Параолимпийска шампионка си подари евтаназия

Преди три години Мариеке Вервоорт спечели сребърен и бронзов медал на Параолимпийските игри в Рио, преди седем години завоюва златото в спринта на 100 м в инвалидни колички на Игрите за хора с увреждания в Лондон. Преди часове тя изпълни най-съкровеното си желание и за последно си пое дъх.
 
След което затвори очи завинаги. Мариеке си подари това, за което копнееше последните години - евтаназия.

Идеята за евтаназията се появява в главата на Мариеке през 2008 г. До тогава тя не се спира пред нищо! Инвалидната количка не пречи. Дори я стимулира да участва в триатлони, баскетболни турнири и всякаква спортна дейност.

Тогава обаче болестта започва да си казва думата. Вервоорт страда от рядко дегенеративно заболяване на мускулите – прогресивна миелопатия. То прави така, че тялото да се парализира от кръста надолу. С всяка следваща година състоянието се влошава все повече, докато стига до предел, в който болката я държи будна пред нощта. Преди Игрите в Рио де Жанейро Мариеке разказа, че спи по 10 минути, след което тренира. В допълнение тя започва да получава епилептични припадъци.

Преди Игрите през 2016 г. Мариеке изрече изреченията, които стъписаха целия свят: "След Рио ще сложа край на спортна си кариера, искам да видя какво ще ми поднесе животът и ще се опитам да се насладя на добрите моменти. Направила съм си списък с неща, които искам да направя преди да умра. Също така обмислям евтаназия".

 

И не го казва случайно! Евтаназията е разрешена в Белгия от 2003 г. насам. От тогава всяка година броят на хората, които се възползват от нея, се увеличава с по 14%. За 2017 г. 2309 човека са решили съзнателно да сложат край на живота си при медицинско наблюдение.

Самата Мариеке подписва документите за своята евтаназия през 2008 г. "Много ми беше трудно. Все повече и повече се депресирах. Не съм се чувствала така преди. Плачех постоянно. И тогава взех живота си в свои ръце. Готова съм! Тези документи ми дават много сила. Когато реша, ще го направя. Документите са подписани, казва със спокоен глас Мариеке. - Ако нямах тази възможност, вече да съм се самоубила. Мисля си, че самоубийствата ще намалеят, ако във всяка държава има такава опция за евтаназия. Хората не трябва да гледат на това като на убийство, а напротив – като възможност животът да продължи"

 

И така Мариеке си отиде! В добро настроение, в болница, с документи, подписани от строга комисия от трима лекари, но по собствено желание. И по шампионски, както е искала цял живот!