)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
На 1 юли 1986 г., два дни след като Марадона спечели световната купа, Жоан Гаспарт и Джосеп Луис Нуньес завършиха трансфера на Гари Линекър за 450 млн. песети. Англичанинът току-що бе станал голмайстор на Мондиал 1986 с шест точни попадения, с едно повече от Марадона, Карека и Бутрагеньо. В Барселона спечели една Купа на краля (1988) и една Купа на носителите на купи (1989) и вкара 52 гола в 139 официални мача в рамките на три сезона (1986-1989) под ръководството на Тери Венабълс, Луис Арагонес и Йохан Крайф, който го извади от наказателното поле, Гари не издържа и си тръгна. Днес идва на „Камп Ноу” със синовете си – и четиримата са привърженици на Барса, поне два пъти годишно. Ще се върнат и на 14 март, когато Челси гостува в осминафинал от Шампионската лига.
- Трудно ли се приспособи към Барса?
- Малко трудно, да, но започнах много добре с два гола в първия кръг срещу Расинг Сантандер и имах много добри съотборници като теб.
- Помнят те не само с головете ти, а и с твоята симпатичност и елегантност. Марк Хюз обаче не се приспособи. Защо?
- Той беше по-млад. Аз дойдох на 25 години, а Марк – на 23. Начинът му на игра – по-физически и силов, караше съдиите да му свирят повече нарушения. Той беше и по-интровертен. Аз имах повече опит.
- Кога си даде сметка, че си най-добрият английски футболист?
- В първата ми година тук. Вкарването на хеттрик на Реал Мадрид в първия ми Класико беше нещо специално и незабравимо. Вкарах също три гола и на Испания насред „Бернабеу”. Но не спечелихме нищо. Другата година вече дойде Купата на краля при Арагонес.
- Крайф дойде през 1988 г., ала те постави дясно крило. Трудно ли бе това за типична „деветка” като теб?
- Беше доста трудно време за мен. Това не бе моята позиция: аз бях човек за наказателното поле. По онова време можеше да се пускат само двама чужденци и според мен Йохан искаше друг човек за атаката. Постави ме на крилото, не за да ме вбеси, а за да поискам сам да си тръгна.
- Т.е. те прикани да си тръгнеш от Барса…
- Точно така. Защо иначе трябваше футболист за пеналта да играе на фланга? Да, бях бърз, но нямах техниката да финтирам защитниците. Ясно беше колко ми е трудно. Аз не исках да си тръгна от Барса, защото бях щастлив в клуба и с живота в града, ала тези неща се случват във футбола: треньори идват и правят промени.
- Вече не беше щастлив с играта…
- Не бях, а щастието и душевният мир са много важни на футболния терен. Ако не играеш на своята позиция, е трудно.
- Има играчи, които се приспособяват в нови роли, но не всички…
- Да, тези са добрите играчи. Аз умеех само да вкарвам голове и дотам.
- Но това е най-трудното нещо във футбола…
- Да, но когато играеш на фланга не е толкова лесно, още повече в отбор на Крайф крилото играе по-далеч от вратата. Това бе един от най-трудните етапи в моята кариера, може би единственият такъв. В Лестър като 18-годишен играх на крилото, но само за да натрупам начален опит и никога след това не бях поставям там до идването на Крайф. Не умеех да играя там, нямах представа как става. Според мен Крайф трябваше да постави мен в средата, а теб на крилото. Ти също имаше проблеми с Крайф.
- Да, така е…
- Макар че трябва да помним, че той беше велик футболист и отличен треньор. Промени много неща във футбола на Барса. Аз нямах никакъв личен проблем с него, научи ме на нови неща. Проблемът ми бе напълно професионален. Важно е да припомня това.
- Какво бе за теб вкарването на гол?
- Най-великото нещо! Няма друго чувство в света като това да вкараш гол в голям мач – незабравимо е. Сега работя в телевизията, имаме екип в студиото и е тръпка, ала не може да се сравни с вкарването на гол. Цял живот търся подобно усещане, ала не съм открил нищо сравнимо. Говорил съм с други велики голаджии като Алан Шиърър и Майкъл Оуен – и двамата ми казват същото: че нищо не може да се сравни с вкарването на гол. Ако животът ти е голът, когато стигнеш до него, всичко друго се губи като значение.
