Добри Карамаринов: Логично е да се кандидатирам за шеф на Европейската атлетика

Спортистите ни се притесняват най-вече от липса на изява, а не от финансовото измерение на кризата Точно преди месец президентът на родната и балканската атлетика - Добромир Карамаринов, оглави и европейската централа. Той бе назначен временно начело на федерацията, след като председателят й Свен Арне Хансен получи инсулт. В резултат българинът ще заеме поста до провеждането на общо събрание, което ще се случи следващата година. Той говори пред "Тема Спорт" за решението да се отмени европейското първенство в Париж, както и по други важни теми, касаещи най-вече българските атлети.

- Г-н Карамаринов, първо как сте, в България ли сте?
- Да, в България съм. На 15 март се прибрах и работя само с видеоконферентни връзки. Сега ситуацията е такава - сложна и всичко е през интернет по отношение на европейската, световната и балканската асоциация. В нашата федерация все пак се виждаме. Доста отговорности ви се събраха, особено след инцидента с шефа на европейската федерация.

- Как се справяте в тази обстановка?
- Вижте, специално в европейската съм втори мандат първи вицепрезидент и през първия ми се е налагало много пъти да замествам, но не и така. За съжаление Свен първо получи инсулт, след това и доста усложнения, като е трайно извън федерацията. До следващия конгрес аз ще изпълнявам длъжността на президент. След като съм се нагърбил да съм първи вицепрезидент, значи съм бил готов и за такова нещо макар и не по този начин. Освен че работим дълги години, той ми е и добър приятел, така че за мен случващото се с него е тежко. Другото е работа - нагърбил съм се и я върша.

- Сам казахте, че сте били готов, заемайки тази длъжност, но догодина има избори - ще се кандидатирате ли и за президент?
- Конституцията ни е такава, че първият вицепрезидент заема поста, ако той се освободи, до следващото изборно събрание. Догодина има конгрес, на който ще има избори и логичното е да се очаква да кандидатствам.

- Затова ви и питам.
- Да, логично е. Но нека все пак като дойде времето, ще го обявя официално. Има много време, дори това, което се случи с него, буквално ден преди това бяхме заедно в Монако на заседание на световната федерация, стояхме един до друг и на следващата вечер той получи инсулт. Така че, нека живот и здраве да има, логично е да се кандидатирам, но нека да дойде времето. Засега само казвам, че е логично.

- През седмицата обявихте, че няма да има европейско първенство в Париж. Защо се стигна дотам?
- Ние се мъчихме до последно да съхраним европейското първенство. В последния месец обаче оптимизмът ни стихваше, защото виждахме каква е реалната ситуация във Франция, а и не само. Това беше логично и нямаше как да стискаме повече Дори да не бяхме взели решението в четвъртък, щяхме да го направим другата седмица. Но френската държава вече бе категорична, че няма как да проведем такава масова проява. Билетите ни вървяха изключително добре, стадионът щеше да е пълен. Но само след три месеца във Франция не могат да си представят такова нещо. Дори да имахме възможност, а ние нямахме, надали щяхме да поемем такъв голям риск, който да ни върне далеч назад при инцидент.

- Обмисляли ли сте вариант за друг домакин?
- В началото имаше такъв вариант, но отпадна. В ситуацията, в която се намираме, никоя държава не може в такива кратки срокове да се организира, а и няма нито една страна, която да може да поеме този риск. Стандартът за организиране на европейско е много висок и дори в нормална обстановка са малко страните, които могат да отговорят на него. Да не говорим, че икономически нещата не стоят добре.

- Какво да очакват атлетите? Тази година ще се говори ли за лека атлетика?
- Може и трябва да се говори, но под условие, че нещата се нормализират. Това е непредвидима ситуация. Виждам, че някои страни правят крачки към нормализиране, което е чудесно. Ако животът се нормализира, искам да дам кураж на българските атлети, защото имаме амбицията да си направим целия календар естествено, с променени дати. Освен това балканската асоциация също мислим да направим пълния си календар, отложен във времето. Едно балканско първенство не може да се равнява с европейско, по-лесно се организира. Всички турнири мислим да ги проведем. Има и още една европейска проява, която засега не е променяна - европейското първенство по крос кънтри, което е в Дъблин в началото на декември.

- Себастиан Коу каза, че не иска лека атлетика пред празни трибуни. Ще има ли такива състезания все пак?
- Атлетиката пред празни трибуни е нонсенс, не е редно и не е истинска атлетика. Но докато европейското първенство е на пълен стадион, то балканските прояви са с по-малък интерес. Балканиадата за мъже и жени е на стадиона на Клуж, който е за 50 хиляди зрители. Ако я направим в края на август, на това място, публика от 5-6 хиляди, което е нормално за такъв турнир, може да се позиционира на достатъчно голямо разстояние, за да отговаря на изискванията.

- В този ред на мисли, какво ще представляват турнирите от Диамантената лига? В Осло решиха състезание в рамките на един час с друг формат...
- Каквото и да стане, нищо няма да е същото. Поне някои от състезанията ще се проведат с разредена публика, с по-малко дисциплини, но ще се запазят. Форматът на Диамантената лига няма как да остане същият, защото вече доста състезания се отмениха. Осло е нещо различно, но е много смело и заслужава адмирации. То ще бъде малко бутиково, но е добре, че се прави. Надявам се, че ще се проведат повечето надпревари, без значение дали с повече публика или по-малко. Важно е атлетите да устискат и да покажат воля и характер, защото следващата година ще им бъде много наситена.

- Предполагам, поддържате контакт с нашите атлети. Имат ли те притеснения, най-вече от финансов аспект, защото повечето от тях нямат големи спонсори, които да ги подкрепят сега, по време на изолацията?
- Към момента това не стои на дневен ред пред тях. Те нямат притеснения от това естество. По-скоро става въпрос за липсата на изява. Те няма къде да се състезават. Ако всички знаем, че на 15 май животът се подновява, добре, но това е под въпрос. И това надделява като притеснение. В контакт съм с водещите ни атлети, но не това е приоритетна тема за тях в момента.

- Тоест - притеснява ги най-вече липсата на изява и възможност да трупат резултати за класиране на Игрите в Токио?
- Точно така. И знаете, че спортният живот на един атлет все пак е лимитиран в годините. И когато една година ти изчезне, това не може да не те разтревожи и да не те ядосва. Това надделява и с него трябва да се преборят.

- В този ред на мисли притеснявате ли се от броя на спечелените ни квоти за олимпиадата, ако изобщо се проведат Игрите?
- Да, промъква се и такава новина, но дано не се случи, защото тогава вече наистина ще бъде много тежко. Ако всичко е наред, бройката сега е малка, но не идва от слаби резултати, а от новата система. Защото вдигнахме значително нормативите, а другите квоти ще се раздават по ранглиста. МОК е стриктен към общата бройка на спортистите. В олимпийското движение има разрастване и по харта не могат да участват повече от 10 хиляди спортисти, от които 2 хиляди са лекоатлети. Ако нормативите са по-приемливи, тогава може да се вдигне тази бройка, което няма как да се допусне. Затова нормативите са по-високи и с наближаване на олимпиадата по ранглиста ще влязат още спортисти. Тогава и българските атлети ще стигнат тази бройка, която беше в последните 1-2 олимпиади. Новата система е такава, че ще излязат още наши спортисти. Да кажем, един Тихомир (Иванов), който няма резултат, но ще влезе със сигурност по ранглиста.

Хари Латифян, ”Тема Спорт”

Следвай ни: