Освен че беше първият българин, одобрен за участие в "най-трудния ултрамаратон на света" – Badwater в американската Долина на смъртта, той стана и първият ни спортист, завършил успешно състезанието, което сам описва като "кошмарно". Пристрастен не на шега към трудности и предизвикателства, в специално интервю за 360° Краси разказва за всички препятствия при първото му участие на Badwater, защо ще продължава да се състезава там отново и отново, и какво ще прави в Спарта през 2018.
- Кога реши да се включиш в голямото приключение Badwater?
- След като участвах на великото Marathon Des Sables в Сахара, си казах, че има и други иконични състезания, на които трябва да се явя. Badwater беше сред тях. То е безценно – въпреки че съществува от 40 години, в него не са участвали твърде много хора. Едва напоследък започнаха да пускат по стотина човека, преди това са се включвали по 20 състезатели на година.
- Знаем и че екипът на състезанието не допуска кой да е до него.
- Точно така. Трябва да си участвал на много състезания по 220, 250 или още по-хубаво – 320 км. В крайна сметка – няколко хиляди души кандидатстват за 100 места, като 50 от тях са запазени за ветерани. Така че се почувствах изключително щастлив, когато разбрах, че съм сред одобрените.
- Докато ни разказваш всичко това, изглеждаш не по-малко щастлив.
- Абсолютно! Защото вече знам какво ще правя следващия юли. И по-следващия. И така – всяка следваща година.
- На какво се дължи тази почти наркотична привързаност на състезателите към Badwater?
- Отчасти на мястото на провеждане, което е много красиво. До голяма степен – и на усещането, че си там заедно със своето семейство. Защото останалите участници са точно това – те са доста специални, преминали са през всякакви гадости и лишения, за да са там. Комуникацията помежду ни върви адски лесно.
- Встрани от природните красоти и усещането за близост с останалите бегачи, Badwater е едно изключително тежко състезание.
- Определено! Голяма борба е, не е разходка в парка! Първо, защото има непрекъснато изкачване – тръгваш от 85 м под морското равнище и завършваш на височина 2500 м. Другото голямо предизвикателство са температурите – през годините са достигали до 56 градуса по Целзий. Този път беше по-хладничко и се движиха между 48 и 52. Направо студ, хаха.
- Имаше ли други неочаквани препятствия?
- Ами, да, защото пустинята е непредвидима. Говорих с хора, които бягат на Badwater вече десетина пъти и обясняват, че никога не е едно и също. Един път има невероятни жеги, друг път се завихрят пясъчни бури. Тази година например се изля обилен дъжд. Когато започна, даже му се зарадвах – казах си, че ще поразхлади. После го проклинах, защото докосвайки нагретия до 100 градуса асфалт, водата се изпаряваше и влажността достигна кошмарните 30%.
- Но дори това не е успяло да те спре.
- Защото се бях подготвил сериозно и методично заедно с моята треньорка Лиса Смит, която е абсолютна машина и истинска легенда в бягането. И бях абсолютно отдаден на идеята, че трябва да се включва и задължително да завърша Badwater.
- Нямаше ли обаче някакъв състезателен участък или пък конкретен момент, който можеше да те откаже?
- Ами, на Badwater няма нищо лесно. Няма почивка. Няма и никаква сянка, хаха. Ако трябва обаче да посоча най-трудния момент, то това бяха последните двайсетина километра, които са единствено и само изкачване. Защото преди това си изминал 200 км и не си спал около 50 часа. А безсънието може да бъде голям враг – движенията ти се забавят, започваш да се дразниш на най-малките работи, на всеки шум и малко неудобство в раницата, например. Затова финалът беше истински кошмар. Но неслучайно Badwater е най-страшното състезание на Земята.
- Наистина ли е такова? Много хора смятат, че подобни определения се залепват с чисто рекламна цел.
- Е, не съм участвал на всички ултрамаратони по света, хаха. Но със сигурност Badwater е някъде високо, много високо в класацията на най-трудните състезания изобщо. Комбинацията от природни особености и непредвидими трудности е доста страшна. Освен това ти се стоварва на главата от самото начало и не ти дава нито миг спокойствие. На Badwater всичко е срещу теб.
- Вече ни е ясно, че следващия юли ще тичаш в Долината на смъртта. Какво друго обаче си планирал за 2018?
- Искам да постигна нещо, на което са се престрашавали малцина. Да участвам и на Badwater и на 245-километровия Sparthatlone в Гърция. Спецификата там е, че става дума за бягане за определено време. Всеки 40 км трябва да минеш за не повече от 4 часа, иначе те дисквалифицират. Това значи, че нямаш възможност да се спреш дори и за 5 минути, което е убийствено. Иначе работя над проекти за тичане в Бразилия, в Монголия, както и по Пътя на коприната, който е 10 000 км. Ясно е, че няма да се спра на едно място.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)