История на сноуборда

Няма как да назовем точно място и дата за начало на сноубординга. Спортът е толкова стар, колкото е старо желанието на човека да играе. Много хора свързват сноубординга с хавайския сърф, твърдейки, че вторият е в основата му. Освен известното сходство в техниката, по-важна прилика между двете е предназначението им - средство за "пързаляне", а не за придвижване. За разлика от сноуборда, ските и шейната са били изобретени и ползвани дълго време само с тази цел. Скейтбордингът се появява също като чиста форма забавление и заради популярността му в Калифорния, лесно може да го признаем за рожба на сърф културата. Доста по-трудно е да си представим как тази култура повлиява хората, живеещи навътре във високите планини и то още преди ерата на телевизията.

От Усмеитетаса до Джеръми Джоунс

Понтийските планини, поделени между териториите на Турция и Грузия, и специално масивът Качкар-Каврон, са място, където все още през зимата вали много сняг. През 2008 г. сноуборд иконата Джеръми Джоунс посещава планината в търсене на нови локации за каране, но намира нещо повече - древна културна традиция, която силно наподобява карането на сноуборд. Традицията датира отпреди 400 години. "Усмеитетаса", както се нарича заниманието на турски, е дословно описание на самия уред - дъска, която се плъзга и плава. Дървената талпа има малки напречни дъсчици за позициониране на краката, въже, свързано с "носа" й, за управление, и дървен прът, ползан отделно от талпата, за баланс. Древният сноуборд влиза в живота на местното население около четири поколения по-рано, когато едно дете опитва да измие дървена плоскост с крака в снега, който е засипал двора на къщата му. В днешно време "усмеитетаса" е основно забавление и важно социално занимание в село Петран, под връх Качкар.

През 1939 г., Върн Уикланд и братята Харви и Гънар Бъргюсън патентоват спортен уред, който подозрително малко се различава от сноубордовете, познати в Петран. Техният продукт е сякаш подобрена версия на турския вариант - по-масивен, с по-големи напречни дъски, гумени степенки и кожена каишка за задния крак. Дъската на Уикланд и Бъргюсън има и лека извивка нагоре, в двата си края, което е и технологичната концепция за обърнатия "кембър". От гледна точка на продуктовата еволюция, интересен е текстът на самия патент, който задава основи за това как се кара сноуборд: "Управляващият застава върху шейната с ос на тялото, паралелна на дължината на шейната... Скоростта на спускане може да бъде увеличена чрез намаляване на напрежението при въжето за управление… При увеличение на напрежението там, се повдига носа на шейната и се увеличава напрежението в задния й край." (бел. ред. - игра с тежестта между водещ и заден крак). На този етап сноубордът е представен като вид шейна.



Втората световна война прекъсва по-нататъшното развитие на проекта. До 1963 г., когато Том Симс, тринадесетгодишен скейтбордист и сърфист от Ню Джърси, създава първия сноуборд с метална база в час по труд и техника. Дървената дъска има алуминиево дъно, което малкият конструктор залива с восък, за да увеличи плъзгащите качества. Той кръщава уреда "скиборд", което навежда на мисълта, че черпи вдъхновение от ските. Американската компанията HEAD пуска първата ска с алуминиева база 14 години по-рано.

Три години по-късно, през 1966 г., се появява и първият сноуборд дизайн, който влиза в масова продажба - популярният модел на американеца Шърман Попен, познат като снърфър. Идеята наистина тръгва от сърфа, като същата зима Попен построява такъв - но за сняг, за дъщеричката си, запоявайки една за друга две детски ски. В търсене на повече контрол, по-късно бащата добавя и познатото вече от други примери въже на носа. Във финалната си, патентована версия снърфърът звучи повече като изобретение базирано на скейтборда, отколкото на сърфа: "Допълнителна структурна разлика е малката извивка в края на новата ска, върху която скиорът може да натисне, за да вдигне предната й част от земята (както се практикува в скейтбординга)". Основният материал е дърво, покрито с пластмаса или восък.

През 1978 г. компанията на вече поотрасналия Том Симс - производител и на скейтборд дъски, пуска първия сноуборд с пластмасова база (полиетилен), наречен Yellow Banana. Синтетичните материали стават налични след Втората световна - пластмаса, стиропор и фибростъкло. Продуктовите експерименти в сноуборд индустрията доста закъсняват - Пийт Питърсън създава първия сърф от фибростъкло още през 1946 г. През 1949 г. Боб Симънс създава сърф от три слоя - стиропор, дърво и фибростъкло, и кръщава технологията "сандвич". Няколко години след 1978 г., Том Симс, Боб Уебър и Чък Барфут работят съвместно за създаването на сноуборд дъски със съдържание на фибростъкло.



