Медал за мъжество
„Волейболисти, вие сте велики българи“. Плакат с този надпис посрещна националите на летище София при завръщането им от световното в Япония през 2006 г. Тогава нашите спечелиха бронз.
Доказателство, че на небосклона има място за нови светлини, бяха индивидуалните награди в лигата. Чест, която си извоюваха едва три отбора (само играчи на шампиона Полша, на вторите САЩ и на България). Нашите получиха призове точно на постовете, където се очакваше да зейнат черни дупки. Тодор Алексиев бе избран за най-добър посрещач и реализатор. Нещо немислимо в присъствието на Матей Казийски. Големият волейболист обаче предпочете да сваля ръководството на федерацията, вместо да прави това, в което е най-добър - да забива в полето на съперниците.
Номер 1 при разпределителите стана Георги Братоев. Състезател, който никой не слагаше в сметките в началото на май. Младият плеймейкър замени на пожар контузения тогава Андрей Жеков. Впоследствие показа, че е заслужил доверието. Сега Братоев ще брани цветовете на трибагреника в Лондон след отказа на Жеков да играе на Олимпиадата.Каквото и да се случи край Темза, едно е ясно - селекционерът Найден Найденов може да разчита на истински бойци. Такива, готови да жертват личния си живот, почивката, та дори и здравето си в името на България. Защото намеците, че бившият треньор Радостин Стойчев е постъпил достойно, като изостави отбора, а тези, дето не са го последвали, са недостойни, звучат нелепо. Каква по-голяма гордост има от това на гърдите ти да грее името България. Както се казва, не е важно на гърба на фланелката какво пише, а отпред.
И моля, нека не се обиждат тези състезатели, предпочели да гледат олимпиадата пред телевизора, ако някой ги нарече дезертьори. Защото спортът е война в мирно време. Чрез съревнованията в залите и по стадионите нациите показват надмощието си. А когато някой напусне армията насред битката, той наказва собствените, а не чуждите бойци.Друг е въпросът, че държавата е изхарчила немалко пари от джоба на данъкоплатеца за подготовката на тези момчета, преди да решат да станат само зрители. Спортният министър обяви, че един олимпиец е струвал на държавата между 85 000 и 100 000 лева. На чия съвест ще лежат тези пари, може да прецени всеки.
Капитанът Владимир Николов също призна, че е мислил за напускане. Но осъзнал, че съотборниците му имат нужда от него. Така е, генералът винаги е необходим на своята армия. Защото една разбита чета, каквато някои се опитаха да направят националния отбор, щеше да се удави в Темза без знаменосеца си.
В този момент момчетата и треньорът Найден Найденов имат нужда от вяра и подкрепа. Затова, вместо да се търсят нови скандали или някакви кусури в състава, подготовката и разборите, които правел селекционерът, по-добре е да се гледа реалистично. Отборът без двама основни състезатели постигна това, което и с тях. За 20 дни чудо едва ли ще се случи. Така че всяко класиране между 5-о и 8-о място под петте преплетени кръга ще е достойно и ще повтори постигнатото от миналата Олимпиада.
Цвета МАРКОВА, "Преса