не знае имената на всичките си 303-ма привърженици, но е благодарен на всеки един от тях за даренията, които ще му помогнат да стигне до олимпийските игри в Пьончан, пише агенция ДПА. Той събра над 28 хиляди швейцарски франка (28500 долара) именно от благотворителност и това ще му позволи да пътува за Република Корея, където ще вземе участие за втори път на олимпиада.
В първия случай преди 12 години той спечели злато с щафетата на Германия в Торино.
"Ще чувствам облекчение и докато летя, и докато се състезавам. Не искам никой да изпитва това, което аз изпитах, когато пропуснах предните две олимпиади. Горд съм и съм щастлив, че този път ще стигна до тях", заяви Рьош в интервю за германската агенция.
Биатлонът е доста скъп спорт, ако самият състезател не е подкрепян от богата федерация. За един спортист се харчат по 60 хиляди евро на сезон, а при липсата на спонсори Рьош трябваше да намери алтернативен начин, за да си осигури финансиране и да сбъдне олимпийската си мечта. Той направи това с видео послание на интернет платформата "Вярвам в теб" ("I believe in you") и помоли за 20 хиляди евро, които бяха събрани бързо.
Belgium started last but exchanges first after the first leg - awesome performance by Michael Roesch #HOC17pic.twitter.com/HeDdnBljYs
Рьош ще се отблагодари на своите малки спонсори, слагайки техни снимки на пушката, с която ще стреля по мишените в Пьончан.
Преди 12 години Рьош беше най-обещаващият талант на биатлона в Германия и беше обожаван от феновете. След Торино последваха три бронза в щафети на световни първенства и две победи за Световната купа, но малко по-късно започна и регресът. Резултатите на Рьош се влошиха, а той подходи високомерно и не приемаше критики, което му струва мястото за Ванкувър.
След като загуби подкрепата от федерацията в Германия, Рьош напусна работата си на професионален полицай, продаде къщата си и заживя отново при своите родители. Баща му Еберхард, който е бивш биатлонист и световен шампион, пое грижите за сина си и му помогна в процеса на натурализиране и участие в националния отбор на Белгия.
"Наистина се разделих с всичко, което имах", призна той, но определи процеса като ползотворен. "Не пожелавам на никого да мине през всичко това, защото си беше като ходене по бръснача. Не мислех, а действах, а последствията идваха по-късно", добави 34-годишният биатлонист, който ще поведе първата в история белгийска щафета на олимпийски игри.