Атанас Върбанов: Само със свирка на врата не означава, че си съдия
"Съдията е за съд" - ако питате по-голямата част от запалянковците по трибуните. Той е онази превзета личност, която упражнява абсолютните си правомощия, раздавайки безцеремонно своите решения. Право на грешки няма, а допусне ли – сблъсква се с неспирния вой на тълпата. И въпреки че той често е най-големият грешник, той е и човекът, без когото нито един двубой не започва.
Ще ви запознаем с Атанас Върбанов - един от младите и проспериращи български волейболни рефери. Срещнал се с вълнуващия спорт на шега, а сега върви все по-уверено към покоряването на нови върхове. Съвсем наскоро волейболният арбитър повиши своето съдийско ниво и вече трупа опит и впечатления от първите си изяви на международната сцена. От няколко години работи и в Българската федерация по волейбол, в която изпълнява множество роли с една-единствена цел – да развива и помага на българския волейбол. Участвал в организацията на множество волейболни форуми от най-високо ниво. Често ще го виждаме и в друга светлина – като българския спец на системата за видео повторение - "видео чалъндж".
Атанас Върбанов разказва повече за себе си и за професията в специално интервю на Станимира Атанасова за uspelite.bg.
- Разкажи ни малко повече за себе си - затова как влезе във волейбола и как се стигна до това да станеш волейболен съдия?
- В Казанлък съм живял до завършването на средното си образование. Историята за мен и волейбола не е особено вълнуваща. На шега отидох до залата, където се помещаваше единственият волейболен клуб в града. Хареса ми и продължих да ходя редовно. Както обаче често се случва, не изглеждаше да ми предстои славна и бляскава волейболна кариера, затова се насочих към съдийството, което щеше да ме остави близо до спорта. Със съдийството се разбрахме повече и... ето ме сега - 10 години по-късно.Какви са първите ти впечатления от международните съдийски наряди?
- Понеже от няколко години вече работя в Българска федерация по волейбол, имам доста опит с такива мачове, но все от организационната им страна. Сега ми е интересно да правя единственото, което не съм правил по време на такива срещи. Малко ми е странно, колко свободно време имам, когато съм само съдия. Случвало ми се е даже да давам съвети на организаторите, като виждам, че имат проблеми с нещо.- Каква възможност ти даде и продължава да ти дава съдийството?
- Да се развивам и усъвършенствам в хобито си, че и да получавам заплащане за него.- А какви са целите, които си поставяш в бъдеще?
- Олимпийските игри са моята цел.- Кои са най-важните качества, които трябва да притежаваш, за да бъде успешен рефер в съвременния волейбол?
- Доста са. Трябва логична и много бърза мисъл, адаптивност към различните ситуации на игрището и дори хитрост в някои моменти. Здрава психика, работата в екип с колегите и умението за „разчитане“ на участниците в мача също са ключови. Всъщност да си съдия е много по-сложно и различно, от това да си човек със свирка на врата. Лошото е, че много хора не правят разлика.- Разкажи ни за някоя трудност, с която си се сблъсквал досега.
- Да проумея, че не може всички да ме харесват.- А спомняш ли си някоя комична случка по време на волейболна среща?
- Спомням си една случка на едно Балканско първенство в Черна гора, на което бях съдия. Отивайки към съдийската стая да се преоблека за мач, oбърках вратите и влязох в стаята на страничните съдии и секретарите, които тогава бяха само момичета. Озовах се в стая с няколко полуголи жени. Добре, че го приеха с усмивка.- Понякога не завиждаш ли на волейболистите, чиито мачове ръководиш? Не ти ли минава мисълта да размените местата си?
- Все още не съдийствам на такова ниво, където играят състезатели, на които мога да завиждам. А и то няма да е завист - по-скоро интерес към другия начин на живот. Иначе тук съм бил и от двете страни, имам няколко официални мача като състезател, но изобщо не ми се разменя.- Кога според теб един арбитър може да "изпусне" мача във волейбола?
- Когато реши да спечели "орден за съдийство", който никога не е съществувал.- Трупаш все повече опит зад граница - защо в България много често реферите са най-големите грешници? Може ли да се прави съпоставка в отношението на състезателите тук и на международно ниво?
- Защото състезатели и треньори си позволяват да казват, каквото си поискат безнаказано. Всъщност в България имаме съдии на най-високо световно ниво. Мисля си, че някой от най-титулуваните съдии в света ще имат доста проблеми с мача Пирин – ЦСКА, например.- Електронната апаратура навлиза все по-стремително във волейбола, което, разбира се, е в помощ на съдиите и състезателите. Но не правят ли технологиите по-накъсана и мудна играта?
- Правят я, но нали все пак се стремим към абсолютна справедливост? Според мен след известно време ще уцелим ваксата и технологиите ще започнат и да пестят време. Например - сега смяната, на теория, трябва да отнема най-много 1/3 от времето, което е отнемала за извършване преди 10 години. Просто трябва още време за адаптация на треньори, състезатели и съдии.- Какво е твоето мнение за премахването на техническите прекъсвания на 8-ма и 16-та точка, както бе на олимпийския турнир в Рио?
- Силно одобрявам от гледна точка на играта. Нека не забравяме обаче, че това е времето за реклама, което ни "храни". Трябва да се преценя за всяко отделно първенство или турнир.- Освен проспериращ съдия - имаш още доста роли, свързани с българския волейбол, като една от тях е свързана със системата за видео повторение "видео чек". Къде се чувстваш по-комфортно – като съдия или зад мониторите?
- И на двете места се чувствам прекрасно. С видео повторението вече нямам никакви проблеми, а съдийството ме предизвиква повече, защото е по-трудно.- Какво е мнението ти за увеличаващия се брой на жени съдии във волейбола, а и като цяло в спорта?
- Винаги е интересно да имаш мач с момиче. Смятам, че те трябва да имат справедлив и равен шанс да се докажат и изявят. Която успее – успее. От друга страна, според мен е грешка да се дават квоти за жени само, за да има такива.- Какъв е съветът ти към прохождащите съдии в България?
- Да си четат правилника, да си създадат принципи и да ги следват.