Бившият нападател на Лудогорец Роман Безяк даде интервю за "Меридиан мач", в което разказва за престоя си в Хърватия с екипа на Риека и защо се стигна до раздялата с българския шампион. Причината е, че е искал да бъде по близо до Словения, където е неговото семейство.
Роман, честита победа срещу Динамо (Загреб). Това е първи успех за тима ти над този съперник у дома за първенство от 1 128 дни. Как видя срещата?
- Благодаря. Мачовете срещу Динамо винаги са трудни за нас. Още в първия мач в Загреб стигнахме до равен и разбрахме, че можем да ги победим. Въпреки че получихме ранен гол (на Фернандеш в 6-ата минута), в нито един момент не се притеснихме. Червеният картон беше наистина ключов момент в мача. През вторите 45 минути ги надиграхме и според мен логично стигнахме до победата.
Доколко загубата на вашия съперник от Олимпиакос в Шампионската лига ви помогна?
- Винаги съм смятал, че Динамо има добри футболисти и такива неща няма как да им повлияят. В Лудогорец ние също понякога имахме затруднения да превключим от Шампионска лига към вътрешното първенство. Нормално когато има изморени играчи да се правят промени в състава. Причината за загубата на Динамо обаче не е в тях, а в нас, тъй като дадохме 100% от себе си.
Доколко публиката бе решителният фактор във ваша полза? Играхте на пълни трибуни и на нов стадион, който според мнозина е най-добрият в Хърватска...
- Още преди да дойда в Риека съм разговарял с приятели за тяхната публика и всички ми казваха, че тя е феноменална. Разбира се атмосферата на предишния стадион „Кантрида" не може да се замени с нищо, но тяхната отдаденост към отбора не е изненадваща. Те ни подкрепят във всеки мач през всички 90 минути и ни карат да даваме всичко от себе си.
През миналия сезон Андрей Крамарич носеше Риека на гърба си и бе продаден през зимата на Лестър. Сега целия отбор бележи и никой не очаква от теб само ти да вкарваш голове. Това помага ли ти?
- Това е показател за класата на един отбор. Никога не трябва да зависиш от 1-2 играчи. Всеки от нашия отбор може да вкара. Когато нападателите нямаме ден се разписват съотборниците ни в халфовата линия и защитата. Предстои ви мач срещу лидера Хайдук на „Полюд".
Основата сила на „майсторите от морето" е зашитата, като вратарят Ловре Калинич постави клубен рекорд за най-много минути без допуснато попадение (776). Това притеснява ли те по някакъв начин?
- В момента не мислим за Хайдук, тъй като ни предстои мач за националната купа ( б . р . днес Риека играе с Опатия). Това е отбор с изключителна публика и очаквам да се получи истинско дерби. Ще бъде труден мач и ни е необходима концентрация през всички 90 минути.
Как определяш нивото на българския футбол в сравнение с хърватския?
- Не виждам особено голяма разлика. И в едното, и в другото първенство има 3 отбора, които са в челото на класирането и имат равни шансове за титлата.
Следиш ли изявите на бившия си отбор Лудогорец?
- Гледам само резултатите, тъй като няма кога да видя някой цял техен мач. Не ми остава време да се чувам и с хора от клуба и бивши мои съиграчи. Каквото и да се случва там, аз няма да престана да им стискам палци. Отпадането от Европа бе неприятно, но с оглед на това, че се изгради изцяло нов отбор е напълно нормално. За да стигне до Шампионската лига, Лудогорец се нуждаеше от 3 години, за да изгради отбор, така че не може да се очаква всички нови футболисти да заиграят веднага като колектив. Все пак обаче е неприятно в рамките на една година да се надиграваш с Реал Мадрид и Ливърпул, а в следващия момент да отпаднеш от Милсами.
Доколко отпадането от молдовците повлиява психологически на играчите на Лудогорец?
- Не мисля, че в момента то им влияе по някакъв начин. Убеден съм, че спортно-техническият щаб си е направил необходимите изводи и Лудогорец ще се върне на върха, където е неговото място.
От дистанцията на времето съжаляваш ли, че напусна клуба и премина в Риека? На фона на отборите, които те искаха година по-рано, може ли да се каже, че това е стъпка назад в кариерата ти?
- Лошо е, когато човек се връща назад и започва да разсъждава какво е можел да направи. Аз взех своето решение и мисля, че то е най-правилното. В случая поставих семейството си на първо място, тъй като сега ще сме възможно най-близо до Словения. Все пак имам дете на 4 месеца. От футболна гледна точка също не мисля, че това е отстъпление, тъй като целите ни с Риека са високи. За разлика от България националният отбор на Словения още има шансове да играе на Евро 2016.
Какво очакваш от плейофите срещу Украйна? Словения елиминира именно украинците в плейоф, за да играе за пръв път на голям форум - Евро 2000...
- Всички знаем, че в Украйна играят играчи като Коноплянка и Ярмоленко и няма да ни е никак лесно. Винаги когато е трябвало да играем плейоф за попадане на европейско или световно първенство, сме били наясно, че съперникът ни не е никак лек. По ирония на съдбата най-добрите ни мачове в групата бяха срещу Англия и Швейцария. Изпитваме трудности срещу съперник, който се затвори и ни чака в собствената му половина, за да може да играе на контраатака. Надявам се Украйна да играе открито и ние да се възползваме от това.