За бижуто и тока

В един момент цъкаш с език и си казваш, че "у нас си е много по-добре", а след час правиш почти същото, само че този път с думите "бая има да ги гоним". В тази наглед парадоксална ситуация ще попаднете, ако влезете в хранителен магазин в Одеса, а после посетите стадион "Черноморец" в укранския град.

В Одеса, оказа се, спира токът. А и не само в Одеса, казват местните. После пък същите вдигат рамене, като ги попиташ кога ще дойде токът или кога ще спре отново. Светофарите тук-там не работят, пред някои магазини има ръмжащи генератори, в друг пък ти се налага да включваш фенерчето на мобилния ти телефон, чат-пат може да видиш и някоя "Лада" от 80-те години. В движение. И точно тогава си казваш "е, ние всъщност не сме толкова зле".

Хубаво, но навлизаш в парк "Тарас Шевченко" и пред теб изскача стъкленият стадион "Черноморец" с голяма светеща емблема и колони на централния вход тип "Болшой театър". Е, не е "Алианц Арена" или "Олд Трафорд", но като се сетиш например какво представлява някогашният стадион "Юрий Гагарин", който стене в не толкова далечната Варна и който е в градеж от над десетилетие, ти става мъчно. Тъпо ти става дори. Заради родните фенове - варненци, пловдивчани, софиянци, всякакви.

Влизаш в украинския стадион, по стените огромни пана - исторически резултати, бивши звезди на Черноморец и т.н. Снимка на стадиона от 2005 г. Малко прилича на "Герена" от времето преди новия сектор "А" в Сухата река.

В днешно време обаче няма писта, трибуните навсякъде покрити, голямо табло в единия ъгъл, голямо табло в другия ъгъл, скайбокс до скайбокс. Милионите били излети от една от някогашните мощни украински банки, а понастоящем съоръжението било собственост на американска компания. Отново се замисляш. Дано някой хубав ден в канала на почитателите на Ботев (Пд) "Колежа 24/7" изгрее един хубав стадион. А и на много други места в нашата България!