Едва ли има дете, което да желае да застане на вратата? Малко са. Затова ги смятат за луди. Георги Китанов обаче е по-различен от останалите. За него това е призвание. Сам се отправя към рамката още на 9 г., когато гостува на дядо си в Благоевград. Скача без страх по топката, независимо дали играе на трева, или асфалт. Дядото му подарява ръкавици, а след това започва тренировки в Черно море. Останалото е ясно - още на 17 г. става титуляр и привлича вниманието на носителя на КЕШ ПСВ Айндховен.
- Вие сте роден в Благоевград. Как се озовахте оттам чак в другия край на България?
- Заради майка и татко. Те започнаха да развиват земеделски бизнес във Варна. Откакто станах на 7 години, съм там. Футболът е най-великата игра. И се радвам, че имам възможността да я играя на професионално ниво.
- Винаги ли сте били вратар? Защо избрахте този пост?
- От 7 до 9 тренирах в един общински клуб. Първо играех напред. Не може да се каже на кой пост точно, защото като деца играехме навсякъде. Но винаги ми харесваше да спасявам головете. И така се случи от само себе си.
- Кога усетихте за първи път, че футболът е вашето бъдеще?
- Може би, когато започнах да тренирам постоянно с първия отбор на Черно море.
- Кой е най-важният съвет, който сте получавали и от кого?
- Не мога да определя точно. Близките ми ме подкрепят непрекъснато, а това е важно за мен.
- Какво е на 17 години да пазиш в "А" група?
- Чувството за мен беше много хубаво. Бях поласкан.
- Кой е вашият идол?
- Зад рамката е само един - Мануел Нойер. Наистина уникален вратар с много разнообразни качества, които го отличават.
- А любимият европейски отбор? Мечтаете ли да играете там един ден?
- Не е Байерн (Мюнхен) (смее се). Италианският Милан. Разбира се, че мечтая един ден да пазя там. Това ще бъде нещо велико.
- През януари 2013 г. бяхте на проби в ПСВ. Разкажете повече за Холандия?
- Там тренирах с втория отбор. Като бази и условия за футбол мястото е много по-развито и всяко едно в България. Хората се отнасяха добре. Нямах време да разгледам Айндховен за съжаление.
- А за тестовете в Генк и Белгия?
- Там тренирах с първия отбор. Хареса ми повече от Холандия. Може би именно защото бях с титулярите.
- Преодоляхте ли психологически тежката травма, която ви сполетя?
- Да, психологически и физически вече съм добре. Не се притеснявам, кракът ми е добре.
- Какви са вашите мечти във футбола?
- Освен да играя в Милан (смее се) искам да се развивам още. Определено имам много да уча и гледам максимално сериозно да се отнасям към всяка тренировки, всеки мач или дори всяко занимание във фитнеса. Разбира се, надявам се един ден да пазя за националния отбор. Няма футболист, който да не иска и мечтае за подобно нещо.
- Кой мач до момента във вашата кариера ще помните цял живот?
- Може би Суперкупата на България този сезон. Победихме шампиона Лудогорец с 1:0. Беше незабравимо.
"Стандарт"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)