- Да се върнем на началото ти в Лестър…
- Тогава никой не знаеше Лестър, но след спечелването на титлата в Премиър Лийг нещата се промениха. После отидох в Евертън една година преди да направя добрия си Мондиал в Мексико.
- Добър, казваш… Та само Марадона направи по-добър Мондиал от теб!
- Да, но аз вкарах повече голове от него (б.и. – засмива се). После дойдох в Барселона.
- Винаги си бил централен нападател. Как осъзна, че си различен от останалите момчета?
- Аз не умеех като теб да дриблирам през няколко съперници, но имах бързината и интелигентността да се движа в пространствата, както и много спокойствие и хладнокръвие.
- Мисля, че си единственият, когото познавам, без нито един жълт картон. Истина ли е?
- Да, винаги съм бил много спокоен. Футболът и без това е толкова труден, че трябва да се съсредоточиш изцяло върху играта. Ако се отдадеш на други неща или тръгнеш да дискутираш със съдията, може да се изгубиш.
- Каква е най-голямата промяна от футбола в наше време до днес?
- Футболът се промени много, особено по отношение на терените. Днес те са на отлично ниво навсякъде.
- А в Барса?
- Очарован съм. Гледам всеки мач на отбора. Аз съм от Барса, а и четиримата ми синове са луди по Барса. Трима от тях са също от Лестър и само не мога още да разбера как единият излезе от Манчестър Юнайтед. Барса е най-добрият отбор още от времето на Роналдиньо, Чави и Иниеста, но най-вече Лионел Меси. Лео е от друга планета!
- Неймар си тръгна, но Барса остава на върха…
- Бяха много атакуващ отбор с Неймар, Меси и Луис Суарес. Сега има лека промяна, повече организация в защита и повече баланс със система 1-4-4-2, а Меси играе колкото за трима, така че все едно Барса играе с 13 души. Така е лесно и спечелването на Ла Лига е фасулска работа.
- Защо си толкова запленен от Меси?
- Защото само в един мач прави по четири-пет неща, които аз никога не съм правил в моята карера. Ти си правил някои подобни неща, ала при Лео е във всеки мач. Той е най-добрият на всички времена. Никога не бях си и представял, че един ден ще видя някого по-добър от Марадона!
- Аз ще ти кажа същото. Играх три години с Диего. Кое ги различава?
- Цифрите. Меси вкарва в почти всеки мач, а Диего не бележеше толкова много. Лео подава и финтира като Диего, ала вкарва много голове, без да е роден голаджия – много е умен. Пък и е повече време на върха във футбола, вече 12 години. Истински феномен! Казват, че Марадона е спечелил Мондиал, а Лео – не, но Лео е спечелил четири пъти Европейската купа, а Диего никога не го е правил. Така че може да се дебатира. Двамата са най-големите, но за мен Меси е малко по-голям. Барса започва всеки мач с 13 играчи, защото има Меси.
- Гледал си доста Филипе Коутиньо в Ливърпул. На коя позиция според теб може да даде най-голям принос?
- Много ми харесва и го смятам за добър трансфер за Барса. Много е техничен, умее да подава, да финтира, вкарва много голове извън наказателното поле. Най-полезен е, когато тръгне от левия фланг по диагонала навътре, за да ползва десния си крак за удар или извеждащ пас.
- Но отляво играе Андрес Иниеста…
- И той не е никак зле (б.и. – засмива се).
- Говори ми за Иниеста и Чави!
- О, Иниеста, Чави и Серхио Бускетс – те са трима от най-добрите футболисти на всички времена! Спечелили са всичко във футбола и на клубно, и на международно ниво. Винаги съм си мислел, че ако бяха натурализирали Меси преди дебюта му за Аржентина, испанците щяха да спечелят повече от една световна и две европейски купи: вероятно три световни и три европейски. С тези тримата в полузащитата Барса беше много голям отбор.
- В Аржентина Лео има много проблеми през годините…
- Да, разбира се, че не може да играе сам, а понякога се налагаше да играе сам в националния отбор.
