Николай Тодоров е сред българските футболисти, за които не се шуми много, въпреки че играе вече няколко сезона зад граница. 20-годишният нападател е собственост на Хартс, но през януарския трансферен прозорец бе преотстъпен на друг шотландски тим – Ливингстън. За разлика от много родни играчи той реализира мечтата си да заиграе зад граница едва 15-годишен и въпреки многото трудности в чужбина не се отказва от целите си. Син е на Николай Тодоров, бивш футболист на Спартак (Плевен) и столичните Академик, Славия и Локомотив. Пред "Труд" Тодоров-младши разказва за ранното напускане на България, трудностите зад граница и мечтата да облече екипа на националния отбор.
- Успя да осъществиш трансфер в лидера в Лига 1 Ливингстън в последните дни на трансферния прозорец. Имаше ли сага, присъща за този период на годината на Острова?
- Феновете на футбола в България може би не знаят много за теб предвид факта, че излезе в чужбина едва 15-годишен. Ще разкажеш ли как се разви кариерата ти зад граница?
- Новият ти треньор в Ливингстън Дейвид Хопкин разкри, че разполагаш с голов нюх, а също така с добра физика и и отлични качества за игра на "втория етаж". Върху кой аспект от играта смяташ, че трябва да работиш още?
- На Острова, а и като цяло в чужбина се обръща специално внимание на хранителния режим на всеки футболист – нещо което се подценява в България. Следят ли те изкъсо в твоя клуб?
- Какво друго смяташ, че се подценява у нас, което е важно за развитието на родните футболисти?
- Както вече стана ясно, през последните пет сезона се подвизаваш в чужбина. През този период търсил ли ти е някой отбор от България и самият ти замислял ли си се да се върнеш?
- Какво е бъдещето ти в Хартс? Разговарял ли си с ръководството и имаш ли яснота дали и занапред ще си част от първия тим?
- За какво мечтае един български футболист на 20 години, след като вече е осъществил най-трудното – да играе зад граница?
- За съжаление се забелязва тенденция все по-рядко чужд клуб да плаща трансферна сума за български футболист. Гледат ли по-различно в чужбина на нас, или всичко се дължи на слабите резултати на националния ни отбор и като цяло на представителните ни отбори в евротурнирите?
- Извън футбола как преминава животът на един българин в Шотландия и с какви трудности се сблъскваш там?
- И за финал – какво ще посъветваш младите български футболисти, които мечтаят да играят в чуждестранни тимове?