Най-великите мъжки финали на Australian Open

Тазгодишното издание на Australian Open достигна своята заключителна фаза и светът на тениса отново ще насочи поглед към „Род Лейвър Арена“. Финалът на Откритото първенство на Австралия многократно и приковавал зрителите пред телевизорите, като някои от тези мачове завинаги ще останат в паметта на феновете на тениса. Сензации, обрати, сълзи и необуздана радост – централния корт в „Мелбърн Парк“ е виждал какво ли не.  Евроспорт ни припомня най-великите финали при мъжете в историята на Australian Open.

Марк Едмъндсън срещу Джон Нюкъмб (1976)

Този финал е класическият пример за сблъсък между Давид и Голиат, а събитията около него наистина са достойни за филм. В навечерието на Australian Open 21-годишният Марк Едмъндсън се намира на едва 212-о място в световната ранглиста. Докато звездите на аристократичния спорт вече се наслаждават на финансовите облаги на Откритата ера, младият австралиец припечелва като чистач в местна болница.  

Макар че много от най-добрите тенисисти от САЩ и Европа неглижират Australian Open в онези години, жребият все пак включва някои доста сериозни имена като световният номер 2 Кен Роузуол, както и действащия шампион Джон Нюкъмб, който година по-рано побеждава Джими Конърс в друг легендарен финал.

Едмъндсън хвърля бомбата, елиминирайки Роузуол на полуфинала. Въпреки гръмката му победа всички фенове и експерти са категорични, че на финала срещу Нюкъмб късметът му ще свърши. Това предположение сякаш се потвърждава след като шампионът печели първия сет след тайбрек. След това обаче аутсайдерът шокира света, спечелвайки следващите три сета за крайното 6:7, 6:3, 7:6, 6:1. Позицията му в ранглистата по това време, както и фактът, че никога повече не достига до финал на турнир от Големия шлем, прави победата на Едмъндсън най-голямата сензация в историята на Откритата ера. Днес, 43 години по-късно, той все още е последният австралиец, печелил турнира.

Матс Виландер срещу Пат Кеш (1988)

През 1988 г. настъпва нова ера в историята на Australian Open. Тревната настилка е загърбена и турнирът за пръв път се играе на твърди кортове. Но, както се оказва, това е само едно от нещата, с които турнирът от онази година ще остане в историята. Финалът противопоставя две от младите звезди на спорта от онова време.

Кеш печели Уимбълдън година по-рано и е амбициран да се докаже пред домашна публика. Виландер пък вече има 4 титли от Големия шлем, като две от тях са от Australian Open. Кеш печели последните четири мача срещу Виландер на турнири Големия шлем преди този финал, но това изобщо не притеснява шведа, който печели първия сет с 6:3 и повежда с 4:1 във втория. За нещастие на Виландер мачът е прекъснат заради дъжд, а след паузата Кеш е като прероден. Австралиецът печели сета след тайбрек, след което триумфира и в третия с 6:3. След мача Виландер споделя

„Играх най-добрия тенис в кариерата си през първите два сета и наистина не знам как загубих втория. Но това е една от силите на Кеш и затова той ще бъде сред великите един ден“.

Изглежда, че всичко върви по плана на Кеш, но Виландер е на друго мнение и го отвява с 6:1 в четвъртия сет. След това шведът повежда с 2:0 в петия, но Кеш връща пробива и се стига до 6:6. Виландер печели сервис-гейма на Кеш, а след това и своя и така в крайна сметка побеждава с 6:3, 6:7, 3:6, 6:1, 8:6 след 4 часа и половина невероятна битка. Това се оказва най-славната година в кариерата на Виландер – след титлата в Австралия той печели „Ролан Гарос“ и US Open и достига до ¼-финал на Уимбълдън.

Андре Агаси срещу Пийт Сампрас (1995)

В историята на тениса едва ли има по-ожесточено съперничество от това между Андре Агаси и Пийт Сампрас. Двамата са напълно различни както като личности, така и като игрови стил и точно това прави съревнованието между тях най-интересното за 90-те години. Една от най-ярките глави в това легендарно съперничество е финалът на Australian Open през 1995 г.

В предходния турнир двамата са на противоположни полюси – Агаси не участва в Мелбърн, докато Сампрас печели титлата, след което триумфира и на Уимбълдън. Агаси все пак приключва силно годината, печелейки US Open. Турнирът се развива по много различен начин за двамата. Агаси минава експресно през конкуренцията и достига до финала без загубен сет, докато Сампрас печели няколко доста трудни мача. „Пистолетът Пийт“ е видимо затормозен психически заради това, че в началото на турнира неговият треньор и близък приятел Тим Гуликсън е диагностициран с рак на мозъка, заради което напуска Мелбърн. Сампрас дори се разплаква, докато изпълнява сервис в петия сет на мача си срещу Джим Курие.

