифицирането на футболистите, специален пенсионен фонд и др., неутрализират до голяма степен плюса от фактическата плоска ставка в България от 10% - нисък данък, който води до висок нетен приход. Отделно на пресконференцията отчетоха, че повечето наши футболисти владеят слабо или изобщо не владеят английски език, което им пречи да се включат в обучителната програма на FIF-Pro, която подготвя състезателите за живота след футбола.



"Трябва да се създадат пенсионни осигурителни фондове, който ще помогнат много на играчите. В Турция и Русия пък има специализиран режим на данъчно облагане за футболистите. Така например в Турция футболистите от Сюпер Лиг ги облагат на ставка 15 на 100. На Запад има пенсионни фондове, които се грижат за старините на футболистите, но в Източна Европа няма такива. А да не забравяме, че футболистите играят до 35-40-годишна възраст.

Тези фондове имат социална функция. От тях започват да се извършват плащания към бившите футболисти веднага след края на тяхната кариера. Плащането е различно спрямо това в общите пенсионни фондове, които започват да изплащат сумите чак при достигането на пенсионна възраст. Впрочем в Германия и Великобритания плащанията не стартират веднага след края на кариерата, но това са изключения. В Холандия, Франция и Италия внасянето на пари в тези фондове е задължително. Съществува ограничение на размера на вноските, но това се прави заради баланса. В Словения ще заработи такъв фонд в края на годината. Така състезателите ще имат плавен преход от футбола към други професии", добави Юлиян Михов.

"Обикновено футболистите у нас не знаят накъде да тръгнат след края на кариерата си. Отвориха се някакви ресторанти и кафенета преди време, но дойде кризата и повечето фалираха и сега няма какво да правят. Докладът на "Ърнст и Янг" показва, че все пак България не е най-зле в Европа. За тези фондове сме водили разговори с клубовете, футболистите, БФС, правителството, но проблемът идва от липсата на пари, която ще цари в тези фондове. Защото клубовете по всяка вероятност ще увеличат разходите си. Засега не се вижда решение", заяви секретарят на Асоциацията на професионалните футболисти Георги Бойчев.



"Проблемът с обучението на футболистите е сериозен. Българските играчи не знаят английски език, за да се обучават по програмата на FIF-Pro. Затова ще търсим решение чрез договорка с българските ВУЗ-овете за дистанционно обучение и специални програми за футболистите. В Източна Европа във футбола се работи предимно без трудов договор, но в България не е така и това е добре. Освен това почти няма клуб от "А" група, който да плаща заплатите на играчите си чрез анекси към договора. В "Б" група нещата се развиват добре във финансово и данъчно отношение", сподели още Бойчев.

"Да вложат парите си в банка вместо в пенсионен фонд? Това е за хора с прилична финансова култура. Фондовете пазят футболистите. Предпазват ги от разхищение. Освен това фондовете ще доведат и до прозрачност във футбола. Отделно работните места във футбола са ограничени. Едва 10-15% от състезателите остават във футбола след края на кариерата си", допълни Михов.



"В нашите клубове няма много работни места, а наред с това, че липсва голям щат, футболистите нямат нужната квалификация за мениджърски позиции", добави Бойчев.

От "Ърнст и Янг" разясниха, че ще се постараят да направят цялостен финансов анализ на клубовете в професионалния ни футбол до началото на новия сезон в "А" група. От световно известната компания разчитат, че ще получат съдействие за това от БФС и клубовете.

Снимки: Марин Маринов, Sportal.bg