)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
85-ото издание на "24-те часа на Льо Ман" поднесе истински спектакъл на зрителите, след като лидерите се сменяха пет пъти, а победител стана екипът, прекарал в бокса повече от час за поправки.
Новозеландците Брендън Хартли и Ърл Бамбер се познават още от 7-годишни, когато заедно тренират на картинг пистата в Северен Палмерстън. Майките им работят в кухнята на въпросната писта, а двамата израстват заедно. Въпреки че още в тийнейджърска възраст напускат Нова Зеландия и започват да търсят мястото си на световната моторспорт сцена, двамата не губят връзката помежду си.
През последните месеци те вече делят и един състезателен автомобил в световните серии по издръжливост. Заедно се учат да шофират във фермата на семейството на Бамбер, а вчера заедно се окичиха с лаврите на "24-те часа на Льо Ман".
И за двамата пътят до автомобила на Porsche не е бил лек, след като условията за моторспорта в родината им не са на едно от високите нива. Идвайки в Европа обаче, усилията и потенциала на Ърл и Брендън са забелязани.
Първият започва работа с Porsche Motorsport и преминава през не един и два шампионата на немския конструктор, докато стигне до най-високият клас във WEC. Негова бе и честта да замени легендата на австралийския моторспорт Марк Уебър, когато в края на миналата година той оповести края на състезателната си кариера.
Брендън стига дори до Формула 1, но единствено като резервен пилот за Ред Бул.
Заедно с Тимо Бернхард двамата новозеландци осъществиха общата си детска мечта и спечелиха победата в най-коварното пистово състезание. Екипът премина през отчаяние, когато автомобилът им се наложи да остане в бокса за повече от един час за смяна на предната ос, но въпреки това късметът бе на тяхна страна и със сравнително бавно, но внимателно и премерено каране спечелиха "24-те часа на Льо Ман".
Освен, че донесоха рекордната 19-а победа в историята на Porsche, те влязоха и в историята на родината си, ставайки първият новозеландски тандем след Брус Макларън и Крис Еймън, който печели 24-часовото състезание.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)