- Във всичките тези години Кристиано Роналдо се бори за трона с Меси. Как би го определил като футболист?
- Като един от най-добрите за всички времена и като втория най-добър за последните 10 години. За днес не съм сигурен, защото е вече на 33 години и лека-полека тези неща си проличават във футбола. Сваля нивото мъничко, но още ми харесва. Играе за отбора си и е голям професионалист. Полага огромен труд, ала повече от на мен му харесва да вкарва голове и му личи, когато не успее, а негов съотборник се разпише. Аз винаги отивах да прегърна съотборниците си след техен гол.
- Много си активен в социалните мрежи, а коментарите ти по адрес на Карим Бензема предизвикаха полемика. Защо?
- Аз намирам Бензема за голям голаджия и добър играч за колектива и специално за Кристиано, но за мен има други по-добри централни нападатели. Хората после ми говориха какво ли не, ала аз визирах конкретно моето изкуство – вкарването на голове.
- Има ли Англия качествата да спечели Мондиала в Русия?
- Мисля, че не. Ще сме по-конкурентоспособни в сравнение с последните 10-15 години. Навремето имахме Лампард, Джерард, а напоследък нямаме големи играчи, като изключим Уейн Рууни. Сега се подобряваме – имаме Хари Кейн, Деле Али, Рахим Стърлинг и някои доста добри млади играчи. Спечелихме световните първенства до-17 и до-20… Малко е рано да се качим на върха, но напредваме. Мисля, че можем стигна до четвъртфиналите, оттам насетне всеки мач може да бъде спечелен. Има обаче по-добри отбори: Испания, Франция, Бразилия, Аржентина, която с Меси винаги би имала шанс при добра организация на терена…
- Франция преди Белгия?
- Е, и белгийците имат много добри футболисти като Кевин Де Брайне, Еден Азар, Ян Вертонген, но при тях винаги има едно „но”.
- Ами Германия?
- Тя винаги е сред фаворитите.
- Какво беше казал за Германия?
- А да (б.и. – засмива се). Футболът е спорт, в който 22-ама души тичат след топка, а накрая го печелят германците.
- Ха-ха-ха… митична фраза…
- Да, направо не е за вярване. Като ида в Германия, все ме питат: „Абе не беше ли ти оня, дето каза…?”. Ей, това беше само една шега от 1994 година!
- Това няма да е последният Мондиал на Меси, нали?
- Ммм, възможно е. Зависи… Представяш ли си футбола без Меси?! Какво ще правим тогава?!
- Точно това щях да те питам, защото човек тръгва да гледа мач с желанието да го види в игра…
- Ще бъде един много тъжен ден. Когато Меси не играе, футболът не е толкова интересен. В неделя например не игра заради получена почивка и моментално получих съобщения по телефона от синовете ми: „Меси не играе! Не искам да гледам мача!”. За мен той е най-добрият за всички времена, но ще дойде ден, в който ще приключи с футбола, това се случва на всички ни. Макар че той ще играе още време, сигурно до 80-те си години… Майтап.
- Гледката как се хвана за главата след попадението на Сержи Роберто при обрата до 6:1 за Барса срещу Пари Сен Жермен в последната минута обиколи света. Тогава изживя ли гола отстрани както във времето си на терена?
- Ох! Бяхме в студиото на BT Sport с Джерард, Оуен и Рио Фърдинанд, а аз бях единственият фен на Барса сред тях. Беше невероятно – три гола за пет минути с изумителен Неймар!
- Кое отпразнува повече: това 6:1 или шампионската титла на Лестър?
- Има разлика. Онова 6:1 беше просто един моментен взрив, а спечелването на титлата от Лестър бе истинско чудо, нещо наистина невъзможно. Беше много специално изживяване за мен със синовете ми, трима от които са от Лестър.
- Преди това беше казал, че ако Лестър стигне до титлата, ще водиш рубриката „Мач на деня” по боксерки…
- Смятах, че е невъзможно, а накрая бях принуден да го сторя.
- Ти си мъж на думата си…
- Не, аз съм глупак. Какъв срам да водиш така по телевизията!
Лобо Караско, „Мундо Депортиво”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)