Футболните революционери, които са на път да възродят треньорската професия в България

Всеки път, когато се сетя за треньорската професия в България, ми става тъжно. Или по-точно затова в какво президентите на футболните клубове превърнаха иначе този труден, сложен и до преди години престижен занаят. За щяло и нещяло се мачкат, хулят и гонят треньори, назначават се други, защото се ползват с нечии протекции и т.н, и т.н. Тук отварям една скоба, тъй като до голяма степен същото се отнася и за спортните директори. Специалисти, които дори и да разбират от футбол, в повечето случаи думата им не се зачита. Искат, не искат, за да не загубят своето препитание, се превръщат в послушковци и неусетно стават проводници на пагубните идеи на своите началници. Знаете ли защо е всичко това? Повечето босове мислят, че щом управляват и са осигурили финансирането, другото е лесно. Дори се срещат и такива, които си вярват, че и те могат да управляват спортно-техническите процеси, ако им се направи скъпа селекция и се плащат високи заплати. Щеше да е много смешно, ако не беше толкова жалко...Но стига с негативните емоции. Бързам да изложа позицията си защо собствениците на Лудогорец Кирил и Георги Домусчиеви за кратко време успяха да изградят футболна империя с надеждата всички техни колеги да ги последват. Естествено, че двамата трябва да служат за пример, след успехите, които постигнаха в България и Европа за две години. И най-вече затова, че Лудогорец успя да спечели симпатиите и уважението на неутралния запалянко.Сигурен съм, че не бъркам в преценката си, тъй като имам възможност да следя повечето от случващите се процеси отблизо. Оставяме настрана, че братята са доста напористи и амбициозни. Макар че е важно, абстрахираме се и от факта, че клубът е финансово обезпечен. Защото все пак има и други такива, но нямат успех, по простата причина, че организацията куца. Очевидно Кирил и Георги Домусчиеви имат усет, тъй като пренесоха във футбола печелившия бизнес модел от фирмите си. Готов съм да се обзаложа, че макар и да не си го признават, целта на крупните инвеститори за в бъдеще е Лудогорец да мине на самоиздръжка, а защо не и да печелят от футбола. В което, разбира се, няма нищо лошо. Напротив - това говори за предприемчивост, упоритост, последователност и сериозни намерения. За тях най-важно бе да сформират екип от специалисти, които да си вършат съвестно задълженията. Оставете вие тази работа - този или онзи треньор или директор не бил познат на футболната общественост и нямал опит. Домусчиеви много добре разбираха, че с едва прохождащи в тази сфера и необременени хора може по-бързо да прокарат и наложат своите виждания. Естествено, ако някои прояви активност и има креативни идеи, добре дошло... За налагането на млади и неопитни, но в същото време амбициозни хора си има разбираема причина. Не бива да се отрича натрупания опит, но предвид мътните години, футболът не успя да роди достатъчно качествени ръководители и треньори. Така че собствениците на Лудогорец предпочетоха сами да си ги изградят, като им дадат шанс и ми осигурят нужните условия и спокойствие. Така, както направиха с Ивайло Петев и със Стойчо Стоев. Вярно, Стоев имаше не малък опит преди да акостира в Разград, но няма как да развие своя потенциал в отбори като Миньор и Монтана, където цари пълна неразбория. Като всеки добър мениджър и те наложиха ясни и точни правила. Всеки един служител в клуба разполага със свобода за действие само в определена сфера. Ако не вярвате, може да попитате изпълнителния директор Ангел Петричев за футболните умения на някой футболист на "орлите" и ще видите какъв отговор ще ви даде. В Лудогорец всеки си знае задълженията. Петричев не е тесен футболен специалист и затова стои настрана, когато става въпрос за чисто спортно-технически въпроси. Затова тук идва огромната роля на треньора в Лудогорец, който неминуемо се превръща в значима фигура. Знаете ли колко отговорна работа чака Стойчо Стоев преди срещите от шампионата и срещу Лацио? В този случай разузнаването, избистрянето на състава и тактиката за мачовете може да се окажат по-малък проблем от евентуална грешка при физическата активност на футболистите по време на зимната пауза. Този път подготовката е по-специфична от предните години. Ако изключим двубоя с Нефтохимик, Лудогорец стартира срещу Лацио. Съвсем логично е подготовката да е насочена към важните мачовете с италианците и отборът да се намира във върхова форма във физическо отношение. Още повече, че тимът от Рим ще има предимство, тъй като тогава техният шампионат ще бъде в разгара си. Да, ама от друга страна изниква следният въпрос. Ще могат ли при това положение играчите да бъдат на ниво до края на срещите от шампионата? Това също е от голямо значение, тъй като пред "орлите" на дневен ред не стои нищо друго освен спечелването на шампионата. Евентуално отстраняване на Лацио ще бъде грандиозен успех, но въпреки всичко не би си заслужавало, ако е за сметка на първото място в "А" група. Все пак титлата ще предостави на Лудогорец още един шанс за пробив в лигата на богатите - Шампионската лига. И при положение, че разградчани осъществят мечтата си, при правилно инвестиране на спечелените пари, което почти сигурно ще бъде направено, ги чака бляскаво бъдеще през следващите 5-6 години. Никак не е лесно. Всички тези неизвестности малко или много стряскат съня на Стойчо Стоев...