На следващата година Джейк Бъртън пуска в продажба подобрена версия на снърфъра - дъската Burton Backhill. Това е първият вариант на сноуборд, който има система за прикрепяне на краката към уреда - страпове, заимствани от водните спортове. По това време бордистите карат с най-твърдата налична версия на планински обувки. Втората иновация в модела се състои в нова система за управление, изкопирана от сърфа - метални финки, прикрепени към базата на дъската. Backhill е по-дълга от оригиналния снърфър с около 30 см. Както повечето бордове тогава, тази дъска няма метални кантове и техниката на завоя е различна от съвременната. Завоят се изпълнява сходно с този при сърфа и се осъществява чрез издърпване на задницата на дъската с помощта на раменете - завой с приплъзване. Сърфиският завой е оправдан и от факта, че бордовете се карат предимно в необработен сняг, далеч от ски курортите. Сноубордингът е забранен в зимните курорти в САЩ до 1989 г.

През 1983 г. металният кант се налага като технология, което води и до нова техника на каране, позната като карвинг. При карвинга завоят се инициира от цялото тяло, чрез изнасяне на центъра на тежестта на тялото извън дъската, което е в пълна противоположност на сърф завоя. През тази година три от водещите компании на пазара пускат първите си бордове с кант - Sims 1500 FE, GNU Swallow и Burton Performer. Тези бордове са удължени до 140 см и имат "лястовича" форма, измислена от американеца Димитри Милович през 1975 г. С метален кант се експериментира още от 1966 г. (технологията е част от първия снърфър), но неговата истинска полза става ясна едва когато се стъпва на обработените писти. По това време повечето сноуборд производители вече са припознали технологията "сандвич", като отделните слоеве се правят от полиуретанова пяна, фибростъкло или дърво. Същата година се появяват и сноуборд автоматите с хай бек - твърда задна част, което допълнително улеснява карането на писта.



През 1984 г. за първи път сноубордингът се презентира в Европа, по време на сноуборд пътуване на американския отбор "Winterstick". Това е името и на първата компания, съсредоточена единствено върху сноуборд. Американците посещават само една локация - курортът Лез Арк, във френските Алпи. Един от местните ски инструктори купува от "Winterstick" дъска и за една година развива свой стил на каране, като и основава собствена сноуборд фирма - "Апокалипс". Година по-късно Джейк Бъртън отворя фабрика в сърцето на австрийските Алпи, Инсбрук, и започва да набира европейски карачи, които да представляват компанията му. Един от първите спонсорирани райдъри е норвежецът Тери Хаконсън.

На следващата година сноубордистът Тери Кидуел измисля дизайна на първата туинтип дъска (или поне нейн близък предшественик), която има заоблена задница и позволява каране на суич (назад). Кидуел е отдаден скейтбордист, който желае да пренесе движенията от другия си любим спорт върху карането на сняг. Така той всъщност измисля стила фрийстайл. "Симс Сноубордс" произвеждат дъската и я кръщават на създателя й. Това всъщност е и първият про модел сноуборд.

Как се правят сноубордовете в днешни дни?

Потърсихме съвет от двете български фирми, които произвеждат сноуборд дъски у нас - Балкан и Cloudnine.

Построяването на една дъска изисква знания и умения в следните сфери: машиностроене, механика, топлотехника, пневматика, дърводелство, работа с композитни материали и химикали. И двата производителя правят бордовете си по технологията "сандвич".

Стъпки:
Започва се от дървения слой, наричан още сърцевина. От него се изрязва търсената геометрия на дъската - тя може да е симетрична, асиметрична (разлика между носа и опашката) и хибридна (между лицевата и гръбната страна). Дървото се облицова във втори, вече синтетичен слой, за увеличаване на здравината му, като може да се акцентира върху определени участъци. На трети етап се добавят иновативни материали, известни с огромната си здравина. Финално се прилага базовият слой и кантовете. Поведението на дъската върху снега се определя от уникалната комбинация от всички "съставки". Нареденият "сандвич" се поставя в матрица, която има избраната за дъската извивка, и се изпича в специална преса, която действа освен с тежест (37 тона), и с висока температура. От нея излизат различни форми - арка (кембър), обърната арка (рокер) или комбинация от двете, които означават профила на дъската.



Популярни материали:
Сърцевина - дървесина, растителни нишки, като лен или коноп, карбонови и кевларени нишки
Защитна облицовка - фибростъкло
База - UHMW полиетилен, ABS пластмаса, полиамид
Кантове - закалена стомана

Иновации:
Комбинации изцяло от карбон и дърво, синтетични сърцевини със структура на медена пита, армировка от базалтови влакна, триизмерни форми на дъските, използване на рециклирани и естествени материали


Мартина Карагьозова, списание 360
www.360mag.bg