Григор: Ако мога да дефинирам всичко с една проста дума, това е "дисциплина"

Със страхотна победа над Давид Гофен с 6:0, 6:2 Григор Димитров си осигури първото място в група „Пийт Сампрас“ в Лондон и се класира за полуфиналите на заключителния Мастърс. Българинът предизвиква огромен интерес сред медиите в английската столица, а Sport360 публикува материал, посветен на Григор.

„Ако има един играч в тура, който няма угризения да изразява чувствата си, това е Григор Димитров.

В средата на миналия сезон талантливият българин седеше в малка стаичка за пресконференции на Ролан Гарос след третото си поредно отпадане в първия кръг на турнира и призна, че се чувства „несигурен“, а спадът във формата му е „плашещ“.

26-годишният тенисист прекара години в сянката на псевдонима „Baby Fed“, знаейки, че елегантният му стил на игра прилича на този на Роджър Федерер. Но подобни сравнения рядко са от полза за играчи, които се опитват да пробият все по-нагоре и по-нагоре със собственото си име и възможности. Ако не друго, напрежението от подобни сравнения е задушаващо.

Но спокойно може да се каже, че тези дни вече са в миналото, а през тази години Димитров не просто диша леко, а направо лети.

Достигна до рекордното си 6-о място в световната ранглиста, спечели първата си Мастърс титла в Синсинати и стана първият българин, който се класира за финалите на ATP. В сряда той разгроми Давид Гофен с 6-0 6-2 и достигна до полуфиналите на турнира

„Просто се борех с демоните си, за да намеря правилния път и постоянството. Мисля, че най-доброто все още предстои“, каза Димитров пред репортери в „О2“ по-рано тази седмица.

Но какви са тези демони, за които говори?

„Бих искал да ви кажа. Наистина ми се иска да го направя, спрете записа“, усмихва се Димитров, когато сяда с екипа на Sport360 в Лондон за интервю.

„Мисля, че когато се развиваш, има толкова много неща, които минават през главата ти, особено когато искаш да се справиш добре и се опитваш толкова усърдно, но накрая не се получава. Смятам, че можете да добиете представа за какво става въпрос. Честно казано, тези неща вече са в миналото, а аз не обичам да живея в миналото“, заяви Григор.

Сътрудничеството му с венецуелския треньор Дани Валверду, което започна преди малко повече от година, очевидно беше от голяма полза за него, но зад трансформацията на българина има нещо много повече от обикновена треньорска смяна.

„Имаше периоди, в които научих много за себе си, за тениса и въобще за всичко“, обяснява той.

„И мисля, че това наистина ми помогна и започнах да бъда малко по-… Искам да кажа, че винаги съм бил оптимист и щастлив, но да оценявам малко повече нещата, да не вземам всичко за даденост и всеки път, когато съм на корта, да се раздавам на 100%, защото просто никога не знаеш дали ще имаш друг ден като този. И се опитваш да се възползваш максимално от ситуацията. В моя случай става въпрос точно за това и това е посоката, в която съм поел.“

„Всяка загуба ме наранява още повече, а всяка победа е още по-ценна за мен. Смятам, че това са някои от добрите демони, които в момента се опитвам да уловя. Просто искам да използвам всичко в моя полза – от психиката, физическото ми състояния до начина на хранене и възстановяването. Ако мога да го дефинирам с една проста дума, това е „дисциплина“.“

Димитров стартира годината със зашеметяващата статистика от 16-1, след като спечели титлите в Бризбън и София и достигна до полуфиналите на Australian Open, където бе спрян от Рафаел Надал.

Надал победи общо три пъти българина, а двамата попаднаха в една група в Лондон, но Матадора се отказа поради контузия.

По-рано през сезона Димитров беше прекарал известно време в академията на Рафа Надал в Майорка.

„Прекарахме страхотно време заедно – тренирахме усилено, а извън корта на няколко пъти излязохме на вечеря качихме се на лодка и скачахме от нея. Просто се забавлявахме като две деца. Въпреки че той е на 30 години, а аз съм на 26 години, мисля, че за нас тези мигове бяха много специални“, спомня си престоя в Испания Димитров.

„И определено се радвам, че ги споделих с такъв играч. Мисля, че мога да науча много от него не само за тениса и за света на тениса. Играхме няколко пъти един срещу друг и дори малко поговорихме за мача в Мелбърн. Все още малко ме боли, но той ми каза: „Хайде, забрави го“, но как мога да го забравя? Това е нещо, което не се се забравя.

Но аз съм широкоскроен човек, така че нямам никакви лоши мисли или нещо такова. Каквото и да правим извън корта, със сигурност е страхотно и нямам проблем да го споделя. Очевидно, обаче, когато сме на корта – тогава се проявява нашият състезателен дух. Не искам да кажа, че се мразим или нещо подобно, но искаме да спечелим. Мисля, че това е нещо специално, което не важи за всеки, но на мен ми минава бързо.

И е добре да има подобна конкуренция, а когато не сме на корта, откриваме нужния баланс. Ние се състезаваме и искам да спечеля без значение кой е противникът. Така че ще оставим цялата учтивост настрана, когато отново се изправим един срещу друг.“

Това не е първият път на Димитров в Топ 10. Той достигна до най-горния етаж за първи път през 2014 г., след като игра първия си полуфинал в Големия шлем – на Уимбълдън. Но постоянството беше ахилесовата му пета и в следващите два сезона той бе раздиран от съмнения.

Тази година историята е различна. Той започна 2017-а силно и я приключва по същия начин. Играе освободено и разсъждава философски.

„Просто се фокусирам върху това, което правя в момента, а не мисля за ранглистата или точките. Дори още преди да се класирам за финалите на ATP, всички смятаха точките, но не и аз. Казвах си, че колкото повече печеля, толкова по-близо ще съм. И така бе до последния мач, когато окончателно стана ясно, че съм се класирал, но новината имаше и леко горчив вкус, тъй като тъкмо бях загубил финала в Стокхолм.

Не мисля, че успях да оценя класиането веднага, но след няколко дни си казах: „Уау, ще играя там“. Когато дойдох в Лондон, си казах, че тук ми е мястото и това е нещото, за което съм се трудил толкова много.“

Tenniskafe.com