Бербатов: Не мога да се самопоканя в ЦСКА

От една година, откакто е без отбор, Димитър Бербатов не е получил предложение от никой от ръководителите в ЦСКА дори да тренира с отбора. Той няма подписан договор, каквито слухове плъзнаха, за да се превърнат във фалшива реалност за търсещи ги. С мениджъра му Емил Данчев са в процес на работа по проекти за следваща футболна дестинация.

Развихрилите се страсти днес накараха дори самият Бербатов да препоръча всички заинтересовани да прочетат истината за трансферните му планове, разкрита и потвърдена и днес пред "24 часа".

"Кога ще се напише нещо вярно или проверено!!! Или и аз трябва да пускам декларации, нали те са модерни сега... Не, по-добрият вариант е утре да се прочете интервюто, което съм дал, за да няма объркани и после извиняващи се", написа голямата ни футболна звезда на официалния си профил във фейсбук.

А истината защо тренира с "Берое", а не е тренирал с ЦСКА е следната:

"Защото познавам треньорския екип и хората ме поканиха да тренирам с тях. Бонус е, че познавам екипа, знам как работят. А и подготовката им беше на места, където аз също отидох, за да си почивам. Сега тренират в София и имам възможност пак да тренирам с тях. Но най-важното в случая е – защото ме поканиха да тренирам с тях. Никой друг български отбор не ме е търсил. Аз не мога да се самопоканя, може да разваля тренировъчния процес. Всеки треньор си има механика и начин на действие, не може някой просто да си реши и да се включва ей така в тренировката, това е липса на уважение и професионализъм. А и тренирам е голяма дума. Включвам се в някои от упражненията, в други не. Като гледам да не преча в развитието на отбора и тренировъчния процес. Играх един мач, за да усетя как се чувствам в игрова обстановка, може и още един да изиграя, и след това отивам на почивка.
 
И се надявам тези неща да ме държат във форма докато почивам. Имаше и друга история, от която се направиха какви ли не изводи – като се пуснаха информации, че съм отишъл да тренирам с другото ЦСКА – 1948. Ами всъщност аз си тренирам постоянно. Тогава си тренирах на мястото, на което дойдоха и те. Аз тренирах от една седмица там, тичах си сам. И в края на седмицата дойдоха и те там. Когато вечер отивах да тренирам, на тях им бяха тренировките там. И ме поканиха да потренирам с тях. И там имат млади момчета, които могат да научат нещо от мен. С удоволствие бих споделял наученото през годините за млади български момчета. Тренирал съм и с „Банско“, и със „Славия“, когато треньор беше Петър Хубчев, тренирал съм си и с ЦСКА.", казва още Бербатов.

Канил ли го е изобщо друг отбор освен "Берое"?

"Не. Както казах – в този случай бонус е, че познавам треньорския щаб и начина на работа. Но ми казаха: „Заповядай, готви се с нас“. Никой друг не ме е търсил и поканил. А една година стоя без отбор.

И никой не е звъннал да каже: „Господин Бербатов, добре сте дошъл при нас. Заповядайте, тренирайте. Заповядайте, имаме интерес да ви вземем да поиграете при нас.“ Понеже ме пита за ЦСКА, ти казвам конкретно и за ЦСКА: „Никой не ме е потърсил.“

Аз наистина не мога да си позволя да се самопоканя. Някой може да каже - но ти нямаш нужда от покана. Не, не се прави така, това е балкански манталитен на мислене и не е правилен начин на работа. Но има и друго – може преди време да си играл в даден отбор, но времето върви, клубът се развива по даден начин и може би в настоящата ситуация самият клуб няма нужда от теб. Няма нищо странно в това", заявява Бербатов в пространно интервю.

Бербатов изказва и болката си за довеждането на ЦСКА до фалит:

"Много ясно, че ме боли. Не мисля, че има цесекар, когото да не го боли. Но има едно нещо, което ми е много странно - как не се търси сметка на онези хора, които доведоха ЦСКА до това състояние и до фалит. Как можеш ти като фен на ЦСКА, като човек, който милее за ЦСКА и живее за ЦСКА, да не държиш сметка на тези хора по законов път? И дали може да им се държи сметка изобщо? Как се вършат изобщо тези машинации? И как е възможно да ги правиш с институция като ЦСКА. Никой друг не е виновен освен хората, които са ръководили ЦСКА. Който е бил начело и се е разпореждал за финансовите въпроси, той е отговорен. Защото всичко дойде от огромната задлъжнялост, трупана от ръководителите. Кой е отговорен за финансовата част? Хората, които са били начело на ЦСКА. На тези хора трябва да се потърси сметка. Това не трябва просто да мине и замине. Защото, ако за тези неща не се търси отговорност, те може да се повторят. И най-важното е да не се оставят хората да бъдат манипулирани и залъгвани с грешна информация."
 
Много цесекари виждат идеален вариант Бербатов да завърши кариерата си на "Армията". Но има ли изобщо шанс да се завърне в България?

"Не е важно дали Бербатов ще играе в ЦСКА, или не. Важното е това, което казах по горе, да не бъде допускано да се случи пак. Защото аз съм вече на 36. Аз не мога да играя всеки мач. Аз не мога да решавам всеки мач. Не мога да тренирам всеки ден. Аз няма да взема топката от моята врата и да отида сам до другата и да вкарам гол, въпреки че това си представят доста хора. В чисто игрова обстановка това няма да доведе до много плюсове. Плюс и най-добрия вариант ще е ако хората, които управляват ЦСКА сега, не допуснат същите грешки, които са били допускани толкова много години назад.

Ето това ще оправи и помогне на ЦСКА. А за най-крайните хора и тези, които обичат да манипулират другите, и тези, които не ме харесват, колкото и да им се обяснява и доказва с факти, никога няма да могат да го приемат. А знаеш ли кое също не е плюс? Говоря за моя случай. Ако тръгнеш от България и направиш голямо име в световния футбол, тогава свикваш на всички удобства, които световният футбол може да ти предложи - отборът, тренировките, треньорът, начинът на опериране в самия отбор, финансовата част, терените, базата, стадионите, самите мачове, възстановяването след мачовете, храненето, спането по хотелите, лагерите…

И впоследствие, когато вървиш към края на кариерата си, дори да искаш да поиграеш малко в България за финал, като видиш начина, по който се оперира тук и като всички изброени фактори не са както трябва, а ти вече си свикнал да са, тогава се оказва, че всеки от тези детайли ще води до редица малки проблеми. Които обаче като се натрупат, става голям проблем. И това е в състояние да откаже човек – дори да има идея да поиграе в България, да го направи. Защото натрупване на такива проблеми би могло да развали удоволствието от играта, а на мен любовта към футбола ми е много важна".

"Сега някой ще каже – ама ти защо ще искаш изобщо да ти се плаща, за да дойдеш да играеш. Ами защото всяка марка си има цена. Ако аз се върна да играя тук, ще има бонуси за отбора и при правилно управление те ще оправдаят инвестицията – ще има отразяване в световните медии, възможност за привличане на нови спонсори, продажба на фланелки, посещение на мачовете от повече зрители.

Логиката навсякъде е такава – когато работиш, трябва да бъдеш заплатен. Голямата ми болка е, че като излезеш от България, постигнеш световни успехи и решиш да се върнеш да поиграеш ей така за кеф и да понаучиш младите състезатели – трудно могат да ти се получат нещата. Единственият стимул, който би могъл да ме накара да помисля дали да не преглътна всичко, е именно шансът да предам наученото на младите.

Аз вече дори не се виждам като нападател, не искам да вкарвам голове и да съм център на внимание – 17-18 години го играх този филм. Не ми е приоритет това. Аз си имам името, доказал съм се, където трябва. Единствената ми цел, която се препокрива дори с идеите на фондацията ми, е да помагам на младите футболисти. Да мога да им споделя наученото. Да им кажа: „Не ритай топката така, направи го по този начин“, „Не се движи така, отиди леко по-вдясно или по към центъра, защото така ще изпревариш съперника“. Това ми е приоритетът в момента, ако щеш - и като играещ треньор. И ако реша да предам знанията си на млади момчета, лесно мога да го направя", разкрива още Бербатов.

Има ли място за мечтите на феновете в Стара Загора да видят първия българин, голмайстор на английската Висша лига, екипа на "Берое", има ли защо да се говори за предложение за договор от "Берое", или ако изобщо реши да поиграе някога пак в България единственото място би било ЦСКА?

"Някой път хората избързват с приказките, превъзбудени от това какво може да стане и представяйки си го вече в главата. А реалността е съвсем друга. Разбира се, както от „Берое“ ме поканиха да тренирам, така може някой ден да решат да ми предложат и договор. Няма лошо. Показват уважение. Както казах – за една година време досега никой представител на български клуб не е дошъл да каже: „Господин Бербатов, заповядайте, ето ви договор за 1 година или пък за 6 месеца.“ Трудно ми е да си представя, че ще играя в България заради вече изброените причини. Но пък ако в даден момент преценя, че ще имам шанса да показвам знанията и уменията си на момчета от български клуб, решавам го и го правя.

Но първо трябва да се почувствам желан. Да усетя уважение. Връщам се пак на темата ЦСКА, защото ме спират хора по улицата и ме питат: „Господин Бербатов, защо не заиграете в ЦСКА?“.

"Въпросът обаче е към хората в ЦСКА. И не става дума само за желанието. Може и в клуба да нямат нужда. Изграждат нов отбор, дават шанс на млади момчета. Ами може да се окаже дори, че повече ще преча, отколкото ще помагам. Имало е и такива моменти – с името си, с поведението си, с егото си. Ако не ми е харесвало нещо в треньора, в начина на работа, винаги съм му го казвал, където и да съм бил.

Правил съм го в „Тотнъм“, в „Манчестър“, във „Фулъм“, в „Монако“, пък камо ли, ако съм в България. Ако нещо не ми харесва в тренировъчния процес или пък треньорът не ме третира както трябва, аз ще си спестя и няма да му го кажа ли? Отивам и директно му казвам в очите. Не мога да си позволя да него направя. А това някога може да доведе до повече минуси, отколкото плюсове. Както беше в ПАОК. Но пък евентуално мое заиграване в България генерално би било плюс – би било реклама за българския футбол, хората биха могли да ме погледат още малко, бих могъл да помогна на младите ни момчета.

Разсъждавам си по темата, докато говорим. Но наистина движеща сила в тази хипотеза би бил шансът да помагам на младите момчета да стигнат до следващата фаза от своето развитие. Ако искат, разбира се. Няма да говоря с никого, ако той не иска да ме слуша. Никога не бих си хабил думите напразно. Но ако някой иска – бих му помогнал с удоволствие", обяви Димитър Бербатов.

Найден Тодоров, "24 часа"