Ексклузивно! Везенков пред Sportal.bg: Семейството ми винаги ще е на първо място (Част I)

Суперзвездата на българския баскетбол Александър Везенков получи специална грамота от посланика на Република България в Гърция Валентин Порязов за изграждане и популяризиране на положителния образ на страната ни по света. Веднага след официалното награждаване, до което Sportal.bg получи ексклузивен достъп, крилото на Олимпиакос застана пред нашата камера, за да си поговорим за баскетбол и живота в света на спорта и извън него. 

- Сашо, получи страхотна награда - грамота от посланика на България в Гърция за популяризиране лицето на страната ни по света. Видях доста емоции да бушуват в теб докато слушаше неговата реч. Какво означава за теб тази награда? - Огромна чест за мен, защото това са хора, които работят в чужда държава. Всички знаят, че съм българин. Хората могат да отидат навсякъде и когато кажат нещо за мен те се радват. И България се чува, макар да не съм живял там и да не съм продукт на българския баскетбол, това няма значение в този момент. За мен е още по-важно, защото Гърция за мен е специална държава. Живея вече 10 години тук, както и Кипър, но сега говорим за Гърция. За мен е много радостно, че в точно тази държава посолството на България и посланикът ми връчиха тази грамота. Той каза, че е най-малката награда, но за мен е много важна и има много голяма стойност.

- Интересно ми е понякога замисляш ли се и осъзнаваш ли какво си постигнал до този момент? - Не, не искам да мисля, защото съм човек, който не искам в никакъв случай да кажа, че съм постигнал нещо голямо и да спра… - Но в крайна сметка си. - Да, но не искам да го мисля, защото това е просто една година. Не е от последната година, аз градя всяка година. Но последната година почти всичко, което искам се случва с много работа, много труд и много лишения. Но от друга страна идват много по-интересни и хубави години, в които трябва да съм на същото и на по-добро ниво, така че не искам да мисля. Все пак мозъкът колкото и да искам да го контролирам, от друга страна може нещо да си помисли, че сега всичко е наред. Но не, за всичко има време. Радвам се на мига, радвам се на всеки успех, който имаме с отбора и важното е да завърши този сезон много много успешно.

- Около твоето име винаги се е шумяло, най-малко в детските ти години около баща ти, но кога същност осъзна, че си известен? - Това, което се случва последните две години с Олимпиакос, това че играем в последните две години толкова хубав баскетбол и вече съм основна фигура в отбора, помагам и сме отишли на два файнъл фор-а, особено тук в Гърция става нещо страшно. И ти можеш да го видиш. Хората идват в залата, подкрепят ни и извън залата. Те заобичаха отново баскетболния Олимпиакос, което е много важно за нас. Радостно е да те спират, да искат снимки и автографи малки деца. Никога не бих казал, че е досадно и не ми харесва да го правя, защото хората, които гледат по телевизията и идват на мач искат да се докоснат и да видят какво е по-специално и защо играем на такова ниво. Всъщност и ние сме били деца, и ние сме имали някой за пример, и ние искахме да се докоснем до някой, да го видим. Мисля, че вече със социалните мрежи, с развитието на абсолютно всичко става още по-лесно да се докоснеш до някого. Така че просто се радвам. В България последната година повече хората ме разпознават или това, което стана на мача с националния отбор - че се напълни залата беше много хубаво. За мен най-големият успех е, ако мога да запаля поне едно дете да играе баскетбол и да се радва на това, което прави. Баскетболът и като цяло спортът е много труден и с тези изкушения, които имаме през 2023-а всичко е много по-лесно, информацията е много по-лесна и някой да влезе в залата е много по-трудно.

- Едно леко отклонение, за да обясним на читателите и зрителите колко големи звезди са баскетболистите в Гърция, дори понякога по-големи от футболните. Така ли е всъщност? - Винаги футболът е Краля на спорта и може би винаги футболът е малко по-нависоко, но тук феновете си знаят хората, които играят баскетбол, футбол. Може Атина да е огромна, но всеки обича спорта, всеки обича футбол, баскет. Където и да отидеш все някой те познава. Мисля, че вече в България го осъзнават. Имам приятели и познати, които вече искат да идват да гледат мачове. Дори един мач да видиш на Олимпиакос или на Панатинайкос, разбираш каква е атмосферата и виждаш за какво става въпрос.

