Линдзи Джакобелис е една от най-успешните състезателки в бордъркроса. Американката има четири златни медала от световни първенства, сребърен олимпийски медал от Торино, печелила е рекордните 10 пъти зимните „Екс геймс“.
- Как си, Линдзи, как се чувстваш в Банско?
- Чувствам се добре. Използвам времето да се подготвя психически за това, което ми предстои. Гледам на това състезание като на възможност за тренировка и се опитвам да се запазя силна и здрава за следващите няколко седмици.
- Какво мислиш за тази по-кратка версия на бордъркроса – спийдбордъркрос. Харесва ли ти, тъй като е доста различна от типичната дисциплина?
- Не ми харесва, за съжаление. Стартът е много забавен, има чудесни скокове, но предпочитам пълната версия. В нея има повече изпреварвания, повече стратегия и се залага на комплекс от качества, а не само на старта, който е силна страна само на някои. Това никога не е било моята сила. Справям се по-добре, когато трябва да карам в трафик, има изпреварвания и завои. Спийдбордъркроса не пасва на моя стил, но все пак е добра тренировка и затова реших да дойда тук.
- Тази версия може би е по-забавна за хората по трибуните, тъй като могат да видят цялото трасе – от старта до финала?
- Възможно е. Тук има потенциал да бъде удължено трасето надолу и да го направят като затворено трасе, „пъмп трак“. Това не е точно спринт, защото само използваш скоростта, вместо да я създаваш, което се предполага за истинско спринт трасе, където трябва да поддържаш и надграждаш скоростта. Тук развиваш огромна скорост, след което трябва да успееш да се задържиш, защото скоковете стават все по-малки, а ти се движиш все по-бързо. Разбирам защо се прави – за промяната и заради публиката, но смятам, че има други начини да адаптираме и развиваме спорта. Все пак това е едно отлично начало.
- Позволи ми сега да те върна назад във времето. Кой е първият ти спомен върху сняг?
- Първият ми спомен на сняг... Бях доста малка, може би на 5 и татко ме учеше да карам ски. Винаги ме слагаше между краката си, за да правим рало. Спомням си, че карахме супер бързо, но го заболяха колената. Тогава мама каза: „Аз ще поема Линдзи, ти отиди да си починеш.“ Мама обаче беше много, много бавна и аз се отказах. Казах : „Сама ще си карам“. И тогава се научих да карам ски сама.
- Четох, че брат ти те е качил на сноуборд. Беше ли строг с теб или просто ти показа забавната страна на карането на сноуборд?
- Брат ми ми помогна да преодолея психологическата бариера да завивам. Не исках да изоставам назад и се опитвах да го следвам, карайки колкото се може по-бързо, но не успявах, а и не исках да се откъсвам от групата. Така един ден брат ми ме заведе на детската писта, за да измислим как да оправим нещата. След прекараното време заедно, нещата просто се получиха и всичко си дойде на мястото.
- Десет години след първото си качване на борд, ти вече си световен шампион и сребърен медалист от олимпийски игри. Беше ли трудно за младо момиче да се справи с цялото внимание?
- Бих казала, че беше предизвикателство. Очакваш много от самия себе си, а в един момент и целият свят очаква много от теб. Винаги искаш да постигнеш възможно най-доброто, но си под голямо напрежение. Доста е напрегнато и е трудно да намериш баланса. С годините вече имам повече опит и съм доста по-зряла. Сега е по-лесно, но си спомням, че не беше лесно, когато бях по-млада.
- Държиш рекорда за най-много титли на „Екс Геймс“ при жените – 10. Имаш много медали. Кое отличие спечели най-трудно и кое е най-ценно за теб?
- Много обичам медалите си от „Екс Геймс“. Това трасе винаги те плаши в началото, след което преодоляваш страха. Винаги има много задминавания и никога не се знае какво ще се случи. Участвах там с брат си и започнахме от много малки. Провежда се много близо до вкъщи. За първи път участвах в това състезание, когато бях на 15, и се връщах всяка година. Не мислех, че е възможно да продължа да печеля, но всяка година надграждах и имах малко предимство. Много е приятно да се връщаш, да се развиваш и да ставаш по-добър в спорта си през такъв дълъг период от време. Смятам, че това ме определя като спортист и именно по тази причина ценя отличията си от „Екс Геймс“ най-много.
- Липсват ли ти другите дисциплини – халфпайп, слоупстайл?
- Карах и в трите, но беше много трудно да участвам във всичките. Времето за тренировки става все по-малко, а по-малкото тренировки могат да доведат до контузии. Първо се отказах от слоупстайла, като участвах в халфпайп и бордъркрос, но отново започнаха да си пречат. Не можех да се раздвоя, мога да съм само на едно място в определен момент. Два пъти повече време за пътуване и по-малко време за подготовка. След известен период реших, че това не е най-доброто и безопасно решение за мен и през 2008-а спрях да участвам на състезания в халфпайпа. Сега го правя само за удоволствие и понякога да преподавам. Тогава се фокусирах изцяло върху бордъркроса, където постигнах истински растеж.
- Какво правиш в свободното си време?
- В свободното си време тренирам много. През лятото живея в Калифорния, защото след толкова много студ обичам да съм на топло и да си почина от всичко. Усещането е много приятно. Обичам да карам сърф и да бъда във водата, което също е много приятно, особено след толкова много контузии. Просто да бъдеш във водата действа много успокояващо на тялото. Наскоро започнах да се занимавам с реставрацията на един стар автомобил – ЕмДжи, производство 1977 г. С татко работим заедно върху него.
- Имаш ли любима книга или филм?
- Любимата ми книга е „Prodigal summer” на Барбара Кингсолвър. Препрочитам я всяка година по няколко пъти. Имам я на телефона си, чета я преди да си легна или докато се возя в кола. Много интересна история.
- Когато дойде време да излезеш на пистата, коя музика ти помага да влезеш в зоната?
- Шакира доста ме зарежда, много обичам класически рок. Понякога обаче слушам забавни поп песнички, които да ме събудят, особено когато стана доста рано. Кафето може да не е достатъчно за събуждане. Зависи от настроението, в което се намирам, но обикновено залагам на свежи динамични песни.
- Какво си спомняш от Сочи?
- Много неща си спомням от Сочи. Това бяха добри олимпийски игри за мен в психологическо отношение, въпреки че не постигнах желания резултат. Карах наистина добре, но се движех много бързо и допуснах грешка. Такива неща може да се случат на всеки.
- Осинови куче...
- Точно така. В момента той се намира вкъщи в Кънектикът при семейството ми. Татко се влюби в него – оставих го за едно пътуване и след това той не искаше да ми го върне. Щях да се чувствам виновна, ако му го бях взела. Така че сега е в Кънектикът, на 5 годинки е, здрав и щастлив. Всеки ден играе с кучето на майка ми и няма как да ги разделя, но го виждам доста често. Определено към мен реагира по по-специален начин, отколкото към останалите и знае коя съм.
- Олимпийските игри в ПьонгЧанг са четвърто участие за теб на такъв форум. Как се чувстваш в навечерието на игрите?
- Честно казано, не съм предполагала, че толкова дълго ще се задържа в спорта. Не бих казала, че е изненада, но е готино, че през годините израствах, подобрявах постиженията си и се развивах в този спорт, за да стигна до четвъртите си олимпийски игри. Надявам се този път да разчитам на повече спокойствие и добър подход. Дано имам малко повече късмет, защото това са олимпийски игри, а в бордъркроса има толкова много фактори, които не зависят от теб самия. В края на краищата, ще видим какво ще стане, но единственото, което мога да направя, е да отида и да се раздам на максимума в дадения ден. Тогава ще бъде определен кой е най-доброят за този ден, но това не те определя като спортист изобщо.