Свети Икер възроди себе си и Порто

Оставаха секунди до края на добавеното време в един пренапрегнат и препълнен с битка португалски Класику. Остър удар с глава от централния защитник на Спортинг (Лисабон) Себастиан Коатес отправи топката устремно към долния десен ъгъл на вратата на Порто и изглеждаше, че донася равенството на „зелено-белите”.

Икер Касийяс обаче не мислеше така.

Показвайки удивителни за неговите 35 години рефлекси и гъвкавост, испанският вратар се метна като котка и се разпъна докрай, за да отбие топката настрани.

Старши треньорът на Спортинг Жорже Жезуш буйно се насочи към своята резервна скамейка и извади от себе си с могъщ рев цялото си отчаяние, после се хвана за главата в почти толкова драматичен жест, колкото и когато се срина на колене на същия стадион преди три години, виждайки как Порто отмъква титлата от неговия Бенфика с гол в 92-рата минута.

Секунди след това дойде последният съдийски сигнал и, нехарактерно хладнокръвно за себе си, Жезуш направи нещо красноречиво, като излезе на терена, за да поздрави Касийяс. „Казах му, че той спечели мача – разкри наставникът след това пред репортерите. – Велик вратар!”.

Тази гледна точка вече започва да се споделя и от онези, които в началото бяха скептични спрямо Орела от Мостолес. Въпреки колосалните си постижения с Реал Мадрид и националния отбор на Испания, мненията около правилността на привличането на Касийяс при „драконите” през лятото на 2015 година бяха полярно разделени. Докато част от португалските медии твърдяха, че това е най-голямата футболна звезда в историята на Примейра лига, други спореха, че е минал зенита си и вече е бил започнал да струва скъпо на своя роден клуб от испанската столица, откъдето са се чудели как да се отърват от предишния си герой.

Жозе Моуриньо – човек, който никога не се е подвоумявал дали да не изстреля някое крайно дискусионно мнение, критикува решението на Порто, още повече предвид заделената „невероятна заплата” за вратаря.

Дебатите продължиха да се водят бясно през целия дебютен сезон на Касийяс в новия му клуб. Той направи грешки, а особено онези в двата мача от Шампионската лига с Динамо Киев се оказаха твърде скъпи. Успя обаче и да сътвори вълшебни мигове, най-вече суперменското му представяне срещу Бенфика в Лисабон. За сезон и половина Касийяс имаше трима различни треньори в търсене на правилния човек за възвръщането на доминиращата роля на Порто в португалския футбол. И при тримата обаче – Юлен Лопетеги, Жозе Пезейру и Нуну Ешпириту Санту – харизматичният испанец си остана безспорният №1. И накара през този сезон своите критици да си изядат лошите думи по негов адрес.

„Драконите” имат най-добрата защита в Португалия, допускайки само 11 гола в 20 мача, а в ШЛ Касийяс получи едва три попадения в шестте срещи в груповата фаза. Защитната четворка бе твърда като камък, а когато съперниците някак успяваха да я пробият, биваха отказвани от страховитата последна преграда на вратата.

Ала положителното влияние на Свети Икер се простира далеч отвъд представянето му на терена. Той привнася едно жизненоважно качество, което твърде малко го има в младия отбор на Нуну Ешпириту Санту – опита на победител.

Победата над Спортинг временно постави Порто на върха на таблицата – позиция, заемана твърде за кратко в последните три години. Повечето от играчите на „бяло-сините” никога не са печелили трофей. Нападателите Диогу Жота и Андре Силва плюс полузащитникът Оливер Торес, титуляри през този сезон, бяха съответно на 19, 20 и 21 години преди началото му. Стрелецът Руи Педру, вкарал победния гол в добавеното време срещу Брага миналия месец, дори не е бил роден, когато Касийяс за първи път пази на вратата на Реал Мадрид през 1997 година!

И не само възрастовата разлика играе тук – „маловажното” нещо да си спечелил световна, две европейски купи и три в ШЛ обяснява по-добре защо Орела от Мостолес се радва на подобен респект в съблекалнята.

„Винаги съм обичал Икер. Той беше моят идол, когато бях дете – каза неговият подгласник и младежки национал на Португалия Жозе Са. – Да играя с него е нещо специално. Уча се от Икер всеки ден и когато го срещнах, бях изненадан от безкрайната му скромност.”

Ако задържи настоящата си форма, краят на сушата от трофеи за Порто вероятно няма да е далеч във времето, както вероятно и завръщане в испанския национален отбор, начело на който сега е човекът, довел го при „драконите”: Юлен Лопетеги. Всъщност само прочетете какво каза самият Лопетеги за едно испанско радиошоу в понеделник: „Вратите на Ла Роха не са затворени за Касийяс.”

Том Кундерт, ESPN

Следвай ни: