Интервюто с Малдини: Шампионът не иска никога да губи

Паоло Малдини навърши 50 години във вторник, 26 юни. По характер легендата на италианския футбол винаги е с насочен в бъдещето поглед, ала сега направи изключение за „Гадзета дело Спорт”. Съгласи се на връщане в миналото за 50 въпроса покрай 50-ата си годишнина.

1.Кой е днес Паоло Малдини?

- Бивш спортист, съпруг, баща, щастлив мъж.

2. Пет спомена, по един на десетилетие...

- По един спортен и един извънспортен. 1-10: встъпването ми в училище (то ми даде толкова много, макар че не го завърших) и първият досег с топката. 11-20: срещата с Адриана и дебютът в Серия А. 21-30: раждането на Кристиан и Мондиале 90 плюс първата КЕШ. 31-40: раждането на Даниел и финалът на ШЛ в Манчестър. 41-50: загубата на родителите ми и денят на отказването ми от футбола.

3. Най-хубавата година е?

- Две са – 1996 и 2001 заради раждането на децата ми. А най-добрият ми сезон е 2002/03 като съчетание на сила, техника и мисъл.

4. Какво биха Ви казали днес татко Чезаре и мама Мариза?

- Не думите бяха важни, а чувството, когато ми се усмихваха. Огромно задоволство носи това да правиш горди своите родители.

5. На 50 години баща Ви спечели Мондиал 82 като помощник-треньор на Беардзот, а в това време Вие бяхте в юношите на Милан. Питал ли сте се тогава какъв би бил животът Ви на 50?

- Не, никога не съм си се представял на различна възраст, а не съм се и чудел какво значи за баща ми да е на 50. Следвах работата му, ала я оцених истински едва като пораснах.

6. Времето минава по-бързо сега или когато играехте?

- Сега направо лети. Преди течеше по-бавно заради постоянната мисъл за следващия мач.

7. Каква е връзката Ви с Кристиан и Даниел?

- Харесва ми да играя и да се шегувам с тях. Искам да са сериозни хора и с жена ми при нужда им се поскарваме. Те са чудесни деца и съм щастлив с тях.

8. Каква роля имаше семейството в човешкото и професионалното Ви израстване?

- То беше моята полярна звезда – и семейството, което ме създаде, и това, което аз създадох. Ценностите на моите родители ги намерих у Адриана.

9. За тези 50 години имаше 5 папи, 9 президенти на САЩ, множество фигури в италианската култура и политика. Коя личност остави най-силна следа у Вас?

- Не съм особено религиозен, но бяха много вълнуващи срещите с папа Йоан Павел II и папа Франциск. Уникално усещане!

10. В първите месеци на Берлускони и Саки колко пъти си помислихте: „Тези са луди!”?

- За Берлускони се надявах да е в крайна сметка прав, а за Саки често си мислех, че е откачен. Дори и днес понякога си го мисля. Без него обаче нямаше да я има епопеята на Милан. Това значи, че понякога е нужно и парченце лудост.

11. Фланелката е втора кожа на играча: само хипербола или истина?

- Поне за мен е истина. Аз съм носил само две фланелки: червено-черната и лазурносинята. Истинския си избор правиш не като малчуган, а когато постепенно разбереш, че имаш едни и същи цели с тези на отбора ти. Никога не съм си и помислял да напусна Милан и клубът никога не е искал да ме продава.

12. Кой беше най-добрият Малдини?

- Физически беше онзи от сезони 1991/92 и 1993/94, ала аз избирам Малдини от 2002/03. Станах естет, защото така ме научи татко. Винаги съм искал да направя идеалния мач, но това е невъзможно. Можеш само да се доближиш, и то единствено когато си в централна позиция като в 2002/03, а не на фланговете. В онзи сезон изиграх всичките 19 мача в успешния поход към Европейската купа и в повечето играх добре.

13. Какво значи да бъдеш нечие знаме?

- Значи да носиш повече отговорност и да си готов да я поемеш, когато настъпи часът. Но не ти решаваш дали да станеш знаме. Като дете опитвах да се вглеждам възможно най-много и да говоря възможно най-малко. В един определен момент обаче разбрах, че е настъпил часът пристъпя напред и да поема отговорността. Тогава се променя и възприятието на другите за теб.

14. Кой беше най-добрият Милан?

- Първият на Саки, онзи от 1992/93 на Капело и този от 2002/03 на Анчелоти. Имаше огромно качество, включително и на пейката.

15. Най-голямата радост е?

- Дебютът в Серия А. В автобуса към стадиона се питах: „Ама аз наистина ли съм тук?”. Въобще не си и помислях, че ще вляза в игра, но после то си се случи. Теренът беше ужасен, първата ми отиграна топка беше пас назад. Винаги съм се питал какво ли щеше да стане, ако този пас беше се получил зле…

16. Когато днес гледаме мачовете от времето преди Саки, изглежда сякаш отборите се разхождат по терена. Как Ви се струва отвътре: наистина ли той сътвори футболна революция?

