Наследници на легенди излизат срещу България

Първият съперник на България на започващото днес европейско първенство за юноши младша възраст (U19) е тимът на Италия. А в списъка на Адзурите личат имената на Давиде Гардини и Диего Кантагали, които са синове на две от легендите на италианския и световен волейбол, част от "Поколението на Феномените" на Хулио Веласко от 90-те години на ХХ век, съответно Андреа Гардини и Лука "Базука" Кантагали

 Диего Кантагали е на 18 години и е един от лидерите на този национален тим на Италия, след като направи първите си стъпки със синята фланелка още преди две години, когато бе повикан за Световното в Аржентина, въпреки че бе по-малък тогава. "Позволете ми малко бащинска гордост.. печеливш дебют в първия му мач от Световното в Аржентина", това написа в своя профил във Фейсбук тогава щастливият Лука.  Може да имаш 330 мача с националния отбор, да си спечелил две световни титли, три европейски и още много други медали, но да видиш сина си в националния тим е съвсем различно нещо. Друга емоция. И определено е такава и за италианските фенове. Да видиш отново на една от фланелките на Италия фамилията Кантагали е добър знак. Кръговратът на живота, който продължава под мрежата. Първородният син на един "феномен", който е главен герой от "Поколението на Феномените" на Хулио Веласко пред 90-те години. Очарованието е двойно. 

Малък гигант

"Със сигурност е голямо удовлетворение", усмихва се татко Лука. "Но не написах това само заради дебюта на сина ми, а защото бях наясно с напрежението, което няма как да отсъства". Все пак тогава Диего бе с две години по-малък от съотборниците си. А подобна разлика на тази възраст е сериозна. "Колебаеше се до последно дали да замине или не. И когато видях, че се осмели, бях много щастлив, освен че бях горд", допълва Кантагали-старши. Но малкият Кантагали още тогава не е бил толкова малък - с ръст от 202 см, с три по-висок от своя именит баща. "Приличаме си много като характери, в смисъл че е инат и държи на своето. Като състезател обаче не си приличаме толкова, или поне не засега", разказва още Лука. Неговият син не играе като посрещач, а започва като диагонал в школата на Лубе (Чивитанова). "Точно заради характера си не обича да иска съвети за разлика от по-малкия си брат Марко, който е на 13. Но аз все пак му говоря и той ме слуша, без да казва нищо", продължава Лука Кантагали. 

Избира волейбола пред баскета

И за разлика от своите бивши съотборници Лоренцо Бернарди и Андреа Джани, чиито синове се отдадоха на баскета, Кантагали намери начин да продължи волейболната династия. "Така е, но нямам заслуга. И Диего започна с баскетбол и беше обещаващ. Когато бе на 13 години се прибра един ден у дома и заяви: "Тате, искам да опитам с волейбол". И не можете да си представите радостта на бащата в такъв момент. Тогава семейството живееше в Реджо Емилия, където Лука бе треньор на местен отбор в А2, но основният интерес на местните бе под кошовете. От това решение не остана особено щастлив обаче тогавашният треньор на Диего. "За малко да се разплаче. Но Диего бе взел решението си и аз наистина не съм го карал насила. Той направи своя избор самостоятелно. Разбира се, предстои му много работа, а да носи моята фамилия няма да му бъде лесно. Но без значение от резултатите, които ще постига в своята кариера, ще бъда доволен от него", казва в заключение Лука. 

Другият волейболен наследник в състава на Италия за юноши до 19 г. е

Давиде Гардини

. Също на 18, той е син на друга легенда от онзи отбор на Скуадра адзура - Андреа. Давиде също впечатлява с ръст - 203 см и през последния сезон бе част от Клуб Италия, където тренират и играят целогодишно най-добрите таланти в италианския волейбол. 

Преди две години част от тогавашния юношески състав на Италия (до 19 г.) бяха и Алесандро Тофоли, син на големия Паоло, и Пиетро, наследник на Стефано, европейски шампион от Стокхолм′89. 

По информация на "Гадзета дело Спорт"

Превод: BGvolleyball.com

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти