Халф на Ботев: В Ботев израствам, това е чудесен клуб

През зимата 21-годишният швед Кевин Янсон бе привлечен от Ботев (Пловдив). Той дойде в тима от датския Фремад Амагер. От началото на сезона е взел участие във всичките 10 шампионатни мача на канарчетата. Ползван е от треньора Азрудин Валентич като дефанзивен халф и централен защитник. Младокът разкри защо е приел офертата да дойде в Пловдив в телефонно интервю пред Fotbolldirekt.se.

„Говоря с вас от терасата. В момента съм по шорти и тениска, защото е цели 25 градуса. Невероятно е“, казва Янсон. И натъртва, че иска да остави своя следа във футбола, а името му да стане поне толкова разпознаваемо, колкото на баща му – бившия шведски национал Йеспер Янсон, който в момента е спортен директор на Хамарби (б.р. – бил е шеф и в Хелзингборг, както и началник на скаутите в Копенхаген).

Кевин, колебаеше ли се, преди да приемеш офертата на Ботев Пловдив и да напуснеш Скандинавия?– Не, защото това бе отлична възможност за мен. Все пак отивах да играя в Европа. Бях много настървен от възможността. В момента сме на върха в класирането, започнахме отлично сезона. Аз пък съм в отлична форма и целите ми са големи. Лигата е силна, има много футболисти, които притежават отлични технически качества.

Колко важно бе за теб треньор на отбора да е Азрудин Валентин – човек, който те познава и може да разговаря с теб на шведски?– Разбира се, това е важно и дава сигурност. Все пак говорим за човек, който ме познава и като играч, и като личност. Той ми помогна много. Помага ми и фактът, че с Па Конате сме в една стая по време на лагерите. Тук вече са и приятелките ни, което прави социалният ни живот още по-лесен. Това важи и за сезона. През миналия се борехме да останем в Първа лига. През този целта е да сме в Топ 6 и да участваме в плейофите, борейки се за квота за евротурнирите. Имаме шансове, ще се борим докрай. Лудогорец и ЦСКА са двата големи фаворита. Но останалите отбори са по-добри, отколкото си мислите. Тук е рядкост да спечелиш с повече от 2 или три гола, всеки мач е труден. Мога да направя сравнение с шведското първенство. Почти убеден съм, че българското е по-добро. Чувам, че и много други мислят по същия начин.

Пътят ти до излизането в чужбина не е толкова обичаен…-Така е. От Хелзинборг отидох в Мялби. Там не играх много (б.р. – 3 шампионатни мача през 2019-а), но научих много за професионалния футбол, за което съм благодарен. След това за година бях във втородивизионния датски Фремад Амагер (б.р. – клубът е собственост на боса на Ботев Пд Антон Зингаревич). След това дойдох в България и съм тук вече повече от 9 месеца. Най-вероятно никога не съм бил футболистът, който се отличава в един отбор. Точно и затова сякаш минах „под радара“, за да стигна дотук. Аз обаче вярвах в себе си и качествата, които притежавам. Полагах много усилия през последните 2-3 години и сега всичко започва да се отплаща. Човекът, който означава най-много за мен до момента, е Азрудин Валентич. Той не спира да работи с мен. Да, дебютирах в професионалния футбол при друг треньор, но той е този, който ме изведе на друго ниво. И сега вече съм „на радара“. Хората ме забелязват, което е хубаво.

Как е „новият живот“?– Чувствам се много добре. Това, че приятелката ми е тук, го прави много по-лесен. Не е само да се върнеш от тренировка и да седнеш на дивана (смее се). Всичко е на ниво. Климатът е топъл, а храната добра. Понякога е малко самотно без семейството и приятелите, но това е животът, който сам съм си избрал. Знам, че ще трябва да понасям и удари, и някои липси, но засега всичко се отплаща и няма от какво да се оплаквам.

Колко още време се виждаш в Пловдив?– Искам да заиграя в някое от големите първенства. Договорът ми е до лятото на 2023 година. Ще видим колко дълго ще остана. Искам да продължа да играя в Европа, да направя свое собствено име. В Ботев израствам, това е чудесен клуб.

Баща ти Йеспер Янсон е добре познат – ако не в цяла Европа, то поне в шведския футбол. Доколко има принос и участва ли в развитието на кариерата ти?– Той определено е голяма част от живота ми като цяло, но сравнително малка част от футболния. Аз и агентът ми държим всички карти. Много близък съм с баща си, като това има предимства и недостатъци (смее се). Той ми дава съвети, но се стреми да стои настрана.

Значи нямаш „безплатен билет“ за титулярния състав на елитния шведски Хамарби, така ли?– (смее се) Нямам. Разбрали сме се, че никога няма да работим в един и същи клуб.

Като погледнем състава на младежкия национален отбор на Швеция, виждаме, че в него има доста момчета, които не играят редовно. Ти обаче си титуляр, а не си повикан…– Надявам се, че ще получа шанс. Не бива да забравяме, че националите се представят добре. Аз ще продължа да показвам какво мога в България. И дано един ден селекционерът се свърже с Азрудин Валентич и се поинтересува за качествата ми.