- Да. Преди него тренировките бяха по-тежки, но обвързани с идеите на 1960-те години. Мислех си, че по време на занимание не може да се пие вода, защото ни се казваше, че това е вредно… Със сигурност ние бяхме по-бързи от сегашните отбори: винаги търсехме директната игра и малко владеехме топката. Днес се акцентира върху владението на топката и така умората е по-малка. Смесица между владение на топката и вертикална игра би била перфектният футбол. Със Саки спечелихме само едно скудето, защото не направлявахме темпото на мачовете си.

17. От кого научихте най-много?

- Моят късмет бе да имам толкова много добри треньори: Капело при юношите, Лидхолм, после Саки. Наслаждавах се при Дзакерони и защитата от трима души, въпреки че първом бях против. Той обаче отлично ми обясни какво цели.

18. Какво е „Сан Сиро”?

- Театър, свещено място. И моят втори дом, близко до първия…

19. Най-силният Ви съотборник бе…

- Трудна задача… Избирам Барези заради отдадеността, желанието, техниката.

20. Най-забавният бе…

- На терена Уеа, а извън него бяха Де Наполи, Карбоне, Рино (Гатузо) и много други.

21. Разтревожен ли сте за Милан като тифозо?

- Да. Не мисля, че УЕФА нарочно се цели в Милан. На европейския футбол е нужен силен Милан. Ще видим как ще се развият събитията.

22. „Ако можеш да посрещнеш Успеха и Бедата и да се отнасяш към тези две измами безразлично.” Тази фраза на Ръдиард Киплинг придружава тенисистите на централния корт на „Уимбълдън”. Каква е Вашата връзка с Успеха и с Бедата?

- Приел съм ги като част от играта. Преглъщах по-леко Успеха, защото него го споделяш със съотборниците си, докато в Бедата си винаги сам, при все че си в колективен спорт.

23. Кой мач бихте преиграл: Италия – Аржентина (1990), Италия – Бразилия (1994) или Милан – Ливърпул (2005)?

- Италия – Аржентина. Най-справедливият финал би бил между Германия и нас, а в Рим ние щяхме да спечелим купата. През 1994 г. Бразилия игра по-добре. Що се отнася до Ливърпул, този финал го преиграхме две години по-късно.

24. На влизане на терена във финала на ШЛ в Манчестър Вие, Дел Пиеро и Буфон се шегувахте един с другиго. Всички вие играхте дълго. В лекотата на отношението ви към футбола ли се крие тайната за това?

- Да, макар че на Саки и Капело тази лекота хич не им се нравеше. Затова и най-хубавите години бяха при Анчелоти. Моето мислене е, че ако си подготвен за даден мач, можеш да се шегуваш и да се смееш. Това не вреди на концентрацията.

25. Кое Ви нарани повече: критиките след Мондиал 2002 или отношението на тифозите в последния Ви ден на „Сан Сиро”?

- Критиките след Мондиала.

26. Кой беше най-големият Ви съперник по пътя към върха?

- Аз самият. Всеки един ден на тренировките се притисках докрай и това ме стимулираше да раста.

27. Кое би Ви донесло по-голямо удоволствие от гледката му у дома Ви: копието на световната купа или на „Златната топка”?

- На световната купа, защото този трофей зависи изцяло от теб и представянето ти на терена. „Златната топка” се решава субективно.

28. Рекордът за изиграни мачове в Серия А още е Ваш. Държите ли на него?

- Носи ми радост. Още съм първи и по изиграни минути на световни първенства. Един мой американски приятел, който не разбира много от футбол, си купи Книгата с рекордите на „Гинес” и синът му ме намери там в тази графа. Също така съм и автор на най-бързия гол във финали за КЕШ/ШЛ.

29. Винаги сте се грижил да поставяте граница между себе си и тифозите, журналистите и въобще футболните среди. Нуждата да се разделя Паоло от Малдини въпрос на характер ли е?

- Аз съм срамежлив, така че по този начин се защитавах. Пък и винаги съм смятал, че след като мачът свърши, имам правото да се радвам на живота и на семейството си.

30. Връзката между едно хлапе и спорта същата ли е днес като онази от времената, когато Вие бяхте хлапе?

- Не съвсем. Тогава спортът беше леко различен, нямаше телефони и социални мрежи. Рискът днес е малчуганите да влязат във виртуалната реалност и да не излязат въобще от нея.

31. Футболът беше игра, която се превърна в работа, или работа, олекотена от усмивката на играещия?

- В главата ми винаги настройката беше като за работа. Бях толкова състезателен по дух, че на връщане от тренировки слизах две спирки по-рано и се надбягвах с трамвая до вкъщи. Шампионът не иска никога да губи.

32. Това е първото поколение, което не Ви е виждало на терена. Как бихте се описал на едно хлапе на 10 години?

- Те знаят всичко за мен. Защо ли? Защото са залепени на Плейстейшъна. И когато ме видят на улицата, ме питат дали наистина съм бил толкова бърз на терена. Все пак бих се описал като добър защитник, влюбен в топката. Винаги съм обичал да играя футбол и да се докосвам до онова кълбовидно нещо, на което се възхищавам от дете.

