- Това е един от най-важните ти сезони в последните години с оглед на това, че е предолимпийска и трябва да вземеш квота за Рио де Жанейро. Как протече подготовката ти досега?
- По принцип аз се готвя в Русе, извън националния отбор. Така решихме с треньорката ми, за да сме по-спокойни и да няма хора около нас, които да ни дразнят. Така се чувстваме по-добре. До този момент подготовката ми протича нормално, нямам травми и оплаквания. Тази Световна купа в Дуисбург мина като контрола за мен, да си сверя часовника с останалите ми конкуренти. Изводите ми са, че повечето каякари във финала бяхме на едно ниво и решаващият фактор беше психиката.
- Имаше ли лагери в чужбина през зимата?
- Не, не съм правил лагер извън България. Тренирах на Белмекен, във Варна и най-вече в Русе. Имам си бюджет от Министерството на спорта и ние с треньорката ми решаваме как да го изразходим, а от федерацията не ми се бъркат.
- Кой беше най-трудният ти момент?
- Студът февруари месец беше ад за мен. Някакви аномалии се получиха и съм тренирал на минус 10-12 градуса. Всичко ти замръзва.
Греба с ръкавици, а те за нула време стават в лед
Лодката пък се движи по-бавно. Имах чувството, че не мога да се стопля, постоянно ми беше студено дори и извън водата. След тренировка не си чувствах ръцете. Трябваха ми по 15-20 мин, за да ги стопля и да ги раздвижа. За треньорката ми беше още по-трудно, защото тя седи в моторницата, не се движи и трябва да се облича доста повече. По принцип бяхме планирали лагер на река Камчия, на руската база СОК, но изпускаха някакъв язовир над нея и реката имаше течение, което не е добре за нас, и се отказахме.
- На световното кое ще е по-важно за теб – медалът или квотата?
- То като вземеш медал, си си осигурил и квота, така че отличието е по-важно. Има обаче и някои тактически неща, които по-късно ще решаваме. Например може да се откажем от 500 м и да гребем само на олимпийската дистанция 1000 м, за да вземем квотата. Но засега програмата на състезанието все още не е ясна, така че ще преценяваме, като я видим.
- Защо реши да пропуснеш европейското първенство, а ще участваш на игрите в Баку?
- Европейското беше твърде рано за мен и не бях подготвен както трябва за него, а освен това с треньорката ми Ева Пашева предварително решихме да направим плавна подготовка, насочена към световното първенство в Милано, на което ще се раздават квоти за олимпиадата в Рио де Жанейро. Моята главна цел този сезон все пак е да взема виза и медал от мондиала. Все пак се надявам в Баку да се представя добре и да стигна до отличията. Ще дам всичко от себе си. Интересното е, че в Азербайджан каналът е с подвижна вода като река и ще има течение. Надявам се обаче да ми пасне тази новост и да се представя добре.
- На кои дистанции ще участваш в Баку?
- На коронната ми – 1000 м, а също така и на една нова за мен – 200 м, на която никога не съм гребал на международно състезание. Този спринт е след хилядарката, така че решихме да се пуснем и на нея, нищо не губя.
- Преди се пускаше и на 5000 м. Защо загърби тази дисциплина?
- Оставих я, защото самата дисциплина изисква да си по-нахален, по-агресивен, а аз не съм такъв. Освен това на тренировки трябва да се науча да се возя на вълна, за да съхранявам силите си, а аз тренирам сам и нямам такава възможност.
На 5000 м каякарите са големи ръгачи състезателите не ти дават път, обръщат те и такива работи. Пробвах на едно-две състезания, но резултатът бе плачевен, обръщаха ме още на старта.
- Треньорката ти каза, че си с 25 кг по-лек от съперниците си и това ти пречи при насрещен вятър. Не сте ли мислили да качиш маса и килограми?
- Аз по принцип не спазвам никакъв специален режим – храня се нормално. Обичам и сладки работи – шоколади, тортички, но не качвам кила. Тези, които са с 25 кг над мен, са някакви нестандартни, те са по 100 килограма, даже единият е 116. Не мога аз от 77 кила да кача над 30 кг, за да стана 100 и да имам по-голям шанс да ги бия.
(Тук се намесва треньорката му Ева Пашева)
- Колкото до храната – той е много капризен. Не обича риба, не яде телешко, но иначе си хапва доста добре, особено ако има кой да му приготви вкусни ястия. В Русе това го прави майка му, но въпреки това винаги сме си имали проблеми с неговите килограми. Той е лек, защото костите му са такива – кухи, и не може да качи кила.
- Чувстваш ли се вече част от елита?
- Всеки път е различно, защото всяка гонка се развива по различен начин. Разликата все повече е в психиката – който издържи на напрежението накрая и успее да го превъзмогне, той е победител. Имам самочувствието, че вече и аз съм част от елита, защото миналата година станах световен вицешампион, сега взех бронз за Световната купа и мисля, че вече съм в играта
- Какъв е Мирослав Кирчев извън лодката.
- Нормален човек. Понякога излизам с приятели, забавлявам се, но като цяло съм съсредоточен в каяка и почти целия ден от понеделник до събота съм на тренировки. Само на обяд имам лека пауза от час-два, а в останалото време греба, тичам, правя фитнес или други неща.
- Имаш ли си любим спорт извън кану-каяка?
- Много обичам да гледам плуване. Този спорт много ми харесва. Иначе в подготовката ми се налага да използвам много спортове – ски бягане, щанги, лека атлетика и др.
- Правил ли си сметка по колко килограма вдигаш на седмица и какъв е рекордът ти на лежанка?
- Най-добрият ми резултат е 140 кг от лежанка. По принцип не вдигам много максимални килограми, повече работя с повторения за издръжливост. На Белмекен например, където работим повече за сила, на седмица ми се събират да вдигам до 70-80 тона
- Какво те мотивира да продължаваш да тренираш въпреки трудностите и тежките условия?
- Тук, в България, наистина няма такива условия, каквито имат конкурентите ми. Както вече казах, аз тренирам сам. Федерацията си има доктор, масажист, но не желая да работя с тях, защото знам какви хора са. А не мога да поискам специално за мен масажист и доктор, защото няма кой да ми осигури. Затова правя масажи на частно в Русе, един приятел ми помага. На състезание обаче нямам екип – само аз и треньорката сме. На световното миналата година се договорихме и макар и малко тайно, ползвахме масажистите на Беларус или на Полша. Те не искат много да се знае, защото все пак техните състезатели са ми конкуренти, но помагат.
(Ева Пашева отново се намесва)
- Не знам каква му е мотивировката. Може би и на Миро вече взе да му писва. Има моменти, в които казва: „Да мине олимпиадата и ще мисля какво трябва да направя.” Не става въпрос да се отказва, защото той е млад, в разцвета на силите си, но ако така продължават нещата, ще търсим някъде на друго място да се реализираме, защото тук никой не ти подава ръка. А той трябва да мисли и за времето след спорта, когато ще започне от нулата и трябва да е материално осигурен, да има например един малък бизнес, да има жилище. Така че никой не трябва да се сърди. Ние не се сърдим на държавата – тя може толкова да отдели, още повече че функцията на ММС е да подпомага спортиста, а не да му дава всичко 100%. И добре че е и това, защото иначе никой не ти помага.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)