- Спомена, че много изкушения дебнат отвсякъде в тези времена, в които живеем… Кажи ми как едно дете може да се запали да влезе в баскетболната зала вместо да стои по цял ден с телефона в ръка или да играе компютърни игри, които са за свободното време. - Всичко започва от родителите и какво ще се стремят да покажат на детето, че е важно. Трябва да му кажат, че не всичко ще дойде така изведнъж, а и че ще има трудни моменти. Че ще има моменти, в които няма да искаш да ходиш на тренировка, моменти, в които ще искаш да си играеш с приятелите, на компютърни игри…за всичко има време. Не е казано, че едно 6-годишно дете трябва да стане баскетболист, защото баща му е бил или защото е високо. До 12-13-14-годишен ти не знаеш дали можеш да станеш баскетболист, не знаеш колко си добър и не знаеш какво можеш да направиш. Не е само баскетболът. Виждаме, че всеки спорт ти дава нещо различно - лека атлетика, плуване, баскетбол. Много е хубаво да влезеш и да се занимаваш с това. Труден път е, но емоциите, приятелствата, нещата, на които може да те научи спортът, много рядко може да те научи нещо друго.

- Семейството за теб е на първо място. Колко можеш да издържиш без семейството си и колко често си говориш с родителите си? - Ние сме много сплотено семейство. Въпреки че като бях малък баща ми живееше в България, аз живеех в Кипър, сестра ми по Америка, после в Англия, после пак с нас в Кипър. Не се виждаме много често всички заедно, но си говорим всеки ден. Всеки се интересува от другия, от проблемите и хубавите неща. За мен е много важно, че винаги са там, че винаги могат да са там, да ми помагат и винаги ще са на първо място.

- Колко са важни съветите на баща ти в баскетбола, а и извън него? - Много са важни. Понякога се стига до конфликт, защото той иска да каже как той вижда нещата, а ти като играеш си под емоции. Понякога, дори при победа или при загуба самият състезател го вижда по различен начин, но много пъти той го вижда от една друга гледна точка, която за момент може да си мислиш защо го казва това, но винаги е там до мен, винаги да каже и хубавото и лошото. Дори понякога да се стига не до конфликт, но до интензивен разговор, слушам какво има да ми каже. Почти винаги е прав, защото той е играл, бил е директор, вижда нещата и от двете страни. Да, като родител , което не мога още да го осъзная, ми е казвал, че като гледаш детето ти да играе винаги е малко по-различно. Без него нищо нямаше да е същото.

- Кой е най-стойностният съвет, който той ти е давал, за да израснеш така в баскетбола? - Да не се променям. Дали си 12-и играч или първи играч , да не си променям нито отношението, нито как виждам баскетбола, живота или каквото и да е. Казва ми никога да не забравям откъде съм тръгнал. Също, че трудно се качваш до върха, но още по-трудно е да се задържиш там, така че трябва работа, работа. Аз това съм го взел от него, той е работохолик, аз също. Вече и той разбира, че мачовете са много, трябва и малко почивка. Затова, винаги съм казвал, че от малък никога не съм бил лишен от нещо, ако искам да го направя, ще го направя, но просто не трябва да забравям кои са приоритетите в моя живот.

- Въпреки че постигна толкова много през последните години, изглеждаш здраво стъпил на земята. Как успяваш да го постигнеш и какъв съвет би дал на младите баскетболисти? - Това, което мога да кажа е, че ще направиш един добър сезон, а следващите мачове може да не ги изиграеш добре и винаги идва критиката и това дали си същия или не. Аз искам всяка година да съм по-добър и съм здраво стъпил на земята и знам, че не съм постигнал абсолютно нищо, от това, което виждаме, че баскетболисти на 35-36-37 години постигат все още, учат се и са там. За мен най-важно е постоянството и колко години ще се задържиш в топ нивото. Всяка година е различна, всеки мач е различен, опитвам се така да го гледам и всяка година е ново предизвикателство.

- Как приемаш критиките? - Зависи от кого е критиката. Както вече казах, със социалните мрежи и със сайтовете някой може да влезе и да напише каквото иска за другия. Това никога няма да ме трогне, нито да ми помогне. Ако критиката е от човек, който е играл или разбира баскетбола, дори само критиката да ми помогне с нещо, няма абсолютно никакъв проблем и да има смисъл това, което ми казва. Това ни е професията, за това получаваме пари, затова имаме и толкова много неща да мислим през сезона, но ако критиката е за добро и няма никакъв хейт, винаги обмислям от кого е и как мога да се подобря в различни аспекти.