33. Кое ви липсва най-много от футбола?

- Пристигането на стадиона, напрежението преди мача при насочването към центъра. Красиви мигове!

34. Кое никога не сте приемали във футбола?

- Никога не съм обичал да се чувствам задължен да правя каквото и да било само за да задоволя тифозите. И без това след загуба ми беше достатъчно гадно.

35. Има ли достатъчна спортна култура в Италия?

- Въобще не! Загубата не се приема и това е. Винаги ще си спомням ентусиазма на феновете на Ливърпул, когато губеха с 0:3 в Истанбул.

36. Гледаме Мондиала в Русия и виждаме, че спокойно можехме да сме там. Да не би да платихме цялата сметка накуп?

- Точно така. Футболните богове ни връчиха сметката за четири години трупане на грешки. Федерацията не постави футбола в центъра на проекта.

37. Кой е най-големият проблем на италианския футбол?

- Управлението. Все още нямаме президент. Реакциите след отпадането на плейофите от Швеция бяха безкрайно нелепи.

38. Коя е 11-орката на Вашите съперници?

- Свръхтрудна задача, но ще поставя подиума за челниците: Марадона, Роналдо и после наравно Зидан, Платини и Ромарио.

39. Тенисът какво е за Вас: желание отново да спортувате на високо ниво или просто да не се застоявате на едно място?

- По малко от всичко. Тенисът натоварва колената ми по приемлив начин, геймовете са кратки и мога да се дозирам като усилие. Пък и те учи на много неща.

40. При всяка болка в коляното мислите ли си, че спортът и вреди?

- Мисля си, че това е сметката, която трябва да платя. Завиждам на бившите си съотборници, които още играят футбол. Аз не успявам, защото колената ми не ми позволяват да тичам 10 минути поред, без да спирам.

41. Кои са тримата шампиони от други спортове, на които сте се възхищавали?

- Едуин Моузес, Бьорн Борг, Майкъл Джордан.

42. Кои са Вашите приятели?

- От средите на бившите футболисти – Ба, Карбоне, Шева (Шевченко), Тасоти, Барези, Масаро, Ферара. Следват и приятелите ми извън футбола, с които се виждам сега възможно най-често, защото преди не можех да си позволя да седна и на по кафе с тях.

43. Също и затова ли казахте „не” на толкова предложения за работа?

- Не съвсем. Имам щастието да не се налага да работя на всяка цена и следователно да мога да подбирам. На Барбара Берлускони обаче казах „да”, тя не напусна по мое желание, та казах „не” на настоящите собственици на Милан. Щях да съм мениджър на Ла Национале на Мондиал 2014, ала не ми се обадиха да задълбочим обсъждането. Казах „не” на Челси, защото точно бях спрял с играта и защото не беше изяснена докрай моята роля там.

44. Сега има ли възможност да заработите във федерацията?

- Всичко е под голяма въпросителна.

45. Какви прилагателни бихте поставили за десетте човека, които Ви съпътстваха в професионалния Ви път – Лидхолм, Берлускони, Галиани, Саки, Капело, Анчелоти, Вичини, Барези, Костакурта и десети по Ваш избор?

- Лидхолм: опора. Берлускони: визионер. Галиани: миланист. Саки: маниак и също визионер. Капело: практик. Анчелоти: спокоен. Вичини: джентълмен. Барези: смел. Костакурта: подценен. Десетият е баща ми: честен.

46. Коя е най-голямата Ви грешка?

- Много са, а и с само с грешки се расте. След всяка обаче съм си поемал отговорността.

47. Какво е талантът?

- Дар Божи и от родителите ти. За един спортист обаче той не е достатъчен и няма да те доведе доникъде, ако не го развиваш. Аз не бях големият талант на юношеските отбори на Милан. Толкова много талантливи момчета не успяват да стигнат до върха.

48. Защо винаги сте бил уважаван от всички?

- Просто е: ако даваш уважение, получаваш уважение. Пътят е дълъг, защото докато играеш футбол, винаги го има усещането, че хората не разбират кой си ти всъщност. Затова трябва да бъдеш себе си.

49. Харесва ли Ви Вашият Милано?

- Страшно много. Стои наравно с останалия свят, жив е, експериментира, предлага възможности, интернационален е, донякъде е онова, което винаги съм търсел в живота си. От 1989 г. ходя на ваканции в чужбина, за да отворя нови хоризонти пред себе си, но се отъждествявам с Милано: срамежлив, но и откровен.

50. Има ли нещо, което никога не сте разказвал, а днес искате да го сторите?

- Искам само да кажа, че животът е хубав. Аз съм щастлив човек и мечтател. Да мечтаеш помага, а аз имам още мечти за осъществяване, които не мога да разкрия. По-скоро мога да споделя съжалението си, че не можах да използвам славните си дни като футболист за създаването на благотворителна фондация.

Дж. Б. Оливеро, „Гадзета дело Спорт”

Следвай ни: