2000 БЕЛГИЯ И НИДЕРЛАНДИЯ

2000 БЕЛГИЯ И НИДЕРЛАНДИЯ

Европейските първенство през 2000 година са първите финали, които са приютени от две държави. Привилегията се пада на Холандия и Белгия, като мнозина от специалистите предричат домакински успех на "лалетата", които са водени от Франк Рийкард, заменил Гуус Хидинк след полуфинала на Мондиал'98. Световният шампион Франция също вече е с нов наставник - Роже Лемер на мястото на Еме Жаке, но "петлите" разполагат с цялата си мощ, с която триумфират на домакинското световно. 

Именно Холандия и Франция са основните фаворити за трофея, като съдбата събира двата отбора в една предварителна група заедно с тези на Дания и Чехия. Датчаните не успяват да окажат съпротива на никого и напуснат безславно турнира. Чехия обаче се опълчва сериозно на фаворитите, като в първия мач с Холандия Павел Недвед и компания буквално скриват топката на припряните домакини, но гредите и рефлекса на Ван дер Сар са решаващи. В последната минута италианският топрефер Колина дава дузпа, която холандският капитан Франк де Бур превръща в гол и пред смутените трибуни в Амстердам Холандия постига първата си победа. След това тимът на Рийкард постепено влиза в ритъм и след 3:0 над Дания и 3:2 над Франция "лалетата" оглавяват групата и подхранват надеждите на милионите си почитатели за краен успех на Евро 2000. В Брюж Франция успява да излъже Чехия с 2:1 (головете за "петлите" вкарват Анри и Джоркаеф) и така двата основни претендента продължават напред. 

В групата на другия домакин Белгия Италия постига три победи и също прескача на четвъртфиналите, а голът със задна ножица на Антонио Конте срещу Турция си остава пример за импровизаторско майсторство. Именно турците са другият тим продължил от този квартет, а белгийците най-вече трябва да се сърдят на своя ветеран на вратата Филип де Вилде, който има няколко неадекватни намеси на турнира. 

Трилър в заключителните минути се разиграва в групата на Испания, Югославия, Норвегия и Словения. В 75-ата минута на мача между "плави" и "фурии" резултатът е 3:2 за Югославия, но силен финален щурм и голове на Мендиета (дузпа) и Алфонсо Перес обръщат резултата в допълнителното време. Същевременно Норвегия и Словения сътворяват самоубийствено 0:0 и напред продължават испанците и югославяните. По-остроумните веднага заподозряват заговор и нечисти действия от страна на щастливците. Дали това е така, не е ясно и до днес, но факт е, че всичко хубаво на Евро'2000 и за Испания, и за Югославия, свършва до тук. 

Европейският шампион Германия и вечният претендент Англия си заминават тромаво и безславно, след като не успяват да се справят със съпротивата на Румъния и Португалия. Все пак по-малко нещастни могат да бъдат англичаните, които успяват да надвият за първи път след 1966 година своя голям съперник на голям футболен форум (гол на Шиърър с глава), докато Оливер Кан сигурно още помни стряскащия хеттрик на португалеца Серджо Консейсао. На Евро'2000 зрителите за последно виждат да играе футбол на най-високо равнище легендата Лотар Матеус, който се бе върнал да помага на Бундестима на преклонна футболна възраст. 

Най-интересният четвъртфинал е този между Испания и Франция. С голове на Зидан от пряк-свободен удар и Джоркаеф световните шампиони продължават напред, а шансът на испанците е в краката на Раул, но голмайсторът на Реал Мадрид бие дузпата в 90-ата минута над вратата. "Какво да се прави. Не бяхме по-слаби, но отпаднахме. Тези неща ги има и аз съм готов отново да бия дузпа за Испания", сигурен след края на Евро'2000 е Раул. 

Португалия се справя лесно с Турция, макар че вратарят Витор Байя спасява дузпа в този мач, а Пипо Индзаги и Франческо Тоти повеждат Италия към полуфиналите срещу Румъния. В най-неравностойният четвъртфинал Холандия разфасова Югославия с 6:1, като Патрик Клуйверт нанизва цели три попадения на западните ни съседи. Първоначалното на нападателя на Барселона е причислен и четвърти гол, но след мача се разбира, че става дума за автогол на Деян Говедарица. 

И двата полуфинала завършват с много емоции и ще се помнят дълго. В Брюксел Зидан от дузпа слага точка на участието на Португалия със "Златен гол" от дузпа в 117-ата минута. Отсъждането на рефера е бурно оспорвано от Луиш Фиго, Руи Коща и компания, които твърдят, че Шавиер е играл с ръка без да влага умисъл в действията си. 