Тази емоционална история превръща Пийт в любимец на австралийските фенове. Във финала Сампрас печели първия сет с 6:4 и изглежда така, сякаш приказката ще има щастлив край. Агаси обаче не е в настроение да прави подаръци и прегазва съперника си с 6:1 във втория сет, след което печели и третия след дрматичен тайбрек. Агаси повежда с 3:0, но Сампрас записва пет поредни точки. При 6:4 Пийт получава шанс отново да поведе в сетовете, но Агаси спасява първия сетбол, а в следващото разиграване Сампрас прави непредизвикана грешка при наглед лесно форхенд воле. Агаси приключва сета с две чудесни излизания на мрежата, завършили с форхенд уинъри.

Агаси печели и следващия сет за крайното 4:6, 6:1, 7:6, 6:4 в своя полза и триумфира с първата от четирите си титли на Australian Open, като този успех също така му позволява да измести големия си съперник от първото място в световната ранглиста.

Рафаел Надал срещу Роджър Федерер (2009)

Съперничеството между Маестрото и Матадора придобива легендарен статут след 5-сетовата победа на Надал на финала на Уимбълдън през 2008 – мач, определян от мнозина като най-великият в цялата история на тениса.

За да стигне до финала в Мелбърн Надал трябва да премине през 5-сетов трилър срещу сънародника си Фернандо Вердаско, продължил повече от 5 часа. На финала обаче Матадора показва пословичните си мощ и издръжливост. Федерер повежда с 4:2, но Надал осъществява обрат и печели първия сет със 7:5. Федерер обаче отговаря подобаващо и печели втория с 6:3. По време на третия сет испанецът трябва да получи медицинска помощ заради схващане на бедрото, но въпреки това успява да изтръгне успеха след тайбрек. Но Федерер продължава да не се предава и отново изравнява сетовете след успех с 6:3. Волята на Надал обаче е по-силна от умората му. При резултат 5:2 и 40:15 Федерер спасява два мачбола, но в крайна сметка испанецът триумфира.
След края на мача Роджър взема микрофона и промълвя „Господи, това ме убива“, след което избухва в сълзи и е прегърнат от Надал. Този момент окончателно затвърждава легендарния статут както на изиграния току-що мач, така и на двамата участници в него.

Новак Джокович срещу Рафаел Надал (2012)

Докато много хора имат различни виждания за това кои са едни от най-великите финали в историята на Australian Open, то първенецът винаги е неоспорим. Невероятната игра, показана от Новак Джокович и Рафаел Надал на финала в Мелбърн през 2012 г. правят този мач един от най-великите в историята на тениса изобщо.

Джокович пристига в Мелбърн като фаворит, след като през 2011 е изиграл най-силната година в кариерата си дотогава, печeлейки Australian Open, Уимбълдън и US Open и също така достига до ½-финал на „Ролан Гарос“, където губи от Роджър Федерер. Надал също е усетил вкуса на успеха, след като е спечелил своята „дежурна“ титла в Париж.

Финалът продължава почти 6 часа, превръщайки се в най-дългия в историята на турнирите от Големия шлем. Това е трети „мейджър“ финал между Джокович и Надал, като почти всяко разиграване в мача е истинско зрелище. Сетовете минават като миг. Надал повежда след 7:5 в първия, но след това Джокович изравнява сетовете като печели втория с 6:4. Сърбинът набира инерция и осъществява обрат след 6:2 в третия сет. Рафа печели четвъртия сет след инфарктен тайбрек, в който изостава с 5:4, но успява да реализира три поредни точки. „Матадора“ пада на колене в момент на радост, който завинаги остава в паметта на феновете.

Надал повежда с 4:2 във финалния сет и изглежда съвсем близо до втората си титла в турнира. Джокович изравнява геймовете, но в деветия се оказва по гръб на земята, напълно изтощен след като губи невероятно разиграване с 32 удара! „Джокера“ все пак повежда с 6:5 и спасява точка за пробив на Надал, преди за оформи крайното 5:7, 6:4, 6:2, 6:7, 7:5 в своя полза. На церемонията по награждаването двамата са толкова изтощени, че се налага да им донесат столове. Сега, 7 години по-късно, Джокера и Матадора отново се готвят за финал на „Род Лейвър Арена“. Дали ще станем свидетели на още един легендарен сблъсък между двамата, вижте тази неделя на живо по Евроспорт.

Следвай ни: