Световният шампион в шаха Магнус Карлсен: С Топалов сме имали страхотни битки
Дочакваме момента за уговореното предварително интервю със световния шампион Магнус Карлсен в полунощ. Да, близо 10 часа норвежкото чудо на шахмата преследваше титлата си в Лондон, а и тази от Гран при за 2015-а. Карлсен надви всички в зала „Олимпия“ в последния ден на турнира „Класик“, като трябваше да мине през плейоф, за да триумфира. Победата му над Максим Вашие-Лаграф беше краят на убийствен маратон от партии. Той е новото лице на спорта шахмат и вероятно първата суперзвезда в него от типа „маркетингов продукт“. Заобиколен от армия мениджъри, сподвижници, имиджмейкъри... Достъпът до него е труден, но все пак в полунощ нещата се случват и сме готови за разговор. Под строгото наблюдение на PR-звеното на Магнус, разбира се. На 26 години той вече не е „вундеркиндът“ на шаха, а неговата най-ярка фигура. Шампион, световен номер едно. Казват, че медиите в Западна Европа и Щатите засилват популярността му, защото е първият голям победител в шаха извън Източния блок от десетилетия. Може и така да е – снима се в реклама на „Порше“ с Мария Шарапова и Мохамед Али – това си е звезден статут. Преди интервюто, нормално, героите са уморени и от двете страни на камерата, но уговорката си е уговорка. Карлсен сяда пред микрофона на КОД СПОРТ и изстрелва скоростно отговорите като в блиц партиите, които са неговата голяма сила край дъската с черни и бели квадрати.
- Мистър Карлсен, поздравления за победата. Почти полунощ е, след 10-часова битка... Как трябва да е подготвен един шахматист кондиционно и психически, за да издържи на такъв маратон?
- Не е обичайно да имаме чак толкова дълъг маратон. За мое щастие имах малка пауза и време да почина и да хапна, защото жребият определи да чакам съперника си от другия плейоф. Докато играеха Лаграф и Гири, аз успях да се освежа и да презаредя батериите. Така че бях в добро състояние в края на турнира. В нашия спорт се случва да играеш дълги партии и надпревари, трябва да си готов за всичко.- Имате ли програма и за физическа подготовка, освен шахматната?- Разбира се, без това не може. В дни като днешния тази подготовка оказва голямо влияние и прави разликата в дългия маратон от партии.- Знаем, че освен фитнеса, сте запален и по други спортове. Защо избрахте шахматът като дете, казвал сте, че играете добре футбол, а и не само... Кога разбрахте, че призванието и талантът ви е точно в този спорт?- Много рано. Имах огромни интереси към шахматът, към историята, големите играчи. Когато започнах да побеждавам съперници на моята възраст, а и доста по-големи от мен, вече усещах, че съм добър. Но и до днес не спирам да се изненадвам, че нещата се развиха чак толкова добре за мен в шаха.- И все пак... футболът е любовта на всяко момче. Не ви ли се иска да играете за любимия ви Реал Мадрид?- Не, реалист съм и знам кое в живота е възможно и кое не. Да, определено имам самочувствието, че играя добре футбол. Но всъщност никога не съм имал дилема – шахматът е единственото нещо, което мога да правя професионално. Това е реалността.- Въпрос за почитателите на този спорт в България. Веселин Топалов е друго голямо име в шахмата за новия век. Както и ваш голям съперник през годините, в които вървяхте към върха. Какво е мнението ви за него като състезател, а и извън света на шаха?- Да, познаваме се отдавна. И мисля, че се разбираме доста добре. Добри колеги сме, когато става дума за спорта. Имали сме страхотни битки, много от тях с решително значение за отделни турнири или на световни първенства. Мисля, че ме е побеждавал четири пъти досега. А може и да са повече дори... Но аз съм печелил повече партии, в това съм сигурен. Тук в Лондон имах предимство, но срещу него никога не е лесно да победиш. Топалов е един от най-интересните играчи в шахматния елит. Винаги се бори до последно и никога не играе за реми. Търси победата. Винаги е интересно срещу него. - Една от първите ви паметни победи, когато бяхте съвсем млад, дойде точно срещу Топалов в София през 2008-а на турнира МТЕЛ Мастърс. Помните ли онзи мач, както и целият турнир, който сякаш ви изкара на голямата сцена?- Да, тогава наистина победих Топалов, но после загубих финала от Алексей Широв. А щом не съм спечелил турнира, за мен това е разочарование. С това и ще запомня турнира. Но имате право и за важността на победата ми над Веселин. Тогава той бе номер едно в света, а аз съвсем млад. Много голяма стъпка бе за мен.- Вие бяхте наричан Детето-чудо, Вундеркинд, Явления – когато на 13 години станахте гросмайстор и побеждавахте утвърдени играчи. Днес сте номер едно в света. Но колко от потенциала ви сте изпълнил и какво още можете да постигнете?- Мисля, че мога да науча много неща и да се подобря сериозно. Ако трябва да съм честен с вас, в последните месеци, а може би и през цялата година, нивото ми не бе особено добро. Признавам си, че е така. Щастлив съм, че в края на годината в Лондон си върнах някаква форма и успях да победя. Това е добра основа да поема по победния път и през следващата година. Надявам се да се случи точно така. Определено в играта ми има още доста място за подобрение.- Чувствате ли се звезда? Снимате реклами, лице сте на шаха, което не е типично за този спорт...- Аз обичам спорта. Останалото са неща, които вървят успоредно с това в модерния свят. Не размишлявам сериозно над тях, концентрацията ми е нужна за партиите срещу съперниците.- Да излезем за малко от рамките на шахматната игра. Какво ви прави щастлив, какво ви кара да се усмихвате? И какво ви ядосва в живота?- Ха, това е интересно. Не се замислям много за такива неща... Но да – ето какво. Семейството ми ме кара да съм спокоен и щастлив. Когато съм с тях, аз съм добре и усмихнат. Те са невероятна подкрепа за мен от ранна възраст. Какво ме ядосва и изнервя? Бесен съм, когато загубя. На каквото и да е, не говоря само за двубоите по шах. Не обичам и не приемам да бъда побеждаван.- Трудно ли е да имате нормално детство и младост, когато сте шахматен суперталант, спортна звезда и световен шампион още от ранна възраст?- Когато съм си у дома всичко е наред. Като дете не съм бил встрани от игрите и събиранията на другите в квартала. Никой не ме е приемал за странен заради това, че играех шах. Всъщност, за нивото на реклама и медийни изяви около мен, нещата са съвсем нормални в живота ми.- Ще ви видим ли скоро в София?- Дано, стига да има добър турнир на най-високо ниво. Когато бях във вашата столица ми хареса да се разхождам по улиците и да разглеждам. Защо да не го направя пак? Но времето ще покаже, в професионалния спорт прогнозите са трудно нещо.КОД СПОРТ, ТВ +