На препълнения и оранжев "Амстердам АренА" отборът на домакините втрещява треньора си Франк Рийкард, Краля Пеле, който е в кралската ложа, и цял свят с неумението си да вкарва дузпи. Нормално е да се пропуска от бялата точка, но когато го направиш на полуфинал на Европейско и то 5 (!) пъти си е направо безумие. Италианският вратар Франческо Толдо в този ден е над всички и както сам той признава след мача, в този ден Господ бе на негова страна. Така след уникална дузпена драма в Амстердам "Скуадрата" на Дино Дзоф, която между впрочем отнася много критики в тези дни заради дефанзивния стил на игра, се класира за финала, а Холандия потъва в скръб. Франк Рийкард е обещал още преди първенството, че ако не спечели европейската титла, ще си подаде оставка, и бившият халф на Милан и Аякс удържа думата си. 

"Адзурите" са много близо до титлата. Всъщност са на секунди от нея. Шведският рефер Андерс Фриск назначава 4-минутно продължение, което в интерес на истина е преувеличено, и секунди преди последния съдийски сигнал Вилтор праща топката през краката на Неста в левия долен ъгъл на Франческо Толдо - 1:1. Предстоят продължения. В 103-ата минута след грешка на Фабио Канаваро от дясно топката се озовава у Трезеге, който с бомбен шут с левия крак я праща под гредата за 2:1. Втори пореден европейски финал се решава с правилото за "Златен гол", а когато след време футболните шефове го премахват чехите и италианците (както и всички останали, елиминирани със "Златен гол") с право се почувстваха измамени. 

Роже Лемер продължава курса на работа на Еме Жаке от Мондиал'98 и Франция става втората страна след Германия, която едновременно е и световен и европейски първенец. На практика "петлите" играят със същия състав, който две години преди това разгромява Бразилия на финала на световното. Стабилитет и класа по време на целия златен цикъл на френския национален тим от втората половина на 90-те години и началото на новия век показват: вратарят Бартез, защитниците Тюрам, Ле Бьоф, Блан, Десаи и Лизаразу, халфовете Виейра, Дешан, Пети, Пирес, Джоркаеф и Зидан, както и стрелците Анри, Трезеге, Дюгари. Италия за пореден път разбира колко близки са пътищата към Рая и Голгота. "Адзурите" чакат шест години, докато вземат своя сладък реванш от Франция на Мондиал'2006. 

Евро'2000 показа добър футбол и остави на почитателите на играта сблъсъци като Англия - Португалия 2:3, Югославия - Словения 3:3, Югославия - Испания 3:4, Франция - Испания 2:1, както и драматичните полуфинали и финал. Докато Дидие Дешан и съотборниците му се радват с купата, едва ли някой предполага, че след четири години гърците на Ото Рехагел ще правят същото в Португалия. 

Евро'2000 - финална фаза 

Група 1 

Германия - Румъния 1:1 
Португалия - Англия 3:2 
Португалия - Румъния 1:0 
Англия - Германия 1:0 
Португалия - Германия 3:0 
Румъния - Англия 3:2 

Класиране: 
1. Португалия
2. Румъния
3. Англия
4. Германия 

Група 2 

Белгия - Швеция 2:1 
Италия - Турция 2:1 
Италия - Белгия 2:0 
Турция - Швеция 0:0 
Турция - Белгия 2:0 
Италия - Швеция 2:1 

Класиране: 
1. Италия, 
2. Турция, 
3. Белгия, 
4. Швеция 

Група 3 

Норвегия - Испания 1:0 
Югославия - Словения 3:3 
Испания - Словения 2:1 
Югославия - Норвегия 1:0 
Испания - Югославия 4:3 
Словения - Норвегия 0:0 

Класиране: 
1. Испания
2. Югославия
3. Норвегия
4. Словения 

Група 4 

Нидерландия - Чехия 1:0 
Франция - Дания 3:0 
Нидерландия - Дания 3:0 
Франция - Чехия 2:1 
Чехия - Дания 2:0 
Нидерландия - Франция 3:2 

Класиране: 
1. Нидерландия
2. Франция 
3. Чехия
4. Дания 

Четвъртфинали:

Нидерландия - Югославия 6:1 
Франция - Испания 2:1 
Италия - Румъния 2:0 
Португалия - Турция 1:0 

Полуфинали: 

Франция - Португалия 2:1 (след прод.) 
Италия - Нидерландия 0:0 (3:1 след дузпи) 

Финал:

ФРАНЦИЯ - ИТАЛИЯ 2:1 (след прод.) 
0:1 Делвекио (55)
1:1 Вилтор (90)
2:1 Трезеге (103 - Златен гол) 

Франция: Бартез, Тюрам, Блан, Десаи, Лизаразу (Пирес), Виейра, Дешан, Джоркаеф (Трезеге), Зидан, Дюгари (Вилтор), Анри 
Италия: Толдо, Канаваро, Неста, Юлиано, Песото, Албертини, Ди Биаджо (Амброзини), Малдини, Тоти, Фиоре (Дел Пиеро), Делвекио (Монтела) 

Съдия: Андерс Фриск (Швеция) 
Стадион: "Де Кюип", 50 000 зрители 

Голмайстори на финалите: Патрик Клуйверт (Нидерландия) и Саво Милошевич (Югославия